Заключения
Заключения
Дело C-30/71: Siemers & Co./Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 27 октомври 1971 г.
1. Има ли значение за класификацията на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, какво е това значение
2. Има ли значение търговската практика („Verkehrsauffassung“) за класификацията на продукт по тарифна позиция 21.04 или 21.07
Ако да, определяща ли е търговската практика във всички държави членки или може да се вземе предвид търговската практика, преобладаваща само в една държава членка, ако тя се различава от тази в другите държави членки
3. Приложим ли е Регламент № 241/70 поради своето съдържание вече на 27 май и 9 юли 1968 г., или едва от 13 февруари 1970 г.
4. В случай на утвърдителен отговор на въпрос 3: (1) Трябва ли думата „очевидно“ в Регламент № 241/70 да се разбира така, че въз основа на свойствата на продукта към съответната дата трябва автоматично да се установи, че продуктът не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител
(2) От кого (митническата служба или съответните търговски среди) трябва това да бъде установено
В тази връзка може ли да се направи позоваване на търговската практика в страната вносител
(3) Достатъчно ли е за думата „очевидно“, (a) че търговските документи показват, че продуктът първоначално не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител, или (b) може ли това да се заключи от по-нататъшната обработка на продукта след съответната дата
Ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени за това заключение
5. От влизането в сила на Регламент № 950/68 имат ли Oberfinanzdirektionen все още правомощия да издават обвързващи митнически тарифни становища (verbindliche Zolltarifauskünfte) по член 23 от германския Zollgesetz
6. Ако отговорът на въпрос 5 е отрицателен: това ли беше случаят и преди влизането в сила на Регламент № 950/68 по отношение на продукти, които са били предмет на търговски правила на ЕИО, в случая Регламент № 160/66 на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/71: Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, Заключение от 13 октомври 1971 г.
Недопустимост на иска поради изтичане на преклузивния срок
Недопустимост на иска поради това, че не може да възникне извъндоговорна отговорност на Общността за вреди, причинени от нормативни актове
Недопустимост на иска поради липса на предварително обявяване на регламента за невалиден или неговата отмяна
Недопустимост на иска поради това, че искът представлява прикрит иск за отмяна на регламента
Недопустимост на иска поради това, че оценката на вредата би изисквала намеса в дискреционните правомощия на законодателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/70: Bock/Комисия, Заключение от 12 октомври 1971 г.
Нарушение на принципа за неприложимост с обратна сила
Нарушение на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/71: Eunomia di Porro E. C., Заключение от 5 октомври 1971 г.
1) Представлява ли разпоредбата на член 16 от Договора от Рим правна норма, която е непосредствено приложима и която поражда преки последици в рамките на италианската държава от 1 януари 1962 г.
2) Ако е така, създава ли тази правна норма от тази дата срещу италианската държава за всички лица, подчинени на юрисдикцията на тази държава, индивидуални права, които италианските съдилища трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/71: Mackprang/Комисия, Заключение от 28 септември 1971 г.
Липса на акт, който може да бъде предмет на жалба по член 175 Договора за ЕИО
Искането на жалбоподателя е насочено към приемане на мярка с общо приложение, а не индивидуален акт, който да го засяга пряко и индивидуално
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 22 септември 1971 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „износ за трети страни“, съдържащо се в първото изречение на член 20, параграф 2 от Регламент № 19/62 на Съвета от 4 април 1962 г. (ОВ 1962, стр. 933 и сл.), и как следва да се определи това понятие във връзка с понятието „износ за държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от този регламент
Предполага ли износът за трета страна по-специално: (а) доказателство, че стоките са достигнали трети страни; (б) че са достигнали предварително определена трета страна; (в) че са достигнали трета страна директно, т.е. че са били транспортирани там въз основа на единен транспортен документ и не са останали в страните на транзит (държави членки и трети страни) или не са били предмет на правни сделки там, различни от тези, свързани с транспорта; (г) че стоките са пуснати в свободно обращение в третата страна; (д) че стоките са „национализирани“ там, т.е. използвани или консумирани, обработени или преработени; или има ли износ за трета страна само ако: (а) стоките се изнасят без сертификат за движение по образец DD4 дори за държава членка; (б) те не се транспортират директно от една държава членка до друга държава членка; или по какви други критерии следва да се определи това понятие?
2. Невалиден ли е Регламент № 162/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2739) с оглед на това, че ограничава общо възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64/ЕИО на Съвета от 21 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2666), докато възстановяванията, предоставяни при търговия с трети страни, могат да достигнат пълния размер на променливия компонент на налога, приложим при внос?
3. В случай на отрицателен отговор на въпрос 2: с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64/ЕИО относно размера на възстановяването, прилагано при търговия между държавите членки, и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), следва ли понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2743) да се тълкува различно от случаите, посочени във въпрос 1, по-специално в по-тесен смисъл, и следва ли да се определи по-строго в сравнение с понятието „износ за държава членка“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.