Warner

Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 974/71 и Регламент (ЕИО) № 1013/71, последният от които е частично изменен с Регламент (ЕИО) № 2887/71, на държавите членки, и по-специално на Италианската държава, да приемат разпоредби със сила на закон, които установяват специфични критерии относно приложимостта или неприложимостта на компенсаторните суми към договори, сключени преди 19 декември 1971 г., с цел, както е предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71, да „се позволи изпълнението на договора при условията, които биха съществували, ако не бяха приети паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, отговаря ли член 20 от Декрет-закон № 661 от 15 ноември 1972 г., приет като Закон № 843 от 18 декември 1972 г., който предвижда, че компенсаторни суми не се дължат за стоки, които са предмет на търговски сделки, сключени преди 19 декември 1971 г., дори ако са освободени за окончателен внос след 2 януари 1972 г., при условие че плащането е извършено във валута, различна от щатски долари или алтернативно в щатски долари, покрити с гаранция за обменен курс или други клаузи със същия ефект, на целта, в повечето случаи, да се постигне посочената в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 цел; и съответно съвместим ли е или не с разпоредбата на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, напълно ефективна ли е разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 сама по себе си и следва ли тя да се тълкува в смисъл, че е имала за цел да остави на съдилищата на съответната държава членка да решат кога договорът е изпълнен при условията, които биха съществували при липса на паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71
Във всеки случай:
Следва ли позоваването на „изпълнението на договора“ в посочената разпоредба на Общността да се разбира и счита за достатъчно, за да се отнася до изпълнението от страна на вносителя на задължението да плати цената съгласно условията, уговорени в договора?
В случай на плащане чрез откриване на неотменим акредитив в полза на износителя, следва ли договорът да се счита за изпълнен на датата на уведомяване на получателя за откриването на неотменимия акредитив в негова полза или, от друга страна, на датата, на която цената действително е платена на износителя?
При положение че описаната от ищеца ситуация бъде доказана като фактическа, имала ли е право Италианската финансова администрация да начислява компенсаторните суми, докато тази ситуация е продължавала?
Като се има предвид, че компенсаторните суми могат да се изменят във времето в съответствие с промените в обменните курсове, коя дата следва да се използва като референтна точка при отделните търговски сделки за определяне дали са налице изискваните от правото на Общността условия за прилагане на компенсаторни суми (член 4 от Регламент (ЕИО) № 974/71), за определяне на размера им (член 2) и за евентуалното им изменение (член 3); по-специално, следва ли да се вземе предвид датата на внос или износ на стоките, датата на плащане на цената или друг момент във времето?