всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Датски

Автентичен език на производството – датски

Дело C-499/08: Ingeniørforeningen i Danmark, Заключение от 6 май 2010 г.

Следва ли забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, съдържаща се в членове 2 и 6 от Директива 2000/78 […], да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да остави в сила правна уредба, съгласно която работодателят е длъжен при уволнение на работници и служители, работили непрекъснато в едно и също предприятие в продължение на 12, 15 или 18 години, да заплати към момента на прекратяване на трудовото правоотношение сума, равняваща се съответно на една, две или три месечни заплати, но по смисъла на която това обезщетение не се дължи, когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от пенсионноосигурителна схема, за която работодателят е плащал вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Съдебно решение от 29 април 2010 г.

1) Следва ли [използваното] в член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс [понятие за стоки, които] „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание […] член 83, параграф 1 от Закона за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2) Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
3) Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на [ДДС] или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
4) Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане […], [Директивата за акциза] и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превоз, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с [член 7, параграф 1 от Директивата за акциза, както и с] член 7 от Шеста директива)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/08: Ingeniørforeningen i Danmark, Съдебно решение от 11 февруари 2010 г.

Следва ли Директива 2002/14/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде транспонирана по реда на колективен трудов договор, което води до това, че категория работници и служители е обхваната от разглеждания колективен трудов договор, макар работниците и служителите, спадащи към тази категория, да не са членове на синдикалната организация, подписала посочения колективен трудов договор, и макар техният сектор на дейност да не се представлява от тази организация?
Следва ли член 7 от Директива 2002/14 да се тълкува в смисъл, че изисква на представителите на работниците и служителите да се предоставя засилена защита срещу уволнение?
В случай че жалбоподателят в главното производство попада в приложното поле на [Закона от 2005 г.], представляват ли уредените в член 7 от Директива 2002/14 условия за „съответна защита и гаранции, които да им позволяват правилно изпълнение на поставените им задължения“ пречка за транспонирането на тази разпоредба, извършено с член 8 от [Закона от 2005 г.], който гласи, че „на представителите на работниците и служителите, които трябва да бъдат информирани и консултирани в това си качество, се предоставя защита срещу уволнение и всякакво изменение на условията им на труд при същите условия, при които тя се предоставя на представителите на персонала, които спадат към същите или към еквивалентни професионални категории“, в случай че транспонирането не предвижда по-строго условие за защита срещу уволнение на професионалните категории, които не са обхванати от колективен трудов договор или колективно споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-461/05: Комисия/Дания, Съдебно решение от 15 декември 2009 г.

Допустимо ли е държава членка да откаже да изчисли и плати на Европейската комисия дължимите собствени ресурси от мита за внос на военно оборудване, като се позове на член 296 ЕО с мотива, че събирането на тези мита застрашава основните интереси на нейната сигурност?
Може ли държава членка да откаже да предостави информация за размера на дължимите мита и да не заплати лихви за забава, позовавайки се на изисквания за военна тайна и поверителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/08: NCC Construction Danmark, Съдебно решение от 29 октомври 2009 г.

Следва ли изразът „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ във второто изречение на член 19, параграф 2 от Шеста директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че включва дейностите на строително предприятие, което е данъчнозадължено лице по ДДС, във връзка с последващата продажба на недвижими имоти, построени от предприятието — като изцяло облагаема с ДДС дейност — за негова собствена сметка с оглед последваща продажба?
За отговора на първия въпрос има ли значение степента, в която за дейностите по продажба, разглеждани отделно, се използват стоки и услуги, за които се дължи ДДС?
Спазен ли е принципът на неутралитета на ДДС, когато строително предприятие, което съгласно законодателството на въпросната държава членка, основаващо се на член 5, параграф 7 и член 6, параграф 3 от Шеста директива, подлежи на облагане с ДДС за вътрешните си доставки във връзка със строежа на сгради за своя сметка с оглед последваща продажба, има право само на частично приспадане на ДДС за общите разходи за строителната дейност, по съображение че съгласно ДДС законодателството на държавата членка последващата продажба на недвижимия имот е освободена от ДДС на основание член 28, параграф 3, буква б) от Шеста директива за ДДС във връзка с точка 16 от приложение Е към същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/08: Ingeniørforeningen i Danmark, Заключение от 29 октомври 2009 г.

1) Страните по спора в главното производство не постигат съгласие по въпроса дали Директива 2002/14/ЕО […] е правилно транспонирана със споразумението „Samarbejdsaftalen“, сключено между [DA] и [LO]. Във връзка с това от Съда се иска да уточни дали общностната правна уредба допуска транспониране на посочената директива, което води до това, че категории работници и служители са обхванати от колективен трудов договор между социални партньори, които не представляват професионалната категория [на] заинтересованото лице и че посоченият колективен трудов договор не е приложим по отношение на професионалната категория, към която спада същото лице.
2) Що се отнася до жалбоподателя в главното производство, в случай че Директива 2002/14 е правилно транспонирана от Samarbejdsaftalen, от Съда се иска да укаже дали член 7 от Директива 2002/14 е транспониран правилно, при положение че е установено, че Samarbejdsaftalen не съдържа условие за засилена защита срещу уволнението на определени професионални категории.
3) В случай че жалбоподателят в главното производство попада в приложното поле на Закона от [2005 г.], от Съда се иска да установи дали предвидените в член 7 от Директива [2002/14] условия за „съответна защита и гаранции, които да им позволяват правилно изпълнение на поставените им задължения“ представляват пречка за транспонирането на тази разпоредба, извършено с член 8 от Закона от [2005 г.], който гласи [че] „[н]а представителите на работниците и служителите, които трябва да бъдат информирани и консултирани в това си качество, се предоставя защита срещу уволнение и всякакво влошаване на условията им на труд при същите условия, при които тя се предоставя на представителите на персонала, които спадат към същите или към еквивалентни професионални категории“, в случай че транспонирането не предвижда по-строго условие за защита срещу уволнение на професионалните категории, които не са обхванати от колективен трудов договор или колективно споразумение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/08: CopyGene, Заключение от 10 септември 2009 г.

