Английски
Автентичен език на производството – английски
Дело C-267/95: Merck/Primecrown и Beecham / Europharm, Заключение от 6 юни 1996 г.
1. That the provisions and effect of Article 47 of the Spanish Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 1.1. imported from Spain; or 1.2. first marketed in Spain until (a) 7 October 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 7 October 1996; or (d) 31 December 1996; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Spain, has become patentable in Spain stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 2. That the provisions and effect of Article 209 of the Portuguese Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 2.1. imported from Portugal; or 2.2. first marketed in Portugal; until (a) 1 January 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 1 June 1998; or (d) 31 December 1998; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Portugal, has become patentable in Portugal stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 3. After the expiration of Article 47 (and/or Article 209, as appropriate), in a case where: 3.1. an undertaking is the proprietor (the "Proprietor") of a patent (the "Patent") in one or more Member States of the European Communities (the "Member State") for a pharmaceutical product (the "Pharmaceutical"); 3.2. the pharmaceutical was first put on the market in a country by the proprietor after that country's accession to the EC but at a time when the pharmaceutical could not be protected by a product patent in that country; 3.3. a third party imports the pharmaceutical from that country into the Member State; 3.4. and the patent legislation in the Member State granted the proprietor of the patent the right to oppose by legal action the importation of the pharmaceutical from that country do the rules set forth in the EC Treaty concerning the free movement of goods prevent the proprietor from availing himself of the right referred to in paragraph 3.4. above, in particular if: (a) the proprietor has and continues to have a legal and/or ethical obligation to market and to continue marketing the pharmaceutical in that country; and/or (b) that country's and/or EC legislation effectively requires that, once the pharmaceutical is put on the market in that country, the proprietor supplies and continues to supply sufficient quantities to satisfy the needs of domestic patients; and/or (c) that country's legislation grants to its authorities, and its authorities exercise, the right to fix the sales price of the pharmaceutical in that country and legislation prohibits the sale of the pharmaceutical at any other price; and/or (d) the price of the pharmaceutical in that country has been fixed by its authorities at a level at which substantial exports of the pharmaceutical from such country to the Member State are anticipated with the result that the economic value of the patent would be significantly eroded and research and development for future pharmaceuticals planned by the proprietor significantly undermined, contrary to the rationale underlying the recent introduction by the EC Council of the Supplementary Protection Certificate?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Съдебно решение от 6 юни 1996 г.
1. Има ли правомощие и/или задължение Министерството да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за не-предлагане на пазара;
(b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка;
(c) след напускането на другите членове на дружеството, жалбоподателят не е произвеждал мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие и/или задължение, член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, невалиден ли е, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 е невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
1. Има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-ия си рожден ден през 1983 г.;
(b) съответната земя е била дадена под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd;
(c) част от земята е била отдадена под наем и обработвана от дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd;
(d) Credenhill Farming е поело ангажимент за не-предлагане на пазара съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на своето стопанство, т.е. земята, дадена под наем, както е посочено по-горе;
(e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка;
(f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за не-предлагане на пазара. В частност, след напускането на другите членове на дружеството, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(g) H. & R. Ecroyd Ltd не е дало писмен ангажимент след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство;
(i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на не-предлагане на пазара, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от Credenhill Farming, е била дадена под наем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него;
(j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е било прехвърлено, при условие на наем от H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement;
(k) това прехвърляне е било обвързано с уравнително плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се вземе предвид липсата на специална референтна квота по отношение на нея.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, член 3а от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, валиден ли е, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота?
3. В частност, ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, което изисква стопанството да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти, доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни средства след 29 юни 1989 г.?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е незаконен и невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/94: The Queen/Secretary of State for Trade and Industry, ex parte British Telecommunications, Заключение от 23 май 1996 г.
1. (a) Следва ли Директиви 90/387/ЕИО и 92/44/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят или изискват от държавите членки да изпълнят задълженията, наложени им с членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО, като налагат изисквания само на публични или частни органи („предприятия“) по смисъла на член 2 от Директива 92/44/ЕИО, т.е. на тези, на които държавата членка е предоставила „специални или изключителни права“ по отношение на предоставянето на наети линии?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, при какви обстоятелства държавата членка има право или е длъжна да изпълни посочените задължения, като наложи изисквания на предприятие, което не притежава такива „специални или изключителни права“?
