Bobek
Генерален адвокат – Bobek
Дело C-919/19: Generálna prokuratura Slovenskej republiky (Résidence du condamné), Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че установените в него критерии са изпълнени само ако в държавата членка, на която е гражданин, осъденото лице има семейни, социални, професионални или други връзки, които позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в тази държава членка може да улесни социалната реинтеграция на това лице, и съответно в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 4, параграф 1, буква а) от [Закон № 549/2011] (в редакцията му в сила до 31 декември 2019 г.), която в такива случаи позволява признаване и изпълнение на съдебното решение просто при наличието на формално регистрирано обичайно местопребиваване в изпълняващата държава, независимо от това дали осъденото лице има конкретни връзки в тази държава, които биха могли да увеличат възможностите му за социална реинтеграция?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли член 4, параграф 2 от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че включително в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от [Рамково решение 2008/909] компетентният орган на издаващата държава е длъжен още преди изпращането на съдебното решение и удостоверението да се увери, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава би спомогнало за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, и да изложи събраната в това отношение информация в раздел г), точка 4 от удостоверението, особено ако в становището си по член 6, параграф 3 от [Рамково решение 2008/909] осъденото лице твърди, че има конкретни семейни, социални или професионални връзки в издаващата държава?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от [Рамково решение 2008/909] да се тълкува в смисъл, че основание да се откаже признаване и изпълнение на съдебното решение е налице и когато в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от [Рамково решение 2008/909] въпреки консултацията по член 4, параграф 3 и въпреки евентуално предоставената друга необходима информация не е доказано, че съществуват семейни, социални, професионални или други връзки, които да позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в изпълняващата държава може да улесни социалната реинтеграция на осъденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/19: Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim, Заключение от 20 май 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея във връзка с член 2 от [ДЕС] и закрепената в него ценност на правовата държава, както и член 6, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 22 от Директива [2016/343] да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на изискванията за ефективна съдебна защита, включително за независимост на съдебната власт, и на изискванията, произтичащи от презумпцията за невиновност, в случай че съдебно производство като наказателното производството срещу обвиняемия за извършено престъпление по [различни разпоредби от Наказателния кодекс] и др., се отличава със следните особености: – в съдебния състав заседава съдия, командирован на основание на еднолично решение на Minister Sprawiedliwości (министър на правосъдието [Полша]) от съд, който се намира една степен по-ниско в йерархията, като не са известни критериите, от които се е ръководил министърът на правосъдието, командировайки този съдия, а националната правна уредба не предвижда съдебен контрол за това решение и оправомощава министъра на правосъдието във всеки момент да отмени командироването на съдията
2) Налице ли е нарушение на изискванията, посочени във въпрос 1, в случай, при който против постановеното в съдебно производство като описаното във въпрос 1 решение страните разполагат с извънреден способ за обжалване пред съд като Sad Najwyższy (Върховен съд, Полша), чиито решения съгласно вътрешното право не подлежат на обжалване, а националното право възлага на председателя на организационната единица на този съд (колегията), компетентна да разгледа жалбата, задължение за разпределение на делата по списък, изготвен по азбучен ред, на съдиите в колегията, като изрично забранява пропускането на който и да било съдия, а в разпределянето на делата участва и лице, назначено по искане на колективен орган като Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет [Полша]), чийто състав е определен така, че негови членове са съдии: а) избрани от камарата на парламента, която гласува общо списъка с кандидати, съставен преди това от парламентарна комисия измежду кандидати, представени от парламентарни групи или орган на тази камара по предложение на групи съдии или граждани, от което следва, че в хода на изборната процедура кандидатите се подкрепят трикратно от политици; б) съставляващи мнозинството от членовете на този орган, достатъчно за вземането на решения за отправяне на искания за назначаване на съдийска длъжност, както и на други изисквани от националната правна уредба обвързващи решения
3) Какво действие, от гледна точка на правото на Европейския съюз, включително на разпоредбите и изискванията, посочени във въпрос 1, има решението, постановено в съдебно производство, отличаващо се с особеностите, описани във въпрос 1, и решението, постановено в производството пред [Sąd Najwyższy] Върховния съд, ако при постановяването му участва лице като това по въпрос 2
4) Поставя ли правото на Европейския съюз, включително упоменатите във въпрос 1 разпоредби, последиците от решенията по въпрос 3 в зависимост от това дали съдът се е произнесъл в полза или във вреда на обвиняемия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/20: Altenrhein Luftfahrt, Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Представлява ли „злополука“ по смисъла на член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] твърдо кацане, което все пак се вписва в рамките на нормалния работен обхват на въздухоплавателното средство и в хода на което пътник е наранен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/20: Necci/Комисия, Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Изопачено ли е предметът на спора, като се приема, че спорното решение само потвърждава предходен акт, без да е настъпило ново и съществено обстоятелство
Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита?
Спазен ли е принципът на прилагане на едно-единствено законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/19: Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands, Заключение от 6 май 2021 г.
Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги по въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди 1 май 2004 г. между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 19 май 2005 г. между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 1 юни 2002 г. между летища в [Съюза] и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-852/19: Gavanozov II, Заключение от 29 април 2021 г.
Съответна ли е на нормите на член 14, [параграфи] 1—4, член 1, [параграф] 4, съображения 18 и 22 от Директива [2014/41] и член 47 във връзка с член 7 от Хартата във връзка с член 13 във връзка с член 8 от ЕКЧП национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейска заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел?
Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.