всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Френски

Автентичен език на производството – френски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Член 13 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, използвана при осъществяване на дейностите, за които е издадено общо разрешение в изпълнение на посочената директива (евентуално като се прави разграничение между хипотезата, при която инфраструктурата е разположена в частни имоти, и тази, при която тя е разположена в публични имоти)?
Член 6, параграф 1 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, който не е посочен сред условията, изброени в част А на приложението към тази директива, в частност тъй като не представлява административна такса по смисъла на член 12 от споменатата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допустимо ли е Съветът да приеме специфични мерки за най-отдалечените региони на основание член 349 ДФЕС, когато тези мерки представляват адаптиране или временно отлагане на прилагането на вторичното право на Съюза, а не дерогация от първичното право?
Следва ли мерки, които се отнасят до прилагането на секторни политики на Съюза (като рибарство, околна среда, социална политика и здравеопазване) по отношение на най-отдалечените региони, да бъдат приети на основание съответните секторни разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, а не на основание член 349 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че при прекратяване на договора търговският представител има право на обезщетение за клиентела с максимален размер до едногодишния размер на неговото възнаграждение, както и — ако това обезщетение не покрива изцяло действително претърпените вреди — на допълнително обезщетение за вреди?
Следва ли член 17, параграф 2, буква в) от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че плащането на допълнително обезщетение, освен обезщетението за клиентела, се обуславя от наличието на договорно нарушение или на квазиделиктна отговорност на принципала в причинна връзка с претендираните вреди, както и от наличието на вреда, различна от вредата, за която се плаща фиксираното обезщетение за клиентела?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли вината да се изразява в обстоятелства, различни от едностранното прекратяване на договора, като например недостатъчен срок на предизвестие, недостатъчно обезщетение вместо предизвестие и недостатъчно обезщетение за клиентела, тежка форма на неизправност на принципала, злоупотреба с правото на прекратяване или всякакви други нарушения, в частност на търговските практики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Нарушение на задължението за мотивиране и противоречие между паралелни решения на Общия съд при преценката на доказателствата относно участието в картела и доказателствената стойност на изявленията, направени в рамките на искания за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.
Неправилно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол от страна на Общия съд при определяне на размера на глобата и неспазване на принципите на индивидуализиране на санкцията, лична отговорност, пропорционалност и равно третиране.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“, трябва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива по принцип национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат ли такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение че: — плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда, — събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, — като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или записани по сметка в кредитна институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или записване по сметка в белгийска институция тези лихви са освободени от данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза и на ЕИП държавата членка да облага с данък върху доходите от капитали (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с правото на Съюза и на ЕИП държавата членка да облага с данък върху доходите от капитали лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или вписани по сметка във финансова институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или вписване във финансова институция, установена в Белгия, се прилага освобождаване от този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли думите „трето лице“ в член 85а, параграф 1 от Правилника […] да получат самостоятелно тълкуване в правото на Съюза, или те препращат към смисъла, който тези думи имат в националното право?
В случай че следва да получат самостоятелно тълкуване, то трябва ли да е в смисъл, че включват всяко лице, което може да отговаря за смъртта, злополуката или болестта, или единствено лицето, което носи отговорност поради своето виновно поведение?
В случай че думите „трето лице“ препращат към националното право, правото на Съюза задължава ли националния съд да уважи суброгационния иск, предявен от Европейския съюз, когато един от служителите му е пострадал от пътнотранспортно произшествие, в което е участвал водач на превозно средство, чиято отговорност не е била доказана, доколкото член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. […] предвижда автоматично обезщетение на слабо защитените ползватели от застрахователите, които покриват отговорността на собственика, водача или ползвателя на моторното превозно средство, участвало в произшествието, без да е необходимо да се доказва отговорността на последните?
От съдържанието или структурата на разпоредбите на Правилника […] следва ли, че разходите, направени от Европейския съюз по силата на членове 73 и 78 от този правилник, трябва да останат окончателно за сметка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Възможно ли е качеството на заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС да обоснове пряк и настоящ интерес от изхода на делото за целите на встъпване по член 40, втора алинея от Статута на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Какъв е необходимият стандарт за доказване на пряк и настоящ интерес от изхода на делото, който да обоснове допустимостта на встъпване по член 40, втора алинея от Статута на Съда?
В кои случаи миноритарен акционер или сдружение, представляващо такива акционери, разполага с отделен от главното дружество правен интерес, оправдаващ встъпване в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form