Wahl
Генерален адвокат – Wahl
Дело C-52/18: Fülla, Заключение от 15 януари 2019 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги само по местонахождението на вещта, за да се осъществи ремонт или замяна
2. При отрицателен отговор: Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги на мястото на стопанска дейност на търговеца, за да се осъществи ремонт или замяна
3. При отрицателен отговор: Какви са критериите, които могат да се установят от член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата], за това как следва да се определи мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се осъществи ремонт или замяна
4. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца: съвместимо ли е с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата] потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото и/или обратно, или от задължението „да ремонтира безплатно“ следва, че продавачът е длъжен да направи авансово плащане
5. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца и задължението за авансово плащане на потребителя е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата: трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът
6. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца, но задължението за авансово плащане на потребителя не е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата: трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/18: Fluctus и Fluentum, Определение от 9 януари 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и изпълнени ли са те от националната юрисдикция в настоящия случай?
Явява ли се достатъчно яснота и прецизност относно необходимостта от исканото тълкуване на правото на Съюза условие за допустимост на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/18: Fluctus и Fluentum, Определение от 9 януари 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
В кои случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да даде тълкуване по преюдициално запитване поради непълнота или неяснота на изложената фактическа и правна рамка от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/17: Čepelnik, Определение от 19 декември 2018 г.
Допустимо ли е компетентните органи да задължат възложителя да спре плащанията към изпълнителя и да предостави гаранция при наличие на обосновано подозрение за административно нарушение, преди да е установено такова нарушение?
Съответства ли подобна мярка на изискванията на националното трудово право и защитата на работниците, когато има подозрение за социална измама, злоупотреба или друга практика, засягаща техните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/18: Holunga, Определение от 13 декември 2018 г.
Отговаря ли институционализираният арбитражен съд на изискванията за „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/17: Европейски съюз/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по делата и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Нарушил ли е Общият съд забраната за произнасяне ultra petita, допуснал ли е противоречиви мотиви относно обезщетението за имуществена вреда и нарушил ли е правото на защита на жалбоподателите?
Правилно ли е тълкувана съдебната практика относно възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, когато не може да се постави под съмнение размерът на наложената глоба?
Лишава ли отказът за присъждане на по-високо обезщетение за неимуществени вреди жалбоподателите от ефективна съдебна защита по член 256, параграф 1 и член 340, параграф 2 ДФЕС?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречиви мотиви относно размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно присъждането на обезщетение за неимуществени вреди и отказа за обезщетение за накърняване на репутацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/17: Европейски съюз/ASPLA и Armando Álvarez, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по съдебните дела и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция, така че тази вреда да подлежи на обезщетяване?
Следва ли да се признае имуществена вреда, произтичаща от плащането на лихви за забава върху размера на глобата, когато не е доказано, че тези лихви надвишават изгодата от разполагането със съответната сума?
Спазено ли е изискването за мотивиране и последователност на съдебния акт при определяне на периода на обезщетение и продължителността на надхвърляне на разумния срок за произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/17: Европейски съюз/Kendrion, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Допустимо ли е обжалването, подадено от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, срещу решение на Общия съд по иск за обезщетение за нарушение на разумния срок?
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дело и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция?
Определил ли е Общият съд правилно разумния срок за произнасяне по делото и мотивирал ли е достатъчно преценката си относно продължителността на производството?
Доказана ли е реална и сигурна имуществена вреда, свързана с плащането на лихви за забава, и мотивирал ли е Общият съд достатъчно отказа си да присъди обезщетение на това основание?
Определил ли е Общият съд правилно размера на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от нарушението на разумния срок за произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/18: EDF/Комисия, Определение от 13 декември 2018 г.
Правилно ли е определена спорната мярка като данъчно третиране на „правата на концедента“ при преструктурирането на баланса на EDF, а не като капитализация на дружеството?
Налице ли е нарушение на задължението за мотивираност и на задължението за обективно и безпристрастно разследване от страна на Комисията при разглеждане на доказателствата?
Правилно ли е квалифицирана спорната мярка като нова държавна помощ предвид релевантните факти и приложимото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.