2. (а) За целите на Директива 92/44/ЕИО има ли право държавата членка да третира предприятие като притежаващо „специални или изключителни права“ по смисъла на член 2 от Директива 90/387/ЕИО, когато:
(i) експлоатацията на телекомуникационна система в съответната държава членка без лиценз, издаден от компетентните органи на тази държава, представлява престъпление;
(ii) публикуваната политика на съответната държава членка е, че всички заявления за лицензии, отнасящи се до предоставянето на съответната услуга, се разглеждат от държавата членка в рамките на приложимото национално законодателство по същество и въз основа на обща презумпция от страна на лицензионния орган, че заявленията ще бъдат одобрени, освен ако няма конкретни основания за отказ, и без да се прилага ограничение на броя на издадените лицензи;
(iii) няколко предприятия (включително жалбоподателя и встъпилите страни) действително предоставят наети линии по силата на такива лицензи?
(б) Ако факторите, посочени във въпрос (а) по-горе, не са определящи за отговора на този въпрос, кои други критерии са релевантни?
3. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2:
(а) Следва ли Директива 92/44/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка има право да се въздържи от налагане на задълженията, предвидени в членове 3—10 от тази директива или някое от тях, на предприятие:
(i) което е упълномощено от държавата членка да предоставя наети линии, но понастоящем не предлага тази услуга;
(ii) което предлага съответната услуга?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а)(i) и/или (ii) е положителен, при какви обстоятелства и с оглед на кои критерии следва Директива 92/44/ЕИО да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи от налагане на посочените задължения или някое от тях на такова предприятие?
(в) По-специално:
(i) Следва ли директивата да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи поради това, че действителното предоставяне на наети линии от дадено предприятие, по преценка на държавата членка, е de minimis?
(ii) Ако да, как следва да се определи изключението de minimis
По-специално, може ли държавата членка да ограничи своята преценка до пазарното положение към датата на транспониране на директивата или трябва да вземе предвид и потенциалното развитие на пазара?
(iii) Изисква ли принципът на недискриминация, в съчетание с принципа на правна сигурност, всяко допустимо изключение de minimis да бъде посочено в националните мерки за транспониране на директивата?
4. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2 по-горе, следва ли Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 да се тълкува като предоставяща или изискваща от държавата членка да наложи на две от предприятията, упълномощени от държавата членка да предоставят съответната услуга, но не и на друго такова предприятие, задължението да предоставят минимален набор от наети линии в съответствие с приложение II?
5. Ако отговорът на някоя част от въпроси 3 или 4 е положителен, невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО в тази част поради, inter alia, нарушение на принципа на недискриминация?
6. Невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 във връзка с приложение II, поради нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото изисква предоставянето във всички държави членки на цифрови структурирани наети линии от 2 048 kbit/s в съответствие с техническите характеристики, посочени в приложението?
7. (а) Носи ли държавата членка отговорност по правото на Общността да обезщети предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на:
(i) неправилното прилагане по отношение на това предприятие на задълженията, посочени в членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО или някое от тези задължения;
(ii) прилагането на съответната директива по начин, който нарушава принципа на равно третиране?
(iii) прилагането на съответните задължения в обстоятелства, при които релевантните разпоредби на директивата са невалидни поради нарушение на принципа на равно третиране и/или принципа на пропорционалност?
(б) Ако отговорите на въпрос 7(а)(i), (ii) и (iii) или някой от тях са положителни, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Hedley Lomas (Ireland), Съдебно решение от 23 май 1996 г.
Пречи ли правото на Общността на държава членка да се позове на член 36 от Договора за създаване на ЕИО, за да оправдае ограничаване на износа на стоки към друга държава членка единствено на основание, че според първата държава втората държава не спазва изискванията на хармонизираща директива на Общността, която преследва целта, защитавана от член 36, но не предвижда нито процедура за контрол върху прилагането ѝ, нито санкции при нарушение на нейните разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия възниква задължение на държавата членка да обезщети вредите, причинени на търговец поради отказ за издаване на лиценз за износ в нарушение на член 34 от Договора и как се определя размерът на такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/94: O’Flynn/Adjudication Officer, Съдебно решение от 23 май 1996 г.
Противоречи ли на принципа на недопускане на дискриминация на основание гражданство по смисъла на член 7 от Регламент № 1612/68 това, че Обединеното кралство обвързва изплащането на социална помощ за покриване на разходите за погребение с териториално условие, а именно погребението да се извърши на територията на Обединеното кралство?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от някое от следните съображения:
(а) Кой критерий следва да се приложи за определяне на наличието на косвена дискриминация на основание гражданство:
(i) дали гражданите на други държави членки, действащи разумно и в обичайния ход на събитията, поради териториалното условие са по-малко вероятно да получат плащания в сравнение с гражданите на Обединеното кралство (и ако да, трябва ли да се докаже, че поради това условие значително по-малък дял от гражданите на други държави членки в сравнение с гражданите на Обединеното кралство е вероятно да получи плащания);
(ii) дали на практика е значително по-трудно за гражданите на други държави членки да изпълнят условието;
(iii) някакъв друг и ако да, какъв критерий?
(б) Във всеки случай достатъчно ли е да се направи сравнение между гражданите на Обединеното кралство и гражданите на конкретната държава членка, на която е гражданин ищецът, или е необходимо да се направи сравнение между гражданите на Обединеното кралство и гражданите на всички други държави членки?
Може ли такова условие да представлява неправомерна дискриминация на основание гражданство и/или може ли ищецът да се позове на такава дискриминация в обстоятелства, при които неспазването на условието от негова страна е по причини, несвързани с гражданството, т.е. поради разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Съдебно решение от 14 май 1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/95: von Horn/Cinnamond, Заключение от 14 май 1996 г.
1) При положение че: (a) има висящи производства в две различни договарящи държави, които се отнасят до едно и също основание и между едни и същи страни; (b) първото по време производство е образувано в договаряща държава А преди Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване да влезе в сила в тази държава; (c) второто такова производство е образувано в договаряща държава Б в съответствие с член 2 от Брюкселската конвенция след като Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване е влязла в сила и в двете държави А и Б; и като се има предвид член 29, параграф 1 от Сан Себастианската конвенция и съответните членове в която и да е друга приложима конвенция за присъединяване и член 21 от Брюкселската конвенция (с измененията): (1) Брюкселската конвенция (с измененията) и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване предвижда ли някакви, и ако да, какви правила относно това дали производството в държава Б може или трябва да бъде спряно, или компетентността да бъде отказана, на основание висящо производство в държава А и по-специално (2) Изисква ли се или позволява ли се на втория сезиран съд, с оглед на решението дали да откаже компетентност или да спре производството пред него, да извърши някаква и ако да, каква проверка на основанието, на което първият сезиран съд е приел компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/94: Hopkins и др., Съдебно решение от 2 май 1996 г.
Кои разпоредби на Договора за ЕОВС или на Договора за ЕИО са приложими по отношение на твърдения за дискриминация, извършена от купувачи спрямо производители на въглища по отношение на цена, обем и други условия на покупка?
Създават ли член 4, буква б) и член 63, параграф 1 от Договора за ЕОВС или препоръка, приета от Комисията въз основа на последната разпоредба, права, на които частноправните субекти могат да се позовават пряко пред националните съдилища?
Обвързан ли е националният съд от решението, прието на 23 май 1991 г. от Комисията след подаване на жалба на основание член 65 и член 66, параграф 7 от Договора за ЕОВС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/94: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 30 април 1996 г.
Неправилно определяне на приложимите критерии за определяне на юрисдикцията на Обединеното кралство по отношение на сателитните излъчвания, чрез разпоредбите на член 43 от Broadcasting Act 1990, и прилагане на различен режим спрямо недомашните сателитни услуги в сравнение с домашните сателитни услуги
Извършване на контрол върху излъчвания, които се предават от оператор, попадащ под юрисдикцията на друга държава членка, когато тези излъчвания се предават чрез недомашна сателитна услуга или се предоставят на обществеността като лицензиран програмен пакет
Нарушаване на задължението за гарантиране на свободно приемане и непрекъснато препредаване на телевизионни програми от други държави членки, съгласно член 2, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО
Неспазване на задължението за гарантиране, че всички телевизионни оператори под юрисдикцията на Обединеното кралство спазват разпоредбите на Директивата, съгласно член 3, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.