Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Кои са условията за допускане на временни мерки по силата на член 278 ДФЕС и как следва да се тълкува изискването за спешност при искане за спиране изпълнението на съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Съвместима ли е с член 49 ЕО национална правна уредба, която не предвижда възможност за възстановяване на разходите за лабораторни анализи и изследвания, извършени в друга държава членка, а допуска само система на пряко поемане на разходите от здравните каси?
Съвместимо ли е с член 49 ЕО изискването възстановяването на разходите за биомедицински изследвания, извършени в друга държава членка, да зависи от цялостното изпълнение на условията за предоставяне на медицински услуги, предвидени в националните споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Неизпълнение на задълженията по член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, доколкото Френската република не е въвела програма от мерки, позволяващи строгото опазване на вида Cricetus cricetus (обикновен хомяк).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли член 282 от Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно изразът „[з]а тази цел Общността се представлява от Комисията“, съдържащ се във второто изречение от този член, да се тълкува в смисъл, че дадена институция е валидно упълномощена да представлява Общността само поради наличието на пълномощно, с което Комисията делегира на тази институция своите правомощия за процесуално представителство на Общността, независимо дали в това пълномощно се посочва или не поименно физическото лице, упълномощено да представлява делегираната институция?
2) При отрицателен отговор, може ли национална юрисдикция като Conseil d'État да проверява допустимостта на иск или жалба на европейска институция — надлежно упълномощена от Комисията да подаде иск или жалба пред съд по смисъла на член 282, второ изречение от Договора за създаване на Европейската общност — обсъждайки обстоятелството дали тази институция е представлявана от физическото лице, упълномощено да подаде иск или жалба пред националната юрисдикция?
3) При условията на евентуалност и при утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 207, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно изразът „се подпомага от заместник генерален секретар, отговарящ за функционирането на Генералния секретариат“, да се тълкува в смисъл, че заместник генералният секретар на Съвета може валидно да представлява Съвета за целите на предявяването на иск или на подаването жалба пред националните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Правоима ли държава членка, която оттегля интервенцията си в производството, да бъде заличена като страна и следва ли да понесе собствените си съдебни разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 69, параграф 5 от Процедурния правилник относно разпределението на съдебните разноски в случай на оттегляне на жалбата поради последващо изпълнение на задълженията от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 69, параграф 5 от Процедурния правилник при отказ от иска, когато поведението на ответната страна е довело до подаването и оттеглянето на иска?
Следва ли съдебните разноски да бъдат възложени на ответната страна при отказ от иска в резултат на нейното поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Кой орган е компетентен да предостави, съответно да откаже да предостави информацията, посочена в параграф 12 от приложение XVI към Регламент (ЕО) № 2216/2004 — само централният администратор или и администраторът на националния регистър?
В случай че компетентен е администраторът на националния регистър, следва ли да се приеме, че искането да бъде предоставена такава информация „се отнася за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4 от Директива 2003/4/ЕО, поради което това искане не може да бъде отхвърлено по съображения, свързани с „поверителността на търговска или индустриална информация“, или следва да се приеме, че за тази информация се прилагат специални правила за поверителност?
В случай че се прилагат специални правила за поверителност, следва ли да се приеме, че тази информация може да бъде предоставена едва след изтичането на петгодишен срок, или този срок се отнася само до петгодишния период на разпределение на квотите по реда на Директива 2003/87/ЕО?
В случай че петгодишният срок е приложим, допуска ли член 10 от Регламент № 2216/2004 изключения от този срок и може ли на основание на същия член да не се допусне изключение в полза на административно-териториална единица, която иска да ѝ се предостави тази информация, за да води преговори във връзка с възлагането на обществена услуга за градско топлоснабдяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Може ли разпоредбите на Регламент [№] 2571/97 […] да се разглеждат като секторна общностна правна уредба, която представлява дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент [№] 2988/95 […], и като пречка за прилагането на националните разпоредби относно давността?
Трябва ли член 3, параграф 3, от Регламент [№] 2988/95 […] да се разбира в смисъл, че се прилага само в случаите, в които нередността е допусната от бенефициера на субсидията, като общото правило за четиригодишния давностен срок се прилага към всички случаи на нередности, допуснати от съдоговорители на бенефициера, и то като се има предвид максималният четиригодишен срок, приложим към законоустановената [отговорност] на съдоговорителите в рамките на общата организация на пазара на мляко и млечни продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) а) Трябва ли членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на данъчно облагане, целящ премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, който: – позволява на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество, – но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка […] дъщерно дружество, при положение че режимът в такъв случай не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, по съображение че режимът сам по себе си накърнява принципите на свободно движение на капитали или на свобода на установяване, що се отнася до посоченото дружество майка
б) При отрицателен отговор [по буква а)] трябва ли тези членове да се тълкуват в смисъл, че все пак не допускат такъв режим, при положение че би следвало да се вземе предвид и положението на акционерите, по съображение че поради плащането на удръжката върху доходите от капитали размерът на получените от неговите дъщерни дружества и преразпределени от това дружество майка на неговите акционери дивиденти е различен в зависимост от мястото, на което се намират посочените дъщерни дружества — във Франция или в друга държава членка […], поради което режимът би разколебал акционерите да инвестират в дружеството майка и поради това би засегнал набирането на капитали от това дружество и би го разколебал да предоставя капитали на дъщерни дружества, установени в държави членки, различни от Франция, или от създаването на такива дъщерни дружества в тези държави
2) При положителен отговор [по буква а) или б) на първия въпрос] и при положение че членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат описания по-горе режим на облагане с удръжката върху доходите от капитали и поради това администрацията по принцип е длъжна да възстанови получените въз основа на този режим суми, доколкото са получени в нарушение на общностното право, налице ли е съгласно това право в рамките на такъв режим, който сам по себе си не се изразява в прехвърлянето на данък върху трето лице от задължения за него субект, пречка: a) за това, администрацията да може да откаже възстановяването на изплатените от дружеството майка суми, поради това че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване, б) а при отрицателен отговор, за това обстоятелството, че внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а единствено се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери, да може да се изтъкне, за да не се постанови възстановяването на тази сума на дружеството
3) Предвид евентуалния отговор на [първия и втория въпрос] препятстват ли общностните принципи на равностойност и ефективност възстановяването на сумите — което може да гарантира прилагането на един и същи режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, които дават основание на дружеството майка да извърши преразпределяне, независимо дали дивидентите произхождат от суми, разпределени от дъщерните му дружества, установени във Франция или в друга държава членка […] — да зависи от условието — при евентуално спазване на разпоредбите на двустранната спогодба за обмен на информация, приложима между [Френската република] и държавата членка на установяване на дъщерното дружество — задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага и които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък във връзка с печалбите, реализирани от неговите дъщерни дружества, установени в държавите членки […], различни от Франция, докато същевременно за установените във Франция дъщерни дружества не се изискват оправдателните документи, които са известни на администрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.