Испански
Автентичен език на производството – испански
Дело C-186/18: José Cánovas Pardo, Заключение от 22 април 2021 г.
1) Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от Регламента искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от Регламент [№ 2100/94] давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/19: Sumal, Заключение от 15 април 2021 г.
Допуска ли произтичащата от практиката на Съда на Европейския съюз доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/19: Viesgo Infraestructuras Energéticas, Заключение от 15 април 2021 г.
1) Като се има предвид практиката на Съда, установена по-конкретно с решения от 20 април 2010 г. (дело C‑265/08, Federutility) и от 7 септември 2016 г. (дело С‑121/15, ANODE), съвместима ли е с изискванията по член 3, параграф 2 от Директива [2009/72] национална правна уредба — като съдържащата се в член 45, параграф 4 от [Закон 24/2013], за чието прилагане впоследствие са приети членове 2 и 3 от [Кралски декрет 968/2014] — която възлага финансирането на социалната отстъпка в тежест на определени оператори на електроенергийната система — дружествата, майки на групи от дружества, или евентуално дружества, които осъществяват едновременно дейности по производство, разпределение и доставка на електроенергия — при положение че някои от тези задължени субекти имат твърде малко конкретно влияние в сектора като цяло, а освобождава от тази тежест други предприятия или групи от предприятия, които било поради оборота им, относителното им значение в някой от секторите на дейност, или едновременното и интегрирано осъществяване на две от посочените дейности, може да са в по-добра позиция да поемат съответния разход?
2) Съвместима ли е с изискването за пропорционалност, установено в член 3, параграф 2 от Директива [2009/72], национална правна уредба, в която задължението за финансиране на социалната отстъпка не е предвидено като изключение, нито за ограничен период от време, а е установено за неопределено време и без възстановяване или друга компенсаторна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/20: Banco Santander, Определение от 25 март 2021 г.
Компетентни ли са държавите членки да определят таван на годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити, при положение че Директива 87/102 и Директива 2008/48 не съдържат хармонизирани правила относно този въпрос?
Задължен ли е националният съд да провери дали изискването за посочване на ГПР в договора за кредит е спазено, с оглед защитата на потребителя?
Допустимо ли е преюдициално запитване относно свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, когато всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка и липсва трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/20: Banco Santander, Определение от 25 март 2021 г.
Допуска ли се национална правна уредба, която с цел борба с лихварството ограничава годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит, при спазване на изискванията на Директиви 87/102 и 2008/48, особено по отношение на задълженията за информиране?
Явява ли се преюдициалното запитване недопустимо, когато не съдържа достатъчно фактически и правен контекст, не указва необходимостта от тълкуване от Съда или липсва фактор на привързване към правото на Съюза при спор, отнасящ се само до една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/20: Laboratorios Ern/SBS Bilimsel Bio Çözümler и EUIPO, Определение от 18 март 2021 г.
Допустимо ли е разглеждането на жалба срещу решение на Общия съд, когато заявлението не посочва ясно и конкретно правния въпрос, който е от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Необходима ли е конкретна идентификация на противоречие с предходна съдебна практика и мотивиране на значението му за правото на Съюза, за да бъде допусната жалбата?
Могат ли аргументи, свързани с фактическа преценка, да обосноват допускане на жалба пред Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/20: Laboratorios Ern/SBS Bilimsel Bio Çözümler и EUIPO, Определение от 18 март 2021 г.
Допустимо ли е обжалване, когато жалбоподателят не е доказал, че повдигнатият въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Какви са формалните и съдържателни изисквания към молбата за допускане на обжалване в този режим?
Обхваща ли контролът на Съда преценката на фактите и доказателствата на по-нисшестоящите инстанции в рамките на този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/20: Laboratorios Ern/EUIPO, Определение от 18 март 2021 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба пред Съда на Европейския съюз по отношение на посочване на основанията и конкретизацията на правния въпрос?
При какви обстоятелства противоречието между обжалваното решение и предходната съдебна практика може да се счита за въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли аргументи относно фактическата преценка или изопачаване на фактите да обосноват наличие на въпрос от съществено значение за допускане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/19: Комисия/Fútbol Club Barcelona, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Допуснала ли е Европейската комисия грешка в преценката относно наличието на предимство и нарушила ли е принципа на добра администрация при разследването относно наличието на това предимство?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания чрез разпореждането за възстановяване на помощта?
Взела ли е предвид Европейската комисия вътрешната логика на данъчната система при преценката дали спорната мярка представлява държавна помощ?
Правилно ли е квалифицирана спорната мярка като нова помощ, а не като съществуваща помощ, и спазена ли е съответната процедура по член 108 ДФЕС и членове 21—23 от Регламент 2015/1589?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Заключение от 4 март 2021 г.
Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на укрити облагаеми сделки, за които не са издадени фактури, данъкът върху добавената стойност следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.