Английски
Автентичен език на производството – английски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Пречи ли правото на Общността на държава членка да се позове на член 36 от Договора за създаване на ЕИО, за да оправдае ограничаване на износа на стоки към друга държава членка единствено на основание, че според първата държава втората държава не спазва изискванията на хармонизираща директива на Общността, която преследва целта, защитавана от член 36, но не предвижда нито процедура за контрол върху прилагането ѝ, нито санкции при нарушение на нейните разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия възниква задължение на държавата членка да обезщети вредите, причинени на търговец поради отказ за издаване на лиценз за износ в нарушение на член 34 от Договора и как се определя размерът на такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1) При положение че: (a) има висящи производства в две различни договарящи държави, които се отнасят до едно и също основание и между едни и същи страни; (b) първото по време производство е образувано в договаряща държава А преди Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване да влезе в сила в тази държава; (c) второто такова производство е образувано в договаряща държава Б в съответствие с член 2 от Брюкселската конвенция след като Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване е влязла в сила и в двете държави А и Б; и като се има предвид член 29, параграф 1 от Сан Себастианската конвенция и съответните членове в която и да е друга приложима конвенция за присъединяване и член 21 от Брюкселската конвенция (с измененията): (1) Брюкселската конвенция (с измененията) и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване предвижда ли някакви, и ако да, какви правила относно това дали производството в държава Б може или трябва да бъде спряно, или компетентността да бъде отказана, на основание висящо производство в държава А и по-специално (2) Изисква ли се или позволява ли се на втория сезиран съд, с оглед на решението дали да откаже компетентност или да спре производството пред него, да извърши някаква и ако да, каква проверка на основанието, на което първият сезиран съд е приел компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Кои разпоредби на Договора за ЕОВС или на Договора за ЕИО са приложими по отношение на твърдения за дискриминация, извършена от купувачи спрямо производители на въглища по отношение на цена, обем и други условия на покупка?
Създават ли член 4, буква б) и член 63, параграф 1 от Договора за ЕОВС или препоръка, приета от Комисията въз основа на последната разпоредба, права, на които частноправните субекти могат да се позовават пряко пред националните съдилища?
Обвързан ли е националният съд от решението, прието на 23 май 1991 г. от Комисията след подаване на жалба на основание член 65 и член 66, параграф 7 от Договора за ЕОВС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Неправилно определяне на приложимите критерии за определяне на юрисдикцията на Обединеното кралство по отношение на сателитните излъчвания, чрез разпоредбите на член 43 от Broadcasting Act 1990, и прилагане на различен режим спрямо недомашните сателитни услуги в сравнение с домашните сателитни услуги
Извършване на контрол върху излъчвания, които се предават от оператор, попадащ под юрисдикцията на друга държава членка, когато тези излъчвания се предават чрез недомашна сателитна услуга или се предоставят на обществеността като лицензиран програмен пакет
Нарушаване на задължението за гарантиране на свободно приемане и непрекъснато препредаване на телевизионни програми от други държави членки, съгласно член 2, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО
Неспазване на задължението за гарантиране, че всички телевизионни оператори под юрисдикцията на Обединеното кралство спазват разпоредбите на Директивата, съгласно член 3, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Следва ли член 8 от Регламент (ЕИО) № 990/93 да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на въздухоплавателно средство, чийто мажоритарен или контролиращ интерес се държи от предприятие във Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора), когато това въздухоплавателно средство е било отдадено под наем от собственика за срок от четири години на предприятие, чийто мажоритарен или контролиращ интерес не се държи от лице или предприятие във или опериращо от посочената Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Член 33, параграф 5 от Регламент № 3665/87 следва ли да се тълкува в смисъл, че когато поради непреодолима сила стоките не достигнат първоначално предвидената страна на местоназначение, а бъдат изнесени в други трети страни, които дават право на по-ниска или никаква износна премия, задържаната гаранция трябва да бъде равна на разликата между предварително изплатената премия и действително дължимата премия, като се има предвид евентуалното непропорционално въздействие на задържането на гаранцията върху износителя или поради друга причина?
Дали Регламент № 3665/87 е невалиден, доколкото не допуска пълно освобождаване на гаранцията в случаи на непреодолима сила?
Може ли Регламент № 2340/90 да се тълкува като обхващащ стоки, които вече са изпратени и се намират в транзит към Ирак, и ако да, невалиден ли е изцяло или частично поради начина, по който третира стоките в транзит при настоящите обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
1. Позволено ли е на държава членка, при транспониране в националното право на Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 година относно процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, да определи кои телекомуникационни услуги да бъдат изключени от обхвата ѝ при прилагането на член 8, като тази правомощие принадлежи на самите възлагащи субекти?
2. Критерият, установен в член 8 от Директива 90/531, а именно че други субекти са свободни да предлагат същите услуги в същия географски район и при съществено същите условия, следва ли да бъде проверяван само от правна гледна точка или и от фактическа, като се вземат предвид по-специално всички характеристики на съответните услуги, съществуването на алтернативни услуги, ценови фактори, господстващото или не положение на възлагащия субект на пазара и всякакви правни ограничения?
3. Ако държава членка е допуснала грешка при транспонирането на член 8 от Директива 90/531, изисква ли правото на Общността тази държава членка да обезщети възлагащия субект за всяка вреда, която той е претърпял в резултат на тази грешка, и при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.