Заключения

1. Следва ли определенията в Втората директива на Съвета (79/32/ЕИО) от 18 декември 1978 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, в редакцията, действаща на 14 май 1990 г., да се тълкуват в смисъл, че продукт със следните характеристики трябва да се класифицира като цигари или като тютюн за пушене:
- има пакет, съдържащ 25 г финорязан тютюн за пушене, разделен на 30 индустриално произведени тютюневи ролки, всяка от които е с еднакъв размер, консистенция и еднородност;
- всяка тютюнева ролка е дълга 68,6 мм и съдържа приблизително 833 мг финорязан тютюн за пушене, обвит в целулоза и пресован в тънък блок;
- обвивката е пореста и тютюневата ролка не може да се пуши такава, каквато е, а трябва да бъде поставена в туба от цигарена хартия или обвита в обикновена цигарена хартия, което и в двата случая може да се направи без използване на инструменти?
Ако отговорът на въпрос 1 е, че продуктът трябва да се класифицира като тютюн за пушене, Съдът се моли да отговори на следните въпроси:
2. Съгласно правото на Общността има ли предприятие право на обезщетение за всяка вреда, която е претърпяло в резултат на нарушение на правото на Общността от страна на държава членка, състоящо се в това, че орган, отговорен за окончателното административно решение относно данъчната група, към която трябва да се отнесе даден тютюнев продукт, е взел решение, което противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 79/32/ЕИО и, ако да, какви са условията за такава отговорност?
3(а) Счита ли се, че определенията на произведените тютюневи изделия в Директива 79/32/ЕИО са правилно транспонирани в държава членка, ако министърът на финансите по закон е оправомощен да приеме разпоредби относно определенията на тютюневите изделия в съответствие с разпоредбите, приети от Европейските общности, но не са приети правни разпоредби въз основа на закона?
Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, Съдът се моли да отговори на следния въпрос:
3(б) Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че определенията в Директивата за тютюна не са транспонирани в държавата членка, ако националният орган в своето решение се е позовал на определенията и страните по делото пред националния съд са съгласни, че определенията в Директивата са пряко приложими?
4. Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че органите са отказали да спрат действието на решението на органа, както е поискано от ищеца с цел ограничаване на неговите загуби?