всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Collins

Генерален адвокат – Collins

Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Заключение от 15 декември 2022 г.

1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/21: European Superleague Company, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.

1) Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2) Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенцията за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3) Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. презумпция за справедливост на колективните трудови договори)?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
а) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на [AÜG] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, неприлагане на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия, или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от [Закона за акционерните дружества], както и задължението на ползвателя по принцип да предоставя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като в действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“ не е конкретизирано със срок?
5) При отрицателен отговор на третия въпрос:
В случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от Директива 2008/104 изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор какъв е обхватът ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че когато клауза за обезщетение в договор за продажба е обявена за неравноправна и следователно за недействителна, но посоченият договор може да продължи да се изпълнява без тази клауза, търговецът, наложил клаузата, може в рамките на основан изключително на диспозитивна разпоредба на националното облигационно право иск за обезщетение да изисква обезщетяване на вредата му, както е предвидено в тази разпоредба, която би била приложима при липса на посочената клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-731/21: Caisse nationale d’assurance pension, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която отпускането на наследствена пенсия на преживелия партньор от надлежно сключено и вписано в друга държава членка партньорство, дължима поради упражняваната от починалия партньор професионална дейност в първата държава членка, е обвързано с условието партньорството преди това да е вписано във воден от посочената държава регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-692/20: Комисия/Обединеното кралство (Marquage fiscal du gazole), Заключение от 8 декември 2022 г.

Неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 127, 131 и 185 от Споразумението за оттегляне, като Обединеното кралство не се е съобразило с решение на Съда от 17 октомври 2018 г. по дело C‑503/17
Налагане на санкция под формата на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 2 ДФЕС във връзка със Споразумението за оттегляне, включително определяне на подходящия размер и методика за изчисление на санкцията

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/21: HYA и др. (Impossibilité d’interroger les témoins à charge), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съответен ли е на чл. 8 ал. 1 и на чл. 6 ал. 1 вр. съобр. 33—34 от Директива 2016/343 и на чл. 47 ал. 2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.

Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/21: X (Fournitures de matériel médical), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че когато в договор страните са предвидили множество доставки на стоки и плащане за всяка от доставките в определен срок след всяка от тези доставки, за забавянето на всяко от плащанията за отделните доставки се дължи поне фиксирана сума от 40 EUR, или пък правото на Съюза изисква единствено на кредитора да се осигури фиксирана сума от 40 EUR за цялата търговска сделка, включваща множество доставки, независимо от броя на забавените плащания за отделните доставки?
Трябва ли член 2, точка 1 от [Директива 2011/7] да се разбира в смисъл, че договор с предмет доставка на стоки, по силата на който доставчикът се задължава да достави на възложителя на определена в този договор цена определен брой стоки, като същевременно само на възложителя се предоставя право едностранно да определя сроковете и количествата по отделните доставки, съставляващи предмета на договора, включително възможността да откаже част от договорените стоки, без за това да понася никакви неблагоприятни последици, и съгласно който договор възложителят е длъжен да плати за всяка част от доставката в определен срок, изчисляван от получаването на тази част от доставката, представлява търговска сделка, или пък всяка от тези частични доставки, отговарящи на направени от възложителя заявки, представлява отделна търговска сделка по смисъла на тази директива, въпреки че по националното право не е отделен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1192021222332 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form