Emiliou
Генерален адвокат – Emiliou
Дело C-625/22: Grail/Комисия и Illumina, Определение от 10 март 2023 г.
Как следва да се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз – като пряк и настоящ интерес, отнасящ се до решението по самите искания, или като по-широк интерес, свързан с изложените основания или доводи?
При какви условия представително професионално сдружение може да бъде допуснато да встъпи в производство пред Съда на Европейския съюз, включително какво следва да докаже относно представителността си, интересите на членовете и значимостта на повдигнатите принципни въпроси за сектора?
Допустимо ли е допускане на встъпване на сдружения, чийто интерес е косвен и хипотетичен, и какъв би бил ефектът от евентуално широко тълкуване на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Определение от 10 март 2023 г.
Какви са изискванията към професионално сдружение, желаещо да встъпи като страна в съдебно производство, и как се определя неговият пряк и настоящ интерес от изхода на делото?
Попада ли в компетентността на Комисията по член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004 да уважи искане за препращане на преписка за концентрация, когато разглежданата концентрация не попада в приложното поле на националната система за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/22: Bolloré logistics, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли членове 195, 217 и 221 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че митническата администрация не може да изисква от солидарно задължения поръчител да плати митническото задължение, ако длъжникът не е бил редовно уведомен за сборовете?
В случаите, когато длъжникът не плати в определения срок митническото задължение и принудителното му събиране се насочва срещу поръчителя, зачитането на правото на защита, и по-специално на правото да се изрази становище преди издаването на неблагоприятен акт, което е основен принцип от правото на Съюза, изисква ли митническата администрация предварително да даде възможност на поръчителя да изложи надлежно своята гледна точка относно елементите, на които тя възнамерява да основе своето решение да иска плащане от него?
Обстоятелството, че длъжникът по митническото задължение е имал възможност да изложи надлежно гледната си точка преди уведомяването за сборовете, може ли да окаже влияние върху отговора на [втория въпрос, буква а)]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос, буква а)], кое е решението с неблагоприятни за поръчителя последици, което трябва да бъде предхождано от състезателна фаза: решението на митническата администрация да вземе под отчет сборовете и да уведоми за тях длъжника по митническото задължение или решението да се иска плащане от поръчителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/21: Vapo Atlantic, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли член 1, точка 4 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която определя цел за влагане на 10 % биогорива в използваните в автомобилния транспорт горива, пуснати за потребление от икономически оператор за дадена година, попада в обхвата на понятието „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от тази директива и поради това представлява „технически регламент“ по смисъла на член 1, точка 11 от посочената директива, който може да се противопостави на правните субекти само ако неговият проект е бил предоставен на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от същата директива?
Следва ли член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че национална правна уредба, която цели да транспонира член 7а, параграф 2 от Директива 98/70 в съответствие с посочената в член 3, параграф 4 от Директива 2009/28 цел, само транспонира пълния текст на европейски стандарт по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 и следователно отпада задължението за предоставяне на проекта, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/30 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба представлява защитна клауза, предвидена в задължителен акт на Съюза по смисъла на член 10, параграф 1, трето тире от Директива 98/34?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/21: Recreatieprojecten Zeeland и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/21: Комисия/Полша, Заключение от 2 март 2023 г.
Като е изключила изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци от правилата за обществените поръчки, предвидени в Директива 2014/24/ЕС, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/22: Austrian Airlines (Vol de rapatriement), Заключение от 2 март 2023 г.
1. Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че за премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане, което опериращият въздушен превозвач е длъжен да предложи в случай на отмяна, следва да се счита и полет за репатриране, осъществен в рамките на свързана с властническите правомощия дейност на дадена държава в случаите, когато, макар да не може да обоснове право на превоз на пътника, все пак опериращият въздушен превозвач би могъл да регистрира пътника за този превоз, както и да поеме разходите, и при положение че в крайна сметка по силата на договорно споразумение с държавата той осъществява полета със същия самолет и по същото разписание, предвидени за отменения първоначален полет?
2. Трябва ли член 8, параграф 1 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че пътник, който сам се регистрира за описания в първия въпрос полет за репатриране и за това плаща на държавата задължителен дял от направените разходи, има произтичащо пряко от [този регламент] право да иска от въздушния превозвач възстановяване на тези разходи, включително и когато тези разходи не се състоят изключително от разходи само за полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/22: Caixabank, Определение от 28 февруари 2023 г.
Задължен ли е професионалистът при сключване на договор за ипотечен кредит да предоставя на потребителя информация относно историческото развитие на референтния индекс чрез сравнение с друг индекс като Euribor и съответства ли освобождаването от това задължение на изискванията на Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното законодателство или съдебна практика да поставят като предварително необходимо условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна клауза липсата на добра вяра от страна на професионалиста и допустимо ли е съдът да провери дали клаузата създава значителен дисбаланс между страните?
Разрешава ли се националният съд, при обявяване на нищожност на неравноправна клауза за променлив лихвен процент, да замести референтния индекс с друг законов индекс, когато договорът не може да продължи без тази клауза и отмяната на целия договор би била особено неблагоприятна за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.