Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-2/94: Denkavit Internationaal и др., Заключение от 7 март 1996 г.
1. (a) Трябва ли член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че освен данък върху регистрацията на дружества, сдружения и юридически лица, както е посочено в този член, такса, която се дължи ежегодно поради — задължителната — регистрация на предприятие в Камарата на търговията и промишлеността и за която критерият е икономическото значение на предприятията, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал, попада автоматично в обхвата на забраната, предвидена в посочения член, дори когато няма връзка между задължителния характер на регистрацията на предприятието и правната форма на лицата, на които предприятието принадлежи?
(б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен:
Когато регистрацията, посочена в 1(а) по-горе, по отношение на собственика на предприятието отговаря на формалността, описана в член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, следва ли наложената на собственика такса поради регистрацията на предприятието да се счита за данък по смисъла на посочения член, дори когато тя не е свързана с увеличение на таксата, посочена в 1(а) по-горе?
2. Ако (някой от) горните въпроси получи утвърдителен отговор:
Може ли понятието „такси, платени под формата на възнаграждение или сборове“, използвано в член 12, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, да обхваща такса като тази, наложена от Камарата на търговията и промишлеността, която, освен че покрива разходите, направени от Камарата за извършване на регистрациите в търговския регистър, се използва и за финансиране на задачи и дейности, които Камарата изпълнява в интерес на всички предприятия в своя район, като разходите за такива задачи и дейности се разпределят между предприятията според тяхното икономическо значение, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал?
3. Ако се приеме, че такса като посочената по-горе е незаконосъобразна, може ли неизпълнението на срока, предвиден в националното законодателство за упражняване на правна защита, да не бъде противопоставяно, докато разпоредбите на националното законодателство, на които се основава таксата и които са несъвместими с Директива 69/335/ЕИО, не бъдат отменени, като възражение срещу иск на лице, което в спор, заведено пред национален съд, се позовава на тази незаконосъобразност въз основа на посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/94: Mohr/Finanzamt Bad Segeberg, Съдебно решение от 29 февруари 1996 г.
Дали земеделски производител, който е данъчно задължено лице и окончателно прекратява производството на мляко, извършва доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива)?
Явява ли се обезщетението, получено за такова прекратяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1336/86 на Съвета от 6 май 1986 година, парично плащане, което подлежи на облагане по член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/94: AGF Belgium/ЕИО и др., Заключение от 15 февруари 1996 г.
1) Следва ли член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към такси, които по националното право могат да се считат за социални вноски на основание, че, макар да се събират от органите и по закон, не се уреждат от конституционни разпоредби, предвиждащи ежегодно събиране на данъци с общо приложение, и не се внасят в държавната хазна, а се събират пряко от институциите, отговорни за тяхното използване?
2) Следва ли третият параграф на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към такси, събирани под формата на допълнителни застрахователни премии (в случая застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) в полза на организации от обществена полза като INAMI, FNRSH или CRB, като се има предвид, че съществува, макар и косвена и потенциална, връзка между тези такси и услугата, предоставяна от тези организации?
3) Следва ли вторият параграф на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към косвени данъци или такси, наложени върху услуги, предоставяни за официалната употреба на Общностите, когато са засегнати значителни суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/94: Pezzullo Molini Pastifici Mangimifici/Ministero delle Finanze, Съдебно решение от 8 февруари 1996 г.
Забранено ли е от разпоредби на правото на Общността, които имат предимство пред националното право, налагането на лихва за забава, предвидена в член 191 от Италианския митнически закон, по отношение на окончателния внос към момента на разглежданата в главното производство вносна операция (1982 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/94: SFEI и др., Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Трябва ли мерки, предприети от държава-членка, състоящи се inter alia в предоставяне чрез Министерството на икономиката и Министерството на пощите и телекомуникациите на тази държава-членка на субсидии на куриерска компания чрез предоставяне на логистична и търговска помощ и въздържане от искане на обичайното плащане в замяна на нейните технически, търговски или финансови услуги, да се считат за държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки по смисъла на член 92 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли възстановяването на вече изплатената финансова подкрепа в нарушение на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3, освен незабавното спиране на предоставянето на съответната помощ, единственото средство за гарантиране на ефективността на тази забрана?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, задължено ли е предприятие, на което е предоставена такава помощ, по силата на правото на Общността и по-специално на принципа на върховенството на правото на Общността, да прояви дължима грижа, като провери, по-специално, законосъобразността на процедурата, по която е предоставена помощта, с оглед на член 93, параграф 3 от Договора, преди да получи съответната помощ?
4. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително, трябва ли вредите, понесени от предприятията, конкуриращи се с предприятието, което получава помощта, в резултат на липсата на дължима грижа от страна на последното, също да бъдат обезщетени съгласно правилата на националното право с цел да се отстрани нарушението на разпоредбите на правото на Общността, които са предмет на спора?
5. Съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността, длъжен ли е национален съд, разглеждащ искане, насочено към осигуряване по гражданскоправен ред и съгласно националното му право на подходяща реакция спрямо държавна мярка, въведена в сила без изпълнение на предварителната процедура по последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора, да обяви, че не е компетентен, ако до Комисията е подадена жалба с цел да се установи, че оспорваната мярка е несъвместима с общия пазар, дори ако Комисията не е приела окончателно решение и дори не е постановила дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
6. Алтернативно, и при същата ситуация, длъжен ли е национален съд, който е обявил, че е компетентен, въпреки това да спре производството до постановяване на решение от Комисията относно това дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
7. Влияе ли на ситуацията, описана в точки 5 и 6, обстоятелството, че Комисията все още не се е произнесла, въпреки че въпросът ѝ е бил отнесен повече от година по-рано и че ищецът е убедил националния съд в неотложната необходимост да се прекратят вредните последици за него от нарушението на последното изречение на член 93, параграф 3?
8. Обратно, може ли при обстоятелства като посочените в точки 5 до 7 по-горе да се заключи, въз основа на съдържанието на решението на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело C-354/90 (особено точка 14), че националният съд, като обяви, че е компетентен и постанови решение по искането на основание последното изречение на член 93, параграф 3, просто изпълнява задължението си да защити, до постановяване на окончателно решение от Комисията, правата на частноправните субекти срещу неспазването от страна на държавните органи на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/93: Bristol-Myers Squibb и др./Paranova, Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/94: Casarin/Directeur général des impôts, Съдебно решение от 30 ноември 1995 г.
Следва ли член 95 от Договора да се тълкува в смисъл, че забранява прилагането на законодателство, като разглежданото в настоящия случай, въвеждащо система на облагане на моторни превозни средства, при която коефициентът на прогресия е по-висок за данъчните групи от 19 CV, които се отнасят само за превозни средства, внесени от други държави членки, отколкото коефициентът, приложим за групите от 12–14 CV (които включват три стойности на фискалната мощност) до 17–18 CV, които се отнасят основно за превозни средства, произведени във Франция, способни да бъдат считани за сходни с внесените продукти с повече от 19 CV?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/94: De Venhorst/Staatssecretaris van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Заключение от 30 ноември 1995 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Решение 88/408/ЕИО на Съвета от 15 юни 1988 година да се тълкува в смисъл, че съответната част от таксите, посочени в него, се дължи само за месото, което действително е обезкостено или нарязано на етапа на производството между клането на животното и съхранението на месото, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че таксите се дължат за цялото месо, което е внесено в предприятието за рязане, независимо дали е било подложено на обработка под формата на обезкостяване или нарязване?
Ако разпоредбата следва да се тълкува по различен начин, какво е правилното тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/93: Комисия/Люксембург, Заключение от 23 ноември 1995 г.
Неизпълнение на задължението за приемане в установения срок на всички необходими мерки за привеждане в изпълнение на Директива 86/609/ЕИО относно сближаването на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно защитата на животните, използвани за експериментални и други научни цели.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.