Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 22 септември 1971 г.

1. Как следва да се тълкува понятието „износ за трети страни“, съдържащо се в първото изречение на член 20, параграф 2 от Регламент № 19/62 на Съвета от 4 април 1962 г. (ОВ 1962, стр. 933 и сл.), и как следва да се определи това понятие във връзка с понятието „износ за държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от този регламент

Предполага ли износът за трета страна по-специално: (а) доказателство, че стоките са достигнали трети страни; (б) че са достигнали предварително определена трета страна; (в) че са достигнали трета страна директно, т.е. че са били транспортирани там въз основа на единен транспортен документ и не са останали в страните на транзит (държави членки и трети страни) или не са били предмет на правни сделки там, различни от тези, свързани с транспорта; (г) че стоките са пуснати в свободно обращение в третата страна; (д) че стоките са „национализирани“ там, т.е. използвани или консумирани, обработени или преработени; или има ли износ за трета страна само ако: (а) стоките се изнасят без сертификат за