Заключения

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-18/72: Granaria/Produktschap voor Veevoeder, Заключение от 31 октомври 1972 г.

1. Следва ли член 14 от Регламент (ЕИО) № 120/67 и тарифна позиция № 23.02 от Общата митническа тарифа, посочена в приложение А към този регламент и гласяща: „Трици, фуражни отпадъци и други остатъци, получени при пресяване, мелене или обработка на зърнени култури“, да се тълкуват в смисъл, че продукт, чийто начин на приготвяне, състав и качества са описани по-горе по отношение на продукта „hominy chop specified“, трябва да бъде класифициран по тази позиция?
2. В случай че на този въпрос се отговори утвърдително, предвижда ли някоя разпоредба на Договора за създаване на Европейската икономическа общност или на някой регламент, основан на този Договор, и по-специално на някой от регламентите на ЕИО, посочени в настоящото определение, възможността националните органи на държава членка да се възползват от разпоредба като тази на член 12, параграф 1 от In- en Uitvoerbesluit Landbouwgoederen 1963 във връзка с член 2, буква g) от In- en Uitvoerbeschikking Produktschap voor Veevoeder 1963 или като тази на член 15, параграф 1, буква d) от Beschikking Landbouwheffingen- en restitutieregime 1968 II за предоставяне на освобождаване от задължението за плащане на налога, посочен в член 14 от Регламент № 120/67/ЕИО във връзка с вноса в Общността на продукт, попадащ под тарифна позиция № 23.02, посочена в приложение А към този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/70: X./Съвет, Заключение от 31 октомври 1972 г.

Наличието на пряко право на служителите и техните наследници срещу институцията на Общността по член 73 от Правилника за длъжностните лица
Определяне на приложимите правила относно доказателствената тежест при установяване на нещастен случай или самоубийство по смисъла на член 73 от Правилника за длъжностните лица

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Roemer

Жалби на длъжностни лица

Френски

Дело C-27/72: Aimer/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 26 октомври 1972 г.

Дали втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1403/69 на Комисията от 18 юли 1969 г. трябва да се тълкува в смисъл, че ищецът може да денатурира за един ден количество по-малко от 40 тона зърнени култури, независимо дали това количество представлява цялото количество зърнени култури, което трябва да бъде денатурирано, или остатъка от него, или трябва да се тълкува в смисъл, че авторите на регламента са възнамерявали с тази разпоредба да определят чрез нея минималното количество зърнени култури, което трябва да бъде денатурирано на ден, и едновременно с това продължителността на процеса на денатуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Защитни мерки | Обща търговска политика | Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

Дело C-21/72: International Fruit Company и др./Produktschap voor Groenten en Fruit, Заключение от 25 октомври 1972 г.

1) Обхваща ли валидността на мерките, приети от институциите на Общността, която е един от въпросите, разглеждани в член 177 от Договора за ЕИО, също така и валидността на тези мерки по международно право, различно от правото на Общността?
2) Ако отговорът е положителен, са ли невалидни Регламенти № 459/70, 565/70 и 686/70 като противоречащи на член XI от Общото споразумение за митата и търговията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-14/72: Heinze/Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Заключение от 19 октомври 1972 г.

1. Дали разпоредбите на членове 26 и 27 от Регламент № 3, които предвиждат сумиране на осигурителните периоди за покриване на риска от инвалидност, се прилагат по аналогия към разпоредбите на германското законодателство относно борбата с туберкулозата, когато в актовете за преюдициално запитване е посочено, че съгласно действащото право във Федерална република Германия тези разпоредби не се отнасят до обезщетения за социално осигуряване, а представляват задължение, което с цел превенция на заболяването се възлага при определени условия на пенсионноосигурителните организации
2. Дали разпоредбите на член 28, параграф 2 от Регламент № 4, съгласно които „ако осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава членка, не възлизат общо на шест месеца, не се предоставя обезщетение по това законодателство“, са приложими към обезщетенията, предвидени в горепосоченото законодателство на Федерална република Германия
3. Дали държава членка е длъжна да вземе предвид осигурителни периоди, които друга държава членка е длъжна да отчете въз основа на споразумение, сключено с трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/72: Gesellschaft für Getreidehandel/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 17 октомври 1972 г.

Дали решението на Комисията на Европейската икономическа общност, с което на 28 януари 1966 г. е определена свободната гранична цена от 508,86 френски франка на тон за френската царевица, внесена във Федерална република Германия, е валидно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/72: Vereenigde Oliefabrieken/Produktschap voor Margarine, Vetten en Olien, Заключение от 5 октомври 1972 г.

1. Следва ли член 2 от Регламент № 2403/69, тълкуван във връзка с член 1 от Регламент № 1041/67 и всички други релевантни разпоредби на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че контролът, за който се отнася тази разпоредба, трябва да се извършва изключително върху проби, взети на датата, определена в член 1 от Регламент № 1041/67, или следва член 2 да се тълкува в смисъл, че такъв контрол може да се извършва и върху проби, взети известно време преди посочената дата?
2. Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 и приложение II, точка 1 към този регламент, тълкувани заедно с бележката под линия към това приложение, да се тълкуват в смисъл, че стойността „Бьомер“ на рафинираната свинска мас трябва да се определя по метода, предвиден в приложение II, точка 1 от Регламент № 2403/69, както следва: ISO/TC 34/SC 6/WG 3/N 73?
3. Означава ли правилното тълкуване на член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 ограничаване на контрола чрез вземане на проби, разбирано в смисъла, предвиден в тази разпоредба, на стойността „Бьомер“ на количество рафинирана свинска мас с нетно тегло 100698 кг, опаковано в 6000 кутии, до анализа на съдържанието само на две от тези кутии?
4. Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 да се тълкува в смисъл, че само резултатът от анализ, основан на контрол чрез вземане на проби, разбирано в смисъла, предвиден в тази разпоредба, трябва да се взема предвид при преценката дали е изпълнено изискването за стойността „Бьомер“, или при правилното тълкуване на тази разпоредба следва да се взема предвид допълнително, или ако е уместно изключително, резултатът от анализ, който отговаря на условията, определени в тази връзка от същата разпоредба и приет на нейно основание, въпреки че такъв анализ не е извършен върху проби, взети на случаен принцип, а въз основа на голям брой проби, взети непрекъснато от съответното количество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/72: Белгийска държава/NV Cobelex, Заключение от 5 октомври 1972 г.

1. Следва ли от член 19, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 г., че когато изнасящата държава членка предоставя възстановявания, внасящата държава членка е длъжна незабавно да наложи налози на вносителя, или внасящата държава членка има право да направи това едва от по-късна дата, която тя може да определи
2. Ако първата хипотеза е вярна, следва ли да се счита, че това задължение се прилага само по отношение на отношенията между съответните държави членки, или то също така ipso jure влияе върху отношенията между внасящата държава членка и вносителя, като е без значение, че последният е изпълнил всички формалности в това отношение за целите на установяване и определяне на размера на налога в надлежното време, ако внасящата държава членка едва впоследствие установи, че изнасящата държава е предоставила възстановявания
3. Отново, ако първата хипотеза е вярна, стига ли „директното действие“ на член 19, параграф 2 от Регламент № 19 дотам, че освен уведомлението, предвидено във втората алинея на член 19, параграф 2, всяко предварително съобщение до самите вносители и износители, направено предварително по начина, предписан от националното законодателство на съответните държави членки, е излишно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.