Заключения

1) Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 да бъдат тълкувани в смисъл, че административното отнемане на свидетелството за управление, постановено в държавата по пребиваване поради негодност за управление, допуска издаването на свидетелство за управление от друга държава-членка и че държавата по пребиваване трябва по принцип също да признае такова свидетелство за управление?
2) Трябва ли член 1, параграф 2, във връзка с член 7, параграф 1, буква a), член 8, параграфи 2 и 4 и приложение III към Директива 91/439 да бъдат тълкувани в смисъл, че не съществува задължение за държавата по пребиваване да признае свидетелство за управление, придобито по измамен начин от притежателя му след отнемането на неговото свидетелство за управление в държавата по пребиваване, като е измамил компетентните органи в областта на свидетелствата за управление на моторни превозни средства на държавата на издаване, без да е доказал, че е възстановил годността си за управление или благодарение на тайното сътрудничество на длъжностните лица на държавата на издаване?
3) Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 да бъдат тълкувани в смисъл, че след отнемането на свидетелство за управление от нейните административни органи, държавата по пребиваване може временно да отнеме свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, или може да забрани неговото използване, докато държавата на издаване разглежда дали да отнеме свидетелството за управление, получено чрез злоупотреба?
1) Може ли дадена държава-членка, в съответствие с член 1, параграф 2, във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, да задължава притежателя на свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, да поиска от собствените ѝ административни органи признаването на правото на използване на това свидетелство на нейна територия, когато на притежателя на чуждестранното свидетелство за управление преди това е било отнето свидетелството за управление в същата държава-членка или когато то във всеки случай е било анулирано?
2) Трябва ли член 1, параграф 2, във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, да бъдат тълкувани в смисъл, че дадена държава-членка може да откаже да признае на нейна територия свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, когато издаденото от нея свидетелство за управление преди това е било отнето на заинтересованото лице в посочената държава-членка от [компетентния] административен орган, след като според правото на първата държава-членка, при налагане на административни мерки за отнемане или анулиране на издаденото от нея свидетелство за управление, няма период на блокиране за ново издаване и едно от основните изисквания, за да има заинтересованото лице право на издаване на ново свидетелство за управление, е при разпореждане на административния орган да е предоставило доказателства за годността си да управлява моторно превозно средство под формата на заключение от медико-психологична експертиза, която е подробно уредена от правилата на националното право?
3) Трябва ли член 1, параграф 2, във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, да бъдат тълкувани в смисъл, че дадена държава-членка може да откаже да признае на нейна територия свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, когато това свидетелство преди това е било отнето от неговия притежател от административните органи на територията на въпросната държава-членка или е било анулирано или когато поради обективни обстоятелства (липса на пребиваване в държавата-членка, която е издала свидетелството за управление и искане за издаване на ново свидетелство, което е било отказано на територията въпросната държава-членка), следва да се счита, че получаването на [европейско] свидетелство за управление [издадено от друга държава-членка] има за цел единствено заобикаляне на строгите материалноправни условия на националната процедура при издаване на ново свидетелство за управление, по-специално, заключението на медико-психологичната експертиза?
1) Може ли дадена държава-членка, съгласно член 1, параграф 2, във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, да задължава притежателя на свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, да поиска от собствените ѝ административни органи признаването на правото на използване на това свидетелство на нейната територия, когато на притежателя на свидетелството за управление [издадено от друга държава-членка] преди това е било отнето свидетелството за управление в същата държава-членка или когато то във всеки случай е било анулирано?
2) Трябва ли член 1, параграф 2, във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, да бъдат тълкувани в смисъл, че дадена държава-членка може да откаже да признае свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, когато издаденото от нея свидетелство за управление преди това е било отнето от заинтересованото лице в посочената държава-членка или е било анулирано, като периодът на блокиране преди издаването на новото свидетелство за управление, който е бил наложен в рамките на тази мярка, е изтекъл преди свидетелство за управление да бъде издадено в другата държава-членка и ако поради обективни критерии (липса на пребиваване в държавата-членка, която е издала свидетелството за управление и останало без уважение искане да му бъде издадено отново свидетелство за управление във въпросната държава-членка), следва да се счита, че придобиването на европейско свидетелство за управление във втората държава-членка има за цел единствено заобикаляне на строгите материалноправни изисквания, поставени в рамките на националната процедура за издаване на ново свидетелство за управление, по-специално, заключението на медико-психологичната експертиза?