всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-56/13: Érsekcsanádi Mezőgazdasági, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

1) Съобразено ли е с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решения 2006/105 и 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за създаване на предпазна зона, в която се забранява по-конкретно превозът на домашни птици?
Съобразени ли са с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решение 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за изменение на част от правилата за предпазната зона, при което е забранен по-конкретно транзитният превоз на домашни птици през зоната, както и приетата от този орган по отношение на жалбоподателя мярка под формата на заповед (а не на подлежащо на обжалване решение), с която не се разрешава превозът на пуйки до обект в предпазната зона (или настаняването им в него), в непосредствена близост до установеното огнище на зараза?
2) Имали ли са за цел Директиви 92/40 и 2005/94, като нормативни актове на Съюза, приемането в Съюза на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците
Предоставят ли разпоредбите от правото на Съюза, съдържащи се в Директиви 92/40 и 2005/94 и в Решения 2006/105 и 2006/115, необходимата компетентност за приемане на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли — ако жалбоподателят е бил увреден от националните временни защитни мерки, приети в изпълнение на правните актове на Съюза за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците, но националните разпоредби ограничават правото на обезщетение, като напълно изключват възможността да се търси обезщетение за пропуснати ползи — той да претендира обезщетение за пропуснати ползи, като направо се позове на нарушение на принципите, закрепени в Хартата (свободата на стопанска инициатива по член 16, правото на собственост по член 17 и правото на ефективна съдебна защита по член 47)?
6) Ако правото на Съюза не предоставя на жалбоподателя възможност да бъде обезщетен за всички претърпени вреди, като направо се позове на разпоредби от правото на Съюза, налага ли принципът на равностойност на производствата да се прилагат едни и същи правила при разглеждането, от една страна, на искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на правото на Съюза, и от друга страна, на сходни искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на унгарското право?
7) Като се има предвид, че законодателните и административните мерки, приемани от държавите членки за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците при дивите птици в Съюза, неминуемо засягат функционирането на вътрешния пазар, възможно ли е, при фактически обстоятелства, сходни с тези в разглеждания случай, в съдебен спор по повод на мерките, приети в изпълнение на правото на Съюза, да се поиска становище от Комисията като amicus curiae, особено когато е известно, че тя е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответната държава членка във връзка с правни въпроси, които са от значение за разглеждане на този спор?
8) Ако съществува възможност да се поиска от Комисията становище като amicus curiae или просто информация, длъжна ли е Комисията да предостави становище като amicus curiae или подробности относно данните, документите или изявленията, получени в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения, и относно нейната практика в тази област, особено ако става въпрос за данни, които не са публично достъпни и са получени в досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения
Възможно ли е такива данни да се използват публично по конкретно дело пред национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/12: Lock, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че той не допуска национални разпоредби и практика, по силата на които работник, чието трудово възнаграждение е съставено, от една страна, от основната работна заплата и от друга страна, от комисиона, чийто размер се определя в зависимост от сключените от работодателя договори за извършените от този работник продажби, поради това че ползва платения си годишен отпуск, има право само на трудово възнаграждение, съставено изключително от основната му работна заплата?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дава ли член 7 от Директива 2003/88 указания, и ако е така — какви са те, що се отнася до методите за изчисляване на комисионата, на която работник, като жалбоподателя в главното производство, има право по време на годишния си отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/12: Glatzel, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

Съвместима ли е точка 6.4 от приложение III към Директива 2006/126[…] с член 20, член 21, параграф 1 и член 26 от [Хартата], доколкото тази разпоредба — без да предвижда възможност за дерогация — изисква кандидатите за свидетелства за управление на [превозни средства от] категория C1 и C1E да имат острота на зрението минимум 0,1 с по-слабото око, дори ако тези хора виждат и с двете си очи и имат нормално зрително поле, когато използват и двете си очи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/13: Weitkämper-Krug, Определение от 14 май 2014 г.

Необходимостта от заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/13: Ogieriakhi, Заключение от 14 май 2014 г.

1) Може ли да се твърди, че лице, което е сключило брак с гражданин на Съюза, но към този момент не е било гражданин на държава членка, е „пребивавал[о] законно заедно с гражданина на Съюза в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години“ по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 2004/38[…], в случай че бракът е сключен през май 1999 г., правото на пребиваване е предоставено през октомври 1999 г. и най-късно в началото на 2002 г. съпрузите са се разбрали да живеят разделени и в края на 2002 г. са започнали да съжителстват със съвсем други партньори?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и имайки предвид, че гражданин на трета държава, който иска да му се признае право на постоянно пребиваване по силата на член 16, параграф 2 [от Директива 2004/38], основано на петгодишно непрекъснато пребиваване преди 2006 г., трябва да докаже също, че пребиваването му е в съответствие по-специално с условията по член 10, параграф 3 от Регламент […] № 1612/68, следва ли да се приеме, че посочените условия […] не са изпълнени, поради това че през този предполагаем петгодишен период гражданинът на Съюза е напуснал семейното жилище, а гражданинът на третата държава е започнал да съжителства с друго лице в ново семейно жилище, което не е предоставено или осигурено от (бившия) съпруг, гражданин на [Съюза]?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория въпрос — отрицателен, следва ли да се приеме — за целите на преценката дали държава членка неправилно е транспонирала или по друг начин ненадлежно е приложила условията по член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 — че фактът, че националният съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди поради нарушение на правото на Съюза, е счел за нужно да отправи преюдициално запитване във връзка с материалноправния въпрос дали ищецът има право на постоянно пребиваване, сам по себе си представлява фактор, който въпросният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали е налице явно нарушение на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/13: Essent Energie Productie, Заключение от 8 май 2014 г.

1) Възможно ли е в положение като това в главното производство възложител, който съгласно член 2, параграф 1 от [Wav 1994] следва да се приеме за работодател на въпросните турски работници, да се позове спрямо нидерландската държава на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол?
2) а)
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждане на забрана, като посочената в член 2, параграф 1 от [Wav 1994], за възложителите да възлагат работа на работници, граждани на трета държава, в случая [Република] Турция, без разрешително за работа, когато тези работници са наети в германско предприятие и работят в Нидерландия чрез нидерландско предприятие — ползвател за възложителя?
б) Във връзка с това от значение ли е, че преди влизането в сила както на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол, така също и на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 е било забранено на работодател да наема на работа с трудов договор чужденец без разрешително за работа и че тази забрана е разширена преди влизането в сила на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 спрямо предприятия — ползватели, в които са командировани чужденци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/12: N., Съдебно решение от 8 май 2014 г.

Позволява ли Директива 2004/83, тълкувана в светлината на принципа на добра администрация в правото на Съюза, и в частност в светлината на уредбата му в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на държава членка да предвиди в своето право, че молбата за предоставяне на статут на субсидиарна закрила може да се разгледа само ако молителят е поискал и му е било отказано предоставянето на статут на бежанец в съответствие с националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-458/13: Grund и др., Определение от 7 май 2014 г.

При какви условия се прекратява производството и се заличава делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Как се решава въпросът за разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15455565758150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form