Испански

Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък с обстоятелства е изчерпателен или не, и ако това не е така, дали при транспонирането на тази директива в националното си право държавите членки имат възможността да приемат разпоредби, които ограничават в по-голяма степен от предходната национална правна уредба достъпа до правото на опрощаване на задължения, като откажат или ограничат достъпа до опрощаване на задължения, отменят опрощаването или предвидят по-дълги срокове за пълно опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при обстоятелства, различни от посочените в член 23, параграф 2?
Трябва ли член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при транспонирането на тази директива изменя реда на вземанията в производството по несъстоятелност, приложим преди приемането на тази правна уредба, доколкото тя изисква длъжникът да плати непривилегированите публични вземания вследствие на производство по несъстоятелност, за да му бъдат опростени задължения, изключва достъпа до опрощаване на задълженията при обстоятелства, при които длъжникът е извършил действия по небрежност или по непредпазливост, без обаче да е действал непочтено или недобросъвестно, и изключва този достъп, когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения на длъжника е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато спрямо него е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на тази молба длъжникът е платил изцяло данъчните си задължения и задълженията си, свързани със социалното осигуряване?
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва достъпа до опрощаване на задължения в конкретен случай, без това изключване да е надлежно обосновано от националния законодател?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения е изчерпателен или не и дали при отрицателен отговор държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба за транспониране, която предвижда общо изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, тъй като удовлетворяването на тези вземания има особено значение за едно справедливо и солидарно общество, основано на правовата държава, освен при съвсем конкретни обстоятелства и много стриктни количествени ограничения, независимо от естеството на посочените вземания и от обстоятелствата, при които са възникнали, и които поради това ограничават обхвата на националните разпоредби относно опрощаването на задължения, приложими към тази категория задължения преди приемането на тази правна уредба, при условие че това изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която се установява общо правило за изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда ограничаване на опрощаването на задължения за определена категория задължения чрез въвеждане на горна граница, над която това опрощаване се изключва, без тази горна граница да се определя в зависимост от размера на съответното задължение, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че когато националният законодател реши да упражни възможността, предвидена в член 1, параграф 4 от тази директива, и разшири прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, поети от изпаднали в несъстоятелност предприемачи, така че да обхване изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи, правилата, приложими към тези физически лица въз основа на такова разширяване на прилагането, трябва да са в съответствие с разпоредбите на дял III от посочената директива?