Датски

Изключва ли Директивата за универсалната услуга, и по-конкретно член 32, възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията нямат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че реализираната от предприятието печалба от доставката на други услуги, обхванати от задълженията на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията имат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато нетните разходи създават несправедливо затруднение за тези предприятия?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице несправедливо затруднение в резултат от предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от Директивата за универсалната услуга, ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на всички услуги, във връзка с които носи задължение за предоставяне на универсална услуга, включително от предоставянето на услуги, които предприятието би извършвало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на дадено предприятие във връзка със задължението му за предоставяне на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива следва да се изчисляват като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които предприятието би реализирало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Ако въпросните национални правила (вж. въпроси 1—4) се прилагат за допълнителните задължителни услуги, които трябва да се предоставят не само в Дания, но и в Гренландия, която съгласно приложение II към Договора за функционирането на ЕС е отвъдморска страна или територия, отговорите на въпроси 1—4 прилагат ли се и за отнасящата се до Гренландия част от задължението, когато това задължение е възложено от датските органи на установено в Дания дружество, което не извършва друга дейност в Гренландия?
Какво значение имат член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21] за отговора на въпроси 1—5?
Какво значение има за отговора на въпроси 1—5 принципът за минимално нарушаване на пазара, споменат в частност в член 1, параграф 2 и член 3, параграф 2, в съображения 4, 18, 23 и 26, както и в част Б от приложение IV към Директивата за универсалната услуга?
В случай че разпоредбите на Директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените във въпроси 1, 2 и 4, имат ли директен ефект тези разпоредби и ограничения?
Какви конкретни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали определеният на национално равнище срок за подаване на заявление като описаното [в акта за преюдициално запитване] и самото му прилагане са в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество, равностойност и ефективност в правото на Съюза?