1) Трябва ли понятието в член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива за дейности, „тясно свързани“ с болничната помощ, да се тълкува в смисъл, че съдържа условие за срок, а именно болничната помощ, с която услугата е тясно свързана, да съществува и да е действително предоставена, в процес на предоставяне или планирана, или е достатъчно да е възможно въпросната услуга да бъде тясно свързана с евентуална болнична помощ, която нито е действително предоставена, нито е планирана, за да бъдат обхванати от това понятие услугите на дадена банка за стволови клетки, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване и съхраняване на кръв от пъпната връв на новородени, предназначена да се използва за автоложна употреба
В това отношение има ли значение обстоятелството, че описаните по-горе услуги не могат да бъдат извършени в друг момент, освен при раждането
2) Трябва ли член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всички превантивни услуги, доколкото посочените услуги се извършват преди болничната или медицинската помощ и дори преди последните да са необходими от времева и от медицинска гледна точка
3) Трябва ли понятието „други надлежно признати заведения с подобно предназначение“ в член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва частните банки за стволови клетки, чиито услуги — извършвани от оправомощен медицински персонал, а именно медицински сестри, акушерки и лаборанти — се изразяват във вземането, транспорта, изследването и складирането на кръв от пъпната връв на новородено за автоложна употреба при евентуална бъдеща болнична помощ, въпреки че посочените банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществена схема за здравно осигуряване и че възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема
В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националния закон за транспониране на [Директивата за тъканите и клетките] частната банка за стволови клетки е получила от компетентните здравни органи на държавата членка разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за автоложна употреба
4) За да се даде отговор на първите три въпроса, има ли значение обстоятелството, че услугите са извършени с оглед на евентуална алогенна употреба от частна банка за стволови клетки, получила съгласно националния закон за транспониране на [Директивата за тъканите и клетките] разрешение от компетентните здравни органи на държавата членка за работа с човешки тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за автоложна употреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Заключение от 3 септември 2009 г.

1. Следва ли съдържащият се в член 233, буква г) от Митническия кодекс израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от [датския] Закон за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2. Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
3. Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на данък върху добавената стойност или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
4. Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане на Митническия кодекс и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превод, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с член 7 от Шеста директива)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/08: Infopaq International, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.

Може ли запаметяването и последващото отпечатване на откъс от публикувана статия, състоящ се от ключова дума, пет думи, които я предшестват, и пет думи, които я следват, да се счита за действие на възпроизвеждане, ползващо се със закрила по член 2 от Директива [2001/29]?
Следва ли да се вземат предвид обстоятелствата, при които се извършват временните действия на възпроизвеждане, за да могат посочените действия да се квалифицират като „преходни“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако възпроизведеното е предмет на обработка, например ако се създава текстов файл въз основа на картинен файл или ако се търсят поредици от думи в текстов файл?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
За да може временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва ли да се вземе предвид на кой етап от технологичния процес се извършва то?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в сканиране на цели публикувани статии — ръчно извършвана операция, чрез която тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в отпечатване на част от възпроизведеното, съдържаща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Включва ли понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 всяка форма на използване, за която не е необходимо съгласието на носителите на авторските права?
Може ли извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, с цел тези разпечатки да се използват за дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, да се включи в понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дори ако носителите на авторските права не са дали своето съгласие за тези действия?
Кои са критериите, по които следва да се прецени дали временните действия на възпроизвеждане имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
Трябва ли производствената печалба, която ползвателят реализира от временните действия на възпроизвеждане, да бъде взета предвид при преценка дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли да се приеме, че извършваното от предприятие без съгласието на носителите на авторските права сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, спада към „някои специални случаи, които не засягат нормалното използване“ на посочените статии и които „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/08: NCC Construction Danmark, Заключение от 18 юни 2009 г.

1) Трябва ли изразът „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ в член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че включва дейностите на строително предприятие, което е данъчнозадължено лице по ДДС, във връзка с последващата продажба на недвижими имоти, построени от предприятието — като изцяло облагаема с ДДС дейност — за негова собствена сметка с оглед последваща продажба?
2) За отговора на първия въпрос има ли значение степента, в която за дейностите по продажба, разглеждани отделно, се използват стоки и услуги, за които се дължи ДДС?
3) Спазен ли е принципът на неутралитет на ДДС, когато строително предприятие, което съгласно законодателството на въпросната държава членка, основаващо се на член 5, параграф 7 и член 6, параграф 3 от Шеста директива, подлежи на облагане с ДДС за вътрешните си доставки във връзка със строежа на сгради за своя сметка с оглед последваща продажба, има право само на частично приспадане на ДДС за общите разходи за строителната дейност, по съображение че съгласно ДДС законодателството на държавата членка последващата продажба на недвижимия имот е освободена от ДДС на основание член 28, параграф 3, буква б) от Шеста директива за ДДС във връзка с точка 16 от приложение Е към същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1192021222348 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form