Фински
Автентичен език на производството – фински
Дело C-240/17: E, Съдебно решение от 16 януари 2018 г.
1) Има ли предвиденото в член 25, параграф 2 от [КПСШ] задължение за консултиране между договарящите се държави правна последица, на която гражданинът на трета страна да може да се позове, когато договаряща държава наложи спрямо него забрана за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство и приеме решение за връщане в страната му на произход с мотива, че представлява опасност за обществения ред и обществената сигурност?
2) Ако член 25, параграф 2 от [КПСШ] е приложим при приемането на решението, с което се забранява влизането, трябва ли консултациите да започнат преди приемането на решението, забраняващо влизането, или тези консултации могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане?
3) Ако консултациите могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане, представлява ли фактът, че консултациите са в ход между договарящите държави и че другата договаряща държава не е обявила дали възнамерява да оттегли разрешението за пребиваване на гражданина на третата страна, пречка за връщането на гражданина на третата страна в неговата страна на произход и за влизането в сила на забраната за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство?
4) Как трябва да постъпи договаряща държава, когато въпреки отправени повторни искания издалата разрешение за пребиваване договаряща държава не взема становище по оттеглянето на разрешение за пребиваване, което е издала на гражданина на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/16: Finnair, Заключение от 20 декември 2017 г.
1) Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
2) Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
3) Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за жалба/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
4) Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/16: Anstar, Съдебно решение от 14 декември 2017 г.
Следва ли стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, предназначени за закотвяне в бетон преди втвърдяването му, попадат в неговото приложното поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/17: E, Заключение от 13 декември 2017 г.
1) Има ли задължението за провеждане на консултации между договарящите се държави, предвидено в член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ), правно действие, на което гражданинът на трета страна да може да се позове, когато договаряща държава наложи спрямо него забрана за влизане в цялото Шенгенското пространство и приеме решение за връщане в държавата му по произход с мотива, че представлява заплаха за обществената сигурност и обществения ред?
2) Ако член 25, параграф 2 от КПСШ е приложим при налагането на забрана за влизане, трябва ли консултациите да започнат преди налагането на забраната за влизане или тези консултации могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане?
3) Ако консултациите могат да бъдат водени само след като е изпълнено решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане, представлява ли фактът, че консултациите са в ход между договарящите се държави и че другата договаряща се държава не е обявила дали възнамерява да оттегли разрешението за пребиваване на гражданина на третата страна, пречка за връщането на гражданина на третата страна в държавата му по произход и за влизането в сила на забраната за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство?
4) Как трябва да постъпи договаряща държава, когато, въпреки отправени повторни искания, договарящата държава, издала разрешение за пребиваване, не взима отношение по оттеглянето на разрешението за пребиваване, което е издала на гражданина на третата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/17: Tirkkonen, Заключение от 13 декември 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че определението „обществени поръчки“ по смисъла на тази директива обхваща система, – чрез която публичноправно образувание възнамерява да получава услуги на пазара през предварително определен период, като в съответствие с условията по приложен към поканата проект на рамков договор то сключва договори с всички икономически оператори, които отговарят на посочените поотделно в материалите по поръчката изисквания за годност на оферентите и на предоставяните услуги и са издържали описания в поканата изпит, и – към която не е възможно последващо присъединяване през периода ѝ на валидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/16: Astellas Pharma, Заключение от 7 декември 2017 г.
1. Трябва ли член 28, параграф 5 и член 29, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт в рамките на децентрализираната процедура за получаване на разрешение съгласно член 28, параграф 3 от Директивата компетентният орган на съответната държава членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт?
2. Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия компетентният орган на държавата членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт:
— трябва ли все пак съд на тази държава членка при разглеждане на жалбата на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт да провери началната дата на срока за защита на данните, или за съда се прилага същото ограничение както за органа на държавата членка,
— как в този случай пред въпросния съд на държавата членка е защитено правото на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Директива 2001/83 по отношение на защитата на данните,
— обхващат ли средствата за ефективна правна защита задължението на съда на държавата членка да провери дали предоставеното в други държави членки първоначално разрешение за търговия е издадено в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/16: A, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска финландска правна уредба, съгласно която, ако финландско дружество прехвърля активи на разположена в друга държава — членка на ЕС, постоянна стопанска единица чрез прехвърлянето на дейност на установено в тази държава дружество и в замяна на това получава нови акции, прехвърлянето на активите се облага незабавно през годината на прехвърлянето, докато при съответно национално положение данъчното облагане се извършва едва към момента на реализирането, и не разрешава отложено събиране на дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/16: A, Заключение от 13 юли 2017 г.
1. Допуска ли член 49 ДФЕС финландска правна уредба, съгласно която, ако финландско дружество прехвърля активи на разположена в друга държава — членка на ЕС, постоянна стопанска единица чрез прехвърлянето на дейност на установено в тази държава дружество и в замяна на това получава нови акции, прехвърлянето на активите се облага незабавно през годината на прехвърлянето, докато при съответно национално положение данъчното облагане се извършва едва към момента на реализирането?
2. Налице ли е непряка или пряка дискриминация, ако Финландия извършва данъчното облагане незабавно през годината на прехвърляне на дейността, преди да е била реализирана печалбата, а при национални положения — едва към момента на реализирането?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли ограничението на правото на установяване да бъде обосновано със съображения като императивно съображение от общ интерес или запазването на националното правомощие за данъчно облагане
Забраненото ограничение съобразено ли е с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/15: Ilves Jakelu, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли при тълкуването на член 9 от Директива 97/67, доставката на пощенски пратки за клиенти по договор да се разглежда като услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга по смисъла на параграф 1 от този член, или като услуга, която по смисъла на параграф 2 от него попада в нейния обхват, ако предприятието за пощенски услуги е договорило с клиентите си условията на доставка и начислява такса в индивидуално уговорен размер?
Ако се приеме, че при посочената доставка на пощенски пратки за клиенти по договор става въпрос за услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга, трябва ли член 9, параграф 1 и член 2, точка 14 от Директива 97/67 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези на правния спор в главното производство предоставянето на такива пощенски услуги може да бъде обвързано с индивидуален лиценз, какъвто е предвиден в Закона за пощите?
Ако се приеме, че при посочената доставка на пощенски пратки за клиенти по договор става въпрос за услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга, трябва ли член 9, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че лицензът за тези услуги може да се обвърже единствено с условия за гарантиране спазването на съществените изисквания по смисъла на член 2, точка 19 от Директива 97/67 и че лицензите за такива услуги не могат да се обвържат с условия относно качеството, достъпността и изпълнението на съответните услуги по смисъла на член 9, параграф 2 от нея?
Ако се приеме, че разрешенията за доставка на пощенски пратки за клиенти по договор могат да се обвържат единствено с условия, които са необходими за гарантиране спазването на съществените изисквания, могат ли условия като тези в правния спор по главното производство, които се отнасят до условията на доставка в рамките на пощенската услуга, до честотата на доставка на пратките, до обслужването при промяна на адрес за доставка и при прекъсване на доставките, до идентифицирането на пратките и до местата за събирането им, да се считат за съответстващи на съществените изисквания по смисъла на член 2, точка 19 от Директива 97/67 и за необходими с оглед на това да се гарантира спазването на съществените изисквания по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.