Lenz

1) Като се имат предвид член 2 от Първата директива и член 17 от Шестата директива, когато данъчно задължено лице („А“) предоставя услуги на друго данъчно задължено лице („Б“), и тези услуги се използват от Б за освободена сделка (продажба на акции), която е третирана като „инцидентна финансова сделка“ и чиято цел и резултат е да се наберат средства за погасяване на всички задължения на Б, тези услуги, предоставени от А, следва ли да се считат за: (a) услуги, използвани за целите на освободена сделка, така че данъчният кредит по тях не подлежи на приспадане; (b) услуги, използвани за целите на облагаеми сделки (а именно основната дейност на Б по извършване на облагаеми доставки), така че данъчният кредит по тях подлежи на пълно приспадане; (c) услуги, използвани както за освободени, така и за облагаеми сделки, така че данъчният кредит по тях подлежи на приспадане съгласно член 17, параграф 5 от Шестата директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага буква (c) и ако държава членка е упражнила правото си по член 17, параграф 5 от Шестата директива и е приела специален метод по член 17, параграф 5, буква (c) за определяне на размера на приспадаемия данъчен кредит, има ли член 19 от Шестата директива приложение при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че член 19 се прилага при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит, допуска ли член 19, параграф 2 пълно приспадане на данъчния кредит чрез изключване на продажбата на акции от изчисляването на приспадаемия дял по член 19, параграф 1 като „инцидентна финансова сделка“?