Mischo
Генерален адвокат – Mischo
Дело C-364/01: Barbier, Заключение от 12 декември 2002 г.
1) Изисква ли се към настоящия момент все още трансгранична икономическа дейност като условие за позоваване на правото на Общността
2) Противоречи ли правото на Общността на това държава членка (държавата по местонахождение) при наследяване на недвижим имот, намиращ се в тази държава, да облага с данък стойността на този имот, като позволява стойността на задължение за прехвърляне, свързано с недвижимия имот, да се приспада, ако наследодателят към момента на смъртта си е имал местожителство в държавата по местонахождение, но не и ако към момента на смъртта си е имал местожителство в друга държава членка (държавата по местожителство)
3) Следва ли на втория въпрос да се отговори по различен начин, ако към момента на придобиването на недвижимия имот наследодателят вече не е имал местожителство в държавата по местонахождение
4) Има ли значение за отговора на втория въпрос как е било разпределено имуществото на наследодателя между държавата по местонахождение, държавата по местожителство и евентуално други държави
5) В случай на положителен отговор, в коя държава се счита, че е инвестирано имущество, вложено в междинно вземане към „besloten vennootschap“ (дружество с ограничена отговорност), както е посочено в точка 2.4 от акта за преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/02: Комисия/Франция, Заключение от 5 декември 2002 г.
Нарушение на задълженията по член 28 ЕО чрез поддържане на национална правна защита на наименованията Salaisons d'Auvergne, Label régional Savoie, Label régional Franche-Comté, Label régional Corse, Label régional Midi-Pyrénées, Label régional Normandie, Label régional Nord-Pas-de-Calais, Label régional Ardennes de France, Label régional Limousin, Label régional Languedoc-Roussillon и Label régional Lorraine.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/00: Overland Footwear, Съдебно решение от 5 декември 2002 г.
Като се имат предвид Регламент № 2913/92 на Съвета ("митнически кодекс"), по-специално неговите членове 29, 32 и 33, както и практиката на Съда, и в случай, когато вносител — който към момента на декларирането поради небрежност като цена, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките, посочва сума, която включва комисиона за покупка, и който поради небрежност пропуска да посочи комисионата за покупка отделно от цената, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките в митническата декларация, но който, след като стоките са пуснати в свободно обращение, пред митническите органи доказва, че посочената цена, която е платена или подлежи на плащане за стоките, е включвала bona fide комисиона за покупка, която законно е могла да бъде приспадната при вноса — подава искане за възстановяване на мито, платено върху комисионата за покупка в срок от три години от датата на уведомяване за дължимата сума на митото:
1) Може ли да се начисли мито върху bona fide комисионата за покупка като част от цената, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките по смисъла на член 29 от митническия кодекс?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли bona fide комисионата за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност с оглед разпоредбите на член 32, параграф 3 и член 33 от митническия кодекс?
3) Длъжни ли са митническите органи при такива обстоятелства съгласно митническия кодекс, по-специално член 78, параграф 3, да признаят корекция на цената, която действително е платена или подлежи на плащане за внесените стоки, и съответно намалена митническа стойност?
4) Има ли вносителят при това положение право на възстановяване на мито, платено върху комисионата за покупка, съгласно митническия кодекс, по-специално член 236?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/00: X и Y, Съдебно решение от 21 ноември 2002 г.
Препятстват ли членове 43 ЕО, 46 ЕО, 48 ЕО, 56 ЕО и 58 ЕО прилагането на законодателството на държава членка, което — подобно на релевантното шведско законодателство — води до това, че капиталов принос под формата на прехвърляне на акции под пазарната им стойност се облага с по-неблагоприятен данък, ако приносът е към юридическо лице, което е установено в друга държава членка и в което прехвърлителят пряко или непряко има участие, или към местно акционерно дружество, в което такова юридическо лице има участие, отколкото би било в случай, че няма такива чуждестранни собственически интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/00: Ilumitrónica, Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Допустимо ли е да се изисква плащане на митническото задължение от вносители, които, действайки добросъвестно и с необходимата грижа, са изготвяли и представяли своите декларации в продължение на редица години, без да знаят за нередност, която е била известна както на турските, така и на органите на Общността?
Тъй като турските органи са били наясно с неточността на съдържанието на ATR сертификатите, които са удостоверили, съществува ли възможност турската държава да бъде задължена да плати митническото задължение?
Тъй като Комисията е подозирала или е била наясно с поведението на турските органи, посочено във въпрос 2 по-горе, била ли е Комисията длъжна да предупреди търговците от Общността?
Явява ли се нарушение на тази евентуална задълженост основание за освобождаване от отговорност на (митническите) декларанти, които през всички тези години са действали добросъвестно по отношение на съдържанието на своите декларации?
