Collins
Генерален адвокат – Collins
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Следва ли националните съдилища да оставят без приложение национални разпоредби, които ги задължават да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване, когато такива разпоредби препятстват ефективното упражняване на правомощията по член 267 ДФЕС?
Допустимо ли е национално задължение за изпращане на копие от преюдициалното запитване на звеното за процесуално представителство на държавата членка пред Съда на ЕС и съвместимо ли е това с принципите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/20: Ferme de la Sarte, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Трябва ли член 17 от [Регламент № 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че производството на чимове или на зелени покриви е изключено от приложното му поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат и правните разпоредби на германския [Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност], които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
4. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
5. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/20: Préfet du Gers и Institut National de la Statistique и des Études Économiques, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Трябва ли член 50 от Договора за Европейския съюз и [Споразумението за оттегляне] да се тълкуват в смисъл, че отнемат гражданството на [Съюза] на британските граждани, които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“ (15‑year rule), което ги лишава от всякакво право на глас?
2) При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от Споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява на тези британски граждани да запазят без изключение правата на гражданството [на Съюза], от които те са се ползвали преди оттеглянето на тяхната [държава] от Европейския съюз?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по-специално членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и [40] от [Хартата], и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?
4) При всички положения не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и 40 от [Хартата], доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази [държава], и ако Общият съд и Съдът правят същото тълкуване като френския Conseil d’Etat (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху [британските граждани], които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“, което ги лишава от всякакво право на глас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/21: RS (Effet des arrêts d’une cour constitutionnelle), Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.
Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба или практика, съгласно която общите съдилища на държава членка нямат правомощие да проверяват за съвместимост с правото на Съюза национално законодателство, за което конституционният съд на тази държава членка е обявил, че е в съответствие с национална конституционна разпоредба, която изисква да се спазва принципът на предимство на правото на Съюза?
Допуска ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата национална правна уредба или практика, която позволява да се ангажира дисциплинарната отговорност на национален съдия заради това, че е приложил правото на Съюза съгласно тълкуването му от Съда, при което не се е съобразил с практика на конституционния съд на съответната държава членка, която е несъвместима с принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/20: ViaSat/Комисия, Определение от 1 февруари 2022 г.
Коя страна следва да понесе съдебните разноски при прекратяване или оттегляне на жалбата?
Необходимо ли е изрично искане от другата страна за осъждане на разноски при прекратяване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/21: Acciona/EUIPO, Определение от 27 януари 2022 г.
Налице ли е ясно и точно посочване на основанията и правния въпрос в заявлението за допускане на жалба съгласно изискванията на член 58a от Статута на Съда на Европейския съюз?
Изложени ли са конкретни причини, поради които жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/21: Acciona/EUIPO, Определение от 27 януари 2022 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независима апелативна камара на EUIPO, за да бъде доказано наличие на съществен въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Необходимо ли е жалбоподателят да посочи конкретно обжалваните точки и ясно да обоснове защо твърдяното нарушение е от съществено значение за правото на Съюза, за да бъде разгледано искането за допускане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/20: ACC Silicones, Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 90/435], да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „малцинствени участия в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.