Дело C-20/72: Белгийска държава/NV Cobelex, Заключение от 5 октомври 1972 г.

1. Следва ли от член 19, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 г., че когато изнасящата държава членка предоставя възстановявания, внасящата държава членка е длъжна незабавно да наложи налози на вносителя, или внасящата държава членка има право да направи това едва от по-късна дата, която тя може да определи

2. Ако първата хипотеза е вярна, следва ли да се счита, че това задължение се прилага само по отношение на отношенията между съответните държави членки, или то също така ipso jure влияе върху отношенията между внасящата държава членка и вносителя, като е без значение, че последният е изпълнил всички формалности в това отношение за целите на установяване и определяне на размера на налога в надлежното време, ако внасящата държава членка едва впоследствие установи, че изнасящата държава е предоставила възстановявания

3. Отново, ако първата хипотеза е вярна, стига ли „директното действие“ на член 19, параграф 2 от Регламент № 19 дотам, че освен уведомлението, предвидено във втората алинея на член 19, параграф 2, всяко предварително съобщение до самите вносители и износители, направено предварително по начина, предписан от националното законодателство на съответните държави членки, е излишно?