Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Поражда ли член 2 от Регламент 2018/605, включително с оглед на член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 във връзка с член 4, параграф 3 от него, задължение за компетентния орган да приложи новите критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и в рамките на процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, по които към 10 ноември 2018 г. все още не е било взето решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: длъжен ли е компетентният орган с оглед на съображение 8 от Регламент 2018/605 да спре процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, до представяне на становището на Европейската комисия за последиците от този регламент за всяка процедура по Регламент № 1107/2009, по която не е взето решение?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: достатъчно ли е компетентният орган да извърши оценка само въз основа на известни към момента на подаване на заявлението данни, дори ако към датата на приемане на обжалваното решение отчетените за целта научно-технически познания вече не са актуални?
1) Следва ли от член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 във връзка с точка 3.6.5 от приложение II към него, че когато на национално равнище се преценява заявление за издаване на разрешение на продукт за растителна защита, свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, които вероятно има дадено активно вещество, повече не се подлагат на анализ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли това, че научно-техническите познания за свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, на които познания се основават например Регламенти № 283/2013 и 2018/605, не се включват при преценката на разрешението на продукт за растителна защита
Как се съотнася това с изискването по член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 посочената преценка да се извършва предвид съвременните научно-технически познания?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение под каква форма неправителствена организация като [PAN Europe] разполага с право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, за да обжалва по съдебен ред одобрението на дадено активно вещество?
4) При отрицателен отговор на първия въпрос: означава ли това, че при преценката на заявление за издаване на разрешение определящи са съвременните научно-технически познания към този момент за посочените свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
2) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […], трябва ли член 14, параграф 3 от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
3) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […]: трябва ли член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 2, първа алинея, буква в) от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че то се определя съгласно ad valorem ставка на данъка и специфична ставка на данъка според теглото и броя единици цилиндрични тела от тютюн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че схема за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
4) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него мерки на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип е възможно да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да върне незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за връщане на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият — независимо от момента, в който заявява, че прекратява договора — във всеки случай има право да прекрати този договор без заплащане на такса за прекратяване, когато непредотвратимите и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, действително са настъпили в (планираното) начало на пътуването?
2. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият вече има право да прекрати договора без заплащане на такса за прекратяване, когато настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства е могло да се очаква към момента, в който заявява, че прекратява договора?
3. Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че за преценката на основателността на прекратяването [на договора] от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването, или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които настъпват всъщност след прекратяването, но преди планираното начало на пътуването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
3) Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които [частични вреди] започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
4) Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли режим на обезщетяване, основан на безвиновна отговорност — като приложимия във Финландия […] — да се смята за съвместим с член 9, параграф 7 от [Директива 2004/48]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: на какъв вид отговорност почива задължението за обезщетение по член 9, параграф 7 от Директива 2004/48
Трябва ли да се приеме, че се има предвид форма на отговорност за вина, форма на отговорност за злоупотреба с право или отговорност на друго основание?
3) Във връзка с втория въпрос: кои обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали се носи отговорност?
4) Във връзка по-конкретно с третия въпрос: трябва ли преценката да се извършва само въз основа на обстоятелствата, които са известни при постановяването на временната мярка, или пък може да се вземе предвид например това, че впоследствие, след постановяването на временната мярка, правото върху интелектуална собственост, чието твърдяно нарушаване е било основанието за налагането ѝ, е обявено за изначално несъществуващо, и ако е така, какво значение следва да се придаде на последното обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.
Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да се опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)
Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) а) Изисква ли се от държавите членки да характеризират и впоследствие да класифицират всички водни обекти, независимо от размера им, и по-специално има ли изискване за характеризиране и класифициране на всички езера с топологична площ под 0,5 км2
б) Доколко евентуално отговорът на този въпрос би бил различен, когато става въпрос за водни обекти в защитена територия
2) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е утвърдителен, може ли органът, компетентен да издава разрешения за благоустройствени проекти, да издаде подобно разрешение за проект, който би могъл да засегне водния обект, преди последният да е характеризиран и класифициран
3) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е отрицателен, какви са задълженията на компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ воден обект, който не е характеризиран и/или класифициран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, втора алинея, член 2а, параграф 2 и член 3, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 […] схема за компенсиране, която не налага на компетентния орган задължение да компенсира изцяло доставчиците на обществени услуги за превоз, предвиждайки периодично индексиране на договорната цена (размер на компенсацията) за всяко увеличение на свързаните с предоставянето на такива услуги разходи, намиращи се извън контрола на посочените доставчици на услуги, и която следователно не премахва напълно риска от понасяне на загуби, които не могат да бъдат компенсирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.