Заключения

1) Съвместима ли е разпоредба на националното право с разпоредбите на общностното право, посочени в мотивите на настоящото определение и по-специално с разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕО, разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите на настоящото определение, или с която и да е друга релевантна разпоредба на общностното право относно свободното движение на лица и услуги, както и с принципа на равно третиране, закрепен в член 7 от Договора за ЕО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако няма основателни причини, по-специално от семеен характер, да не го направи, да постанови постоянното изключване на гражданин на друга държава членка на Европейската общност по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, единствено на основание, че гражданинът на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за собствена употреба и употреба на наркотици, и когато такова изключване води до правна забрана за връщане в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок по преценка на министъра на правосъдието — с цел упражняване на дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на общностното право, и когато в случай на извършване на такова престъпление от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, която се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
2) Следва ли изключването от приемащата държава по силата на такава разпоредба на националното право (както е описано в т. 1 по-горе) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на общностното право, когато във връзка с изключването съдът, който го постановява, не разполага с никаква свобода на преценка, освен що се отнася до важни причини, по-специално от семеен характер, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, следва ли такава мярка да се счита за нарушение на общностния принцип на пропорционалност, т.е. за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право тези престъпления се разглеждат в първа инстанция и се наказват, както е посочено в мотивите на настоящото определение, или като се има предвид, че изключването, постановено от националния съд, е постоянно, подлежащо на разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за връщане на нарушителя след изтичане на тригодишен срок в приемащата държава, от която е изключен?