Испански
Автентичен език на производството – испански
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (septième chambre) 13 novembre 2025 (*) « Manquement d’État – Transport ferroviaire – Directive 2012/34/UE – Article 4, paragraphe 2 – Indépendance de gestion du gestionnaire de l’infrastructure – Conseils d’administration des gestionnaires de l’infrastructure composés en grande partie d’agents de l’État – Nominations et révocations soumises au pouvoir discrétionnaire de l’État » Dans l’affaire C‑250/24, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 TFUE, introduit le 10 avril 2024, Commission européenne, représentée par MM. J. L. Buendía Sierra et P. A. Messina, en qualité d’agents, partie requérante, contre Royaume d’Espagne, représenté par Mme A. Pérez-Zurita Gutiérrez, en qualité d’agent, partie défenderesse, LA COUR (septième chambre), composée de M. F. Schalin (rapporteur), président de chambre, MM. M. Gavalec et Z. Csehi, juges, avocat général : M. D. Spielmann, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour de constater que : – premièrement, en n’ayant pas introduit de réforme permettant de garantir l’autonomie de gestion de l’entidad pública empresarial Administrador de Infraestructuras Ferroviarias (ci-après « ADIF »), de l’entidad pública empresarial ADIF-Alta Velocidad (ci-après « ADIF-Alta Velocidad ») et de l’entidad pública empresarial RENFE-Operadora (ci-après « Renfe ») par rapport à l’État ; – deuxièmement, en n’ayant pas effectivement mis en œuvre un système de tarification opérationnel conforme aux règles et aux principes de ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли Директива [2017/541] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност
2) Трябва ли Директива 2017/541, по-конкретно член 13, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност, установявайки допълнително условие за наказуемост — освен участието в терористичната група — а именно, действително и умишлено да са извършени тежки нарушения на правата на човека
3) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който установява разграничение сред терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористична група, по смисъла на посочената директива според това дали действително и умишлено са извършени тежки нарушения на правата на човека, което разграничение дава възможност за отпадане на наказателната отговорност за някои от тези терористични престъпления или престъпления, свързани с терористични групи
4) Трябва ли принципът на правна сигурност от правото на Съюза, установен в практиката на [Съда], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като [LOA], в който за отпадането на наказателната отговорност чрез амнистията на лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541, се въвежда условието да не са извършени умишлено тежки нарушения на правата на човека — по-конкретно, прогласените в членове 2 и 3 от [ЕКПЧ], както и в международното хуманитарно право — без да се уточняват деянията, съставляващи такива нарушения, нито прагът на тежест, който трябва да се надхвърли, за да стане амнистията неприложима
Алтернативно, несъвместима ли е с принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност от правото на Съюза правна уредба, като съдържащата се в член 1 от [LOA], в която се установяват неточни рамки — както обективни, така и субективни — за да се установи наличието или липсата на наказателна отговорност
5) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, които произвеждат, притежават, придобиват, превозват, доставят или използват взривни вещества с цел тероризъм, освобождавайки ги от наказателна отговорност
6) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции — чрез освобождаване от наказателна отговорност — на лица, които с цел тероризъм са започнали извършването на актове на насилие чрез набелязването на цели, на които като представители на противопоставянето срещу идеологията на терористичната група да бъдат причинени съществени разрушения, извършването на наблюдения или фотографското документиране на обществени обекти, които да бъдат разрушени — по-конкретно, седалища на [прокуратурата], на държавни сили и служби за сигурност, на институции на автономната област, или пък полицейски автомобили — като всичко това трябва да осигури изпълнението по подходящ начин на насилствения план, разработен от терористичната група, за да се осъществят успешно тези разрушения
7) Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза, установен в практиката на Съда на ЕС, и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541
8) Трябва ли членове 20 и 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за престъпни деяния в Испания, които евентуално попадат в обхвата на Директива 2017/541, поради идеологическата цел, която се преследва с тези престъпни деяния
9) Трябва ли член 4, параграф 2 ДЕС, член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени в тероризъм, тъй като деянията са извършени с цел отделяне на част от националната територия на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 29, параграф 1 и член 112, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, както и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на първа продажба, въз основа на която са въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени под режим на митническо складиране, и след това — на втора продажба, въз основа на която са били допуснати за свободно обращение в съответствие с опростената процедура, предвидена в член 76, параграф 1, буква в) от този кодекс, меродавният момент за определяне на митническата стойност на тези стоки е моментът на въвеждането им под този режим, а митническата стойност на посочените стоки може да се определи въз основа на договорната им стойност при първата продажба?
Следва ли член 97к, параграф 5, член 97н, параграф 2 и член 118, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че за целите на прилагането на тарифни преференции за дадена стока митническите органи на държавата вносител не са длъжни да приемат доказателство за произход, което им е било представено след изтичането на срока му на валидност, дори ако същото доказателство за произход вече им е било представено, преди да изтече срокът му на валидност, за прилагането на тарифни преференции относно други стоки от същата квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 29 от Митническия кодекс на Общността и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на две продажби, преди да бъдат въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени там под режим на митническо складиране или допуснати в свободно обращение, не може да се счита, че първата продажба е сключена за износ на тези стоки с местоназначение в митническата територия на Съюза, когато към момента на първата продажба е установено единствено че предназначението на стоките е да бъдат въведени на тази територия, без все още да е определено мястото, на което в крайна сметка ще бъдат пуснати на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Съвместима ли е с член 168, буква а) и член 176, първа алинея от [Директивата за ДДС] правна уредба, като съдържащата се в член 96, параграф 1, точки 4 и 5 от Ley 37/1992 del Impuesto sobre el Valor Añadido (Закон 37/199[2] за данъка върху добавената стойност) от 28 декември 1992 г., съгласно която не подлежи на приспадане, дори частично, платеният данък за придобиване на стоки и услуги като спортни събития, както и платеният данък за представителни разходи за клиенти, персонал и трети лица, дори данъчнозадълженото лице да е доказало, че тези разходи са пряко свързани с търговската или професионалната му дейност и че са извършени стриктно с търговска или професионална цел, както и че стоките и услугите са използвани за осъществяването на облагаеми сделки от данъчнозадълженото лице, и въпреки че съответният разход подлежи на приспадане за целите на личните данъци върху доходите (данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък)?
2) Съвместима ли е с член 176, втора алинея от [Директивата за ДДС] правна уредба като съдържащата се в член 96, параграф 1, точки 4 и 5 от Ley 37/1992 del Impuesto sobre el Valor Añadido (Закон 37/199[2] за данъка върху добавената стойност) от 28 декември 1992 г., която установява ограничително условие за упражняване правото на приспадане, което влиза в сила в деня, в който Кралство Испания се присъединява към Европейския съюз — 1 януари 1986 г., като до датата на присъединяване не е съществувала друга разпоредба, която да предвижда такова ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е да се приеме, че е налице изрично съгласие на притежателя на по-ранната марка за регистрацията на оспорваната марка по смисъла на член 60, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 въз основа на поведението му и участието му в процедурата по регистрация, без да е предоставено изрично писмено съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е да се приеме, че собственикът на по-ранна национална марка е дал съгласие за регистрацията на по-късна идентична или сходна марка на Европейския съюз, когато такъв съгласие не е изрично дадено, а се извежда само от поведението на този собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са последиците за обезпечителното производство при прекратяване на главното производство поради недопустимост на иска?
Как следва да се разпределят разноските при отпадане на необходимостта от произнасяне по обезпечителната молба поради недопустимост на главния иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.