Валидно ли е решението на Комисията и на португалските митнически органи, действащи по съвет на първата, да предприемат действия за последващо събиране на дължимите вносни мита, без преди това да са започнали процедурата, предвидена в членове 22 и 25 от Споразумението за асоцииране ЕИО-Турция (подписано в Брюксел на 23 ноември 1970 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/00: Felix Swoboda, Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Следва ли при сключване на договор за услуга, която служи на обща цел, но може да бъде разделена на отделни услуги, съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО, включително описанието на услугите в приложение I A и I B, да се счита за една обща услуга, състояща се от основна услуга и свързани с нея второстепенни услуги, и да се класифицира според основната си цел съгласно приложение I A и I B към директивата, или всяка отделна услуга следва да се разглежда поотделно по отношение на това дали като основна услуга попада изцяло в обхвата на директивата или като неосновна услуга е обхваната само от някои разпоредби на директивата?
В каква степен може една услуга, която съответства на определено описание на услуга (например транспортни услуги), съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО да бъде разделена на отделни услуги, без това да противоречи на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки, респективно да възпрепятства ефективното действие на директивата за услугите?
Следва ли услугите, посочени в изложението на фактите (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A към Директива 92/50/ЕИО (група 2, сухопътен транспорт) и договорите, които обхващат такива услуги, да се възлагат съгласно разпоредбите на раздели III до VI на директивата, или да се класифицират по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (по-специално група 20, спомагателни и помощни транспортни услуги, както и група 27, други услуги) и договорите, които обхващат тези услуги, съответно да се възлагат съгласно членове 14 и 16, и под кой CPC-референтен номер следва да бъдат отнесени?
С оглед запазване на основния характер на услугата, съществува ли за възлагащия орган задължение да отдели и възложи отделно неосновните услуги в случай, че оценката на отделните услуги води до това, че една услуга, която сама по себе си съгласно приложение I A към Директива 92/50/ЕИО попада изцяло в обхвата на разпоредбите на директивата, поради принципа на член 10 от директивата изключително не попада изцяло в обхвата на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/01: SPKR, Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Следва ли член 379, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, тълкуван във връзка с Митническия кодекс на Общността, да се разбира в смисъл, че митническо задължение, възникнало поради нарушение или нередност, извършени във връзка с пратка, поставена под външния общностен транзитен режим, може да бъде събрано от главния длъжник от митническото учреждение на изпращане, дори ако това учреждение не е уведомило главния длъжник преди изтичането на 11-ия месец след датата на регистрация на общностната транзитна декларация, че пратката не е била представена в митническото учреждение на местоназначение и че мястото на нарушението или нередността не може да бъде установено
Същото ли се прилага, ако митническото учреждение на изпращане не е следвало административна процедура за предаване на информация, като системата за ранно предупреждение, или ако неспазването на срока се дължи на грешка или небрежност от страна на това учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/01: Комисия/Испания, Съдебно решение от 7 ноември 2002 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по Директива 98/8/ЕО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата или, във всеки случай, като не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/01: Aéroports de Paris/Комисия, Съдебно решение от 24 октомври 2002 г.
Попада ли дейността по управление на летища в обхвата на Регламент № 3975/87 относно прилагането на правилата за конкуренция в сектора на въздушния транспорт, или следва да се прилага Регламент № 17?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като се има предвид твърдяната противоречивост в мотивите относно равнопоставеността на таксите?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя от страна на Общия съд при обсъждането на въпроса за дискриминация спрямо трето лице, което не е било предмет на възраженията или решението на Комисията?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по доводите на жалбоподателя относно липсата на дискриминация между авиокомпаниите, които използват самостоятелно обслужване и тези, които използват услуги на трети лица?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, като е направил разграничение между държавна такса за ползване на публична собственост и търговска такса за управление на летищни услуги?
Извършил ли е Общият съд неправилно тълкуване на националното право при квалифицирането на дейността на ADP като стопанска дейност?
Правилно ли е Общият съд квалифицирал ADP като предприятие по смисъла на член 86 от Договора (сега член 82 ДФЕС), въпреки че дейността му включва упражняване на публични правомощия?
Правилно ли е определен релевантният пазар като пазар на услуги по управление на летищни съоръжения в Парижките летища, а не като пазар на предоставяне на публична собственост?
Правилно ли е прието, че ADP заема господстващо положение на този пазар, като единствено може да разрешава достъп до летищните съоръжения?
Нарушил ли е Общият съд член 86 от Договора (сега член 82 ДФЕС) при сравняването на таксите, плащани от различните доставчици на услуги, и при анализа на евентуална дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/00: Австрия/Съвет, Определение от 23 октомври 2002 г.
Допустимо ли е юридическо становище на Юридическата служба на Комисията, предназначено за вътрешно ползване, да бъде приобщено към съдебното производство без съгласието на съответната институция или разпореждане на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.