всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-160/14: Ferreira da Silva e Brito и др., Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Трябва ли Директива 2001/23, по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори,
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество,
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции,
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в първия въпрос и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23?
Правото на Съюза, и по-специално принципите, формулирани от Съда в решение Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/13: Unland, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на съдиите във федералните провинции?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че национална разпоредба, съгласно която размерът на основната заплата на даден съдия при назначаването му като такъв и последващото увеличение на тази основна заплата зависят от възрастта му, води до пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде обоснована?
При утвърдителен отговор и на третия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли — докато не бъде установена непораждаща дискриминация правна уредба относно заплащането — за дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена заплатата, съответстваща на най-високия ранг от съответната длъжностна категория?
Тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на съдиите за плащане на определена сума (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) или за обезщетение с изискването претенциите да са предявени в относително кратък срок?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако закон, уреждащ прехода към нов режим за заплащане на съдиите, предвижда класиране на заварените съдии в ранг в съответствие с новия режим, като се взема предвид само размерът на основната заплата, която са получавали съгласно предишната (дискриминационна) уредба към релевантната дата за прехода, и ако съгласно новия закон релевантен за повишението на тези съдии в по-високи рангове е единствено придобитият след влизането в сила на последния закон опит, без да се отчита общият придобит от тях опит, то тогава се запазва допусканата с предишната уредба дискриминация, основана на възраст, до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг на заплащане?
При утвърдителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли запазването на това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел със закона, уреждащ прехода към новия режим, да се защитават не (само) правата, придобити от заварените съдии към посочената в закона релевантна за прехода дата, но (също) и породените въз основа на предишния режим техни очаквания за прогнозните доходи, които ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория, както и да се предостави по-добро заплащане на новоназначените отколкото на заварените съдии?
Допустимо ли е запазването на дискриминацията спрямо заварените съдии да бъде обосновано с довода, че алтернативното разрешение (индивидуално повторно класиране и на заварените съдии в зависимост от продължителността на придобития опит) е свързано с по-голяма административна тежест?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос и при отрицателен отговор на шестия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите на уреждащ прехода към новия режим закон за заварените съдии, навършили определена възраст към датата на прехода, се предвижда по-бързо увеличение на заплатата след достигането на определен ранг отколкото за заварените съдии, които са били по-млади в деня на прехода към новия режим?
При утвърдителен отговор на деветия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел да се защитават не вече придобитите към датата на прехода права, а единствено породените въз основа на предишния режим очаквания за прогнозни доходи, които заварените съдии ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/14: Orrego Arias, Определение от 3 септември 2015 г.

Тълкуването на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2001/40/ЕО относно понятието за „нарушение, наказуемо с лишаване от свобода най-малко една година“ — дали се отнася до абстрактно предвиденото наказание по закон или до реално наложеното наказание на осъдения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/15: Vivium, Определение от 3 септември 2015 г.

Съответства ли актът за преюдициално запитване на изискванията за достатъчно конкретно изложение на фактическата и нормативната рамка съгласно член 94 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/15: Vivium, Определение от 3 септември 2015 г.

Необходимостта националният съд да предостави достатъчно фактически и нормативен контекст в преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/14: The Scotch Whisky Association, Заключение от 3 септември 2015 г.

1) Съобразно правилното тълкуване на правото на Съюза относно ООП на вино, по-специално на Общия регламент за ООП, законосъобразно ли е държава членка да приеме национална мярка, която предвижда минимална продажна цена на дребно за вино в зависимост от количеството алкохол в продаваната стока и която следователно се отклонява от принципа за свободното формиране на цените от пазарните сили, на който се основава в нормалния случай пазарът на вино?
2) В контекста на обосноваването със съображенията по член 36 ДФЕС, когато:
— държава членка е решила, че е наложително с оглед закрилата на човешкото здраве да се увеличи цената на консумацията на търговски продукт — в конкретния случай алкохолни напитки, за потребителите, или част от тези потребители, и
— става въпрос за търговски продукт, по отношение на който държавите членки са свободни да налагат акциз или други данъци (включително данъци или мита, основани на алкохолното съдържание или обем или стойността на продукта, или комбинация от такива фискални мерки),
допустимо ли е по силата на правото на Съюза и ако е така — при какви условия, държава членка да отхвърли такива фискални методи за увеличаване на цената за потребителя в полза на законодателни мерки, определящи минимални продажни цени на дребно, които нарушават търговията в рамките на Съюза и конкуренцията?
3) Когато съд в държава членка е сезиран да се произнесе по въпроса дали национална законодателна мярка, която представлява количествено ограничение на търговията, несъвместимо с член 34 ДФЕС, може въпреки това да бъде обоснована по член 36 ДФЕС, въз основа на съображението за закрила на човешкото здраве, ограничен ли е този съд да разгледа само информацията, доказателствата или другите материали, с които законодателят е разполагал и е разгледал към момента на приемането на правната уредба
В случай че не е — какви други ограничения могат да се приложат по отношение на възможността националният съд да разгледа всички налични материали или доказателства, предоставени от страните към момента на постановяването на решението от националния съд?
4) Когато от съд на държава членка се изисква, при тълкуването и прилагането на правото на Съюза, да разгледа твърдение на националните власти, че мярка, която иначе представлява количествено ограничение, попадащо в обхвата на член 34 ДФЕС, е обоснована като дерогация в интерес на закрилата на човешкото здраве по силата на член 36 ДФЕС, до каква степен националният съд е длъжен или може да формира — въз основа на материалите, с които разполага — обективно виждане за ефикасността на мярката за постигане на прогласената цел, наличието на най-малко равностойни мерки, които накърняват в по-малка степен конкуренцията в рамките на Съюза, и за пропорционалността на мярката изобщо?
5) При преценката (в контекста на спор дали мярката е обоснована по съображение за закрила на човешкото здраве по член 36 ДФЕС) дали съществува алтернативна мярка, която не е увреждаща или поне е в по-малка степен увреждаща по отношение на търговията в рамките на Съюза и на конкуренцията, легитимно основание за отхвърлянето на тази алтернативна мярка ли е фактът, че последиците от тази алтернативна мярка, макар и да не са напълно равностойни на оспорената по член 34 ДФЕС мярка, могат да доведат в бъдеще до допълнителни ползи и да отговорят на по-широка, обща цел?
6) При преценката дали национална мярка, призната или преценена като количествено ограничение по смисъла на член 34 ДФЕС, което може да бъде обосновано със съображенията по член 36 ДФЕС, и по-специално при преценката на пропорционалността на мярката, до каква степен съдът, натоварен с тази функция, може да вземе предвид собствената си преценка за естеството и степента на увреждане на мярката, която представлява количествено ограничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/14: Обединеното кралство/Парламент и Съвет, Заключение от 3 септември 2015 г.

Неправилен избор на правно основание за продължението на първоначалния коридор за железопътен товарен превоз 2
Нарушение на член 172, втора алинея ДФЕС поради неспазване на изискването за съгласие на заинтересованата държава членка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/14: Orrego Arias, Определение от 3 септември 2015 г.

Покрива ли фактическата ситуация по главното производство приложното поле на Директива 2001/40 относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети държави?
Създава ли националното право пряк и безусловен препращащ характер към разпоредбата на правото на Съюза, така че да обвърже националния съд с тълкуването ѝ от Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-309/14: CGIL и INCA, Съдебно решение от 2 септември 2015 г.

Допускат ли принципите, определени в Директива 2003/109/ЕО, национална правна уредба като съдържащата се в член 5, параграф 2 ter от Законодателен декрет № 286/1998, в която се предвижда, че „при подаване на молба за издаване и подновяване на разрешението за пребиваване се внася такса, чийто размер се определя в границите от минимум 80 EUR до максимум 200 EUR с декрет на Ministro dell’economia e delle finanze, съгласуван с Ministro dell’interno, в който се определят и условията и редът за внасяне на таксата“, като по този начин определя минимален размер на таксата, равен на почти 8 пъти сумата за издаване на национална карта за самоличност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-196/14: Hoeck, Определение от 2 септември 2015 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване за производството пред Съда на Европейския съюз
Компетентността за произнасяне относно разноските при заличаване на делото от регистъра на Съда

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14041424344150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form