всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Фински

Автентичен език на производството – фински

Дело C-33/16: A, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Следва ли член 148, буква г) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че товаренето и разтоварването на плавателен съд са доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба, предназначени за посрещане на непосредствените нужди на товара на плавателните съдове, посочени в член 148, буква а) от тази директива?
Предвид точка 24 от решение [от14 септември 2006 г., Elmeka, C‑181/04—C‑183/04, EU:C:2006:563], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване не може да се разширява до услуги, предоставяни на по-ранни етапи от търговската верига, следва ли член 148, буква г) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че освобождаването важи и за разглежданата в случая услуга, при която извършваната от подизпълнител на дружеството A доставка на първия етап от търговската верига на практика обхваща непосредствено насочена към товара услуга, която дружеството A фактурира на спедиторско или транспортно предприятие?
Предвид точка 24 от [посоченото решение], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само за услуги, които се предоставят непосредствено на корабопритежателя, следва ли член 148, буква г) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от ДДС не може да се прилага, в случай че услугата се предоставя на държателя на товара, като например на износителя или на вносителя на стоката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/16: Hälvä и др., Заключение от 6 април 2017 г.

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/EO на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни „лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца“, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/16: Комисия/Финландия, Определение от 10 януари 2017 г.

Приложим ли е член 141 от Процедурния правилник по отношение на разноските в случай на оттегляне на иска вследствие на поведение на ответната страна?
Следва ли ответната държава-членка да понесе съдебните разноски, когато оттеглянето на иска произтича от изпълнение на нейните задължения след подаване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/16: A, Заключение от 7 декември 2016 г.

1) Следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че товаренето и разтоварването на плавателен съд са услуги по смисъла на тази разпоредба, които съгласно член 148, буква а) от тази директива са предназначени за посрещане на непосредствените нужди на товара на морски плавателни съдове?
2) Предвид точка 24 от решението [от 14 септември 2006 г., Elmeka], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване не може да се разширява до услуги, предоставяни на по-ранни етапи от търговската верига, следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че освобождаването важи и за разглежданата в случая услуга, при която извършваната от подизпълнител на дружеството A услуга на първия етап от търговската верига на практика обхваща непосредствено насочена към товара услуга, която дружеството A фактурира на спедиторско или транспортно предприятие?
3) Предвид точка 24 от решението [от 14 септември 2006 г., Elmeka], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само за услуги, които се предоставят непосредствено на корабопритежателя, следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от ДДС не може да се прилага, в случай че услугата се предоставя на държателя на товара, като например на износителя или на вносителя на стоката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/14: Yara Suomi и др., Съдебно решение от 26 октомври 2016 г.

Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото е основано на член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87 за търговията с емисии, и нарушава ли то член 23, параграф 3 от тази директива, поради това че не е прието въз основа на процедурата по регулиране с контрол, която се изисква в член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета и в член 12 от Регламент (ЕС) № 182/2011
При утвърдителен отговор на този въпрос не е необходимо да се отговоря на останалите въпроси.
Решение 2013/448/ЕС на Комисията нарушава ли член 10а, параграф 5, буква а) от Директива 2003/87, поради това че при определянето на максималното количество квоти за промишлеността Комисията не е взела предвид: а) част от проверените емисии за периода 2005—2007 г. от дейности и инсталации, които са били включени в приложното поле на Директивата за периода 2008—2012 г., но по отношение на които не е съществувало задължение за проверка за периода 2005—2007 г. и които поради това не са били регистрирани в системата CITL, б) новите дейности, включени в приложното поле на Директивата за търговията с емисии за периодите 2008—2012 г. и 2013—2020 г., поради това че тези дейности не са били включени в приложното поле на Директивата за периода 2005—2007 г. и се извършват в инсталации, които още през периода 2005—2007 г. са попадали в приложното поле на Директивата, в) емисиите от инсталации, закрити преди 30 юни 2011 г., макар че в действителност има проверени емисии от тези инсталации за периода 2005—2007 г. и отчасти и за периода 2008—2012 г.
При утвърдителен отговор на поне един от подвъпросите, посочени в букви а)—в) от въпрос 2, невалидно ли е Решение 2013/448 по отношение на корекционния коефициент, вследствие на което то не следва да се прилага?
Невалидно ли е Решение 2013/448 и противоречи ли то на член 10а, параграф 5 и на целите на Директива 2003/87, поради това че при изчисляването на максималното количество квоти за промишлеността, предвидено в член 10а, параграф 5, букви а) и б) от Директивата, не взима предвид емисиите, които се отделят при: (а) производството на електроенергия от отпадни газове в обхванати от приложение I към Директивата инсталации, които не са „генератори на електроенергия“, и (б) производството на топлоенергия в обхванати от приложение I към Директивата 2003/87 инсталации, които не са „генератори на електроенергия“ и които съгласно член 10а, параграфи 1—4 от тази директива и Решение 2011/278 могат да се ползват от безплатно разпределение на квоти?
Невалидно ли е Решение 2013/448, самостоятелно или във връзка с член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, и нарушава ли то член 3, букви д) и ф) от Директива 2003/87, поради това че при изчисляването на максималното количество квоти за промишлеността съгласно член 10а, параграф 5, букви а) и б) от тази директива не взима предвид емисиите, посочени по-горе във въпрос 3?
Решение 2013/448 нарушава ли член 10а, параграф 12 от Директива 2003/87, поради това че приложението на корекционния коефициент е разширено по отношение на отрасъл, изложен на значителен риск от изтичане на въглерод по смисъла на Решение 2012/2/ЕС?
Решение 2011/278 нарушава ли член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87, доколкото мерките на Комисията във връзка с определянето на показатели следва да отчитат стимулите за използване на енергийноефективните техники, най-ефективните техники, високоефективното комбинирано производство на енергия и ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове?
Решение 2011/278 нарушава ли член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87, доколкото принципите, ръководещи определянето на показателите, следва да се основават на средните резултати на първите 10 % най-ефективни инсталации в даден отрасъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/15: C, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като член 124, първа и четвърта алинея от Закон 1992/1535 за данъка върху дохода, която се отнася до допълнителния данък върху доходи от пенсии, попада в приложното поле на правото на Съюза и поради това в настоящия случай е приложима забраната за дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 21, параграф 1 от Хартата?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) или б) от Директива 2000/78 и член 21, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 124, първа и четвърта алинея от Закон 1992/1535 за данъка върху дохода, която се отнася до допълнителния данък върху доходите от пенсии и предвижда, че в определени случаи доходите от пенсии на физическо лице, получаването на които е обвързано най-малкото непряко с възрастта му, се облагат с данък върху доходите, по-висок от този, с който се облагат доходи от трудова дейност в същия размер?
В случай че посочените разпоредби от Директива 2000/78 и от Хартата не допускат национална правна уредба като тази относно допълнителния данък върху доходите от пенсии, трябва ли член 6, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като тази относно допълнителния данък върху доходите от пенсии все пак може да се счете, по смисъла на тази разпоредба, за обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение, тъй като, както става ясно от подготвителните материали по проекта на Закон 1992/1535 за данъка върху дохода, този данък има за цел да се набират данъчни приходи от платежоспособни получатели на пенсии, да се намали разликата между данъчната тежест върху доходите от пенсии и от трудова дейност, както и да се засилят стимулите за възрастните хора да продължат да бъдат трудово активни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/14: Sanoma Media Finland – Nelonen Media, Съдебно решение от 17 февруари 2016 г.

Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство понятието „рекламни спотове“ по член 23, параграф 1 от тази директива във връзка с използвания израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка за това „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и в края на рекламната пауза да се отчитат като време за реклама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/15: C, Заключение от 28 януари 2016 г.

1. Трябва ли член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална уредба като член 124, параграфи 1 и 4 от финландския ЗДД, която се отнася до допълнителен данък върху доходите от пенсии, попада в приложното поле на правото на Съюза и следователно в този случай е приложима забраната за дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 21, параграф 1 от Хартата?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) или б) от Директива 2000/78 и член 21, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като член 124, параграфи 1 и 4 от финландския ЗДД, която се отнася до допълнителен данък върху доходите от пенсии и предвижда, че в определени случаи доходите от пенсия на физическо лице, получаването на които е обвързано най-малкото непряко с възрастта му, се облагат с данък, по-висок от този, с който се облагат доходи от трудова дейност в същия размер?
3. В случай че посочените разпоредби от Директива 2000/78 и от Хартата не допускат национална уредба като тази относно допълнителния данък върху доходите от пенсии, следва ли в настоящия случай да се прецени дали член 6, параграф 1 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че национална уредба като тази относно допълнителния данък върху доходите от пенсии все пак може да се счете, по смисъла на тази разпоредба, за обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, тъй като, както става ясно от подготвителните материали по проекта на финландския ЗДД, този данък има за цел да се набират данъчни приходи от платежоспособни получатели на пенсии, да се намали разликата между данъчната тежест върху доходите от пенсии и от трудова дейност, както и да се засилят стимулите за възрастните хора да продължат да бъдат трудово активни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/15: Viiniverla, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Трябва ли при преценката дали е налице пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен?
При преценката на наложената за защита на географското указание „Calvados“ забрана да се използва наименованието „Verlados“ за ябълкова дестилатна спиртна напитка, която се продава под това наименование на територията на страната, какво значение за тълкуването на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 и за прилагането на този регламент имат следните обстоятелства:
а) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ означава село във Финландия, което може би е познато на финландския потребител;
б) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ посочва производителя на този продукт — Viiniverla;
в) „Verlados“ е произведен във Верла местен продукт, от който се продават средно няколкостотин литра годишно в ресторант, предлагащ продукти — собствено производство, и който в ограничена степен може да се достави по поръчка от държавно предприятие за разпространение на спиртни напитки по смисъла на Закона за спиртните напитки;
г) думите „Verlados“ и „Calvados“ имат от три срички една обща сричка („dos“), но последните им четири букви („ados“), т.е. половината от всичките им букви, са еднакви?
В случай че се приеме, че наименованието „Verlados“ е пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, може ли неговото използване да се обоснове от някое от посочените по-горе обстоятелства или от други обстоятелства, например обстоятелството, че най-малкото у финландския потребител не може да се създаде впечатлението, че „Verlados“ е произведена във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/14: SOVAG, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Трябва ли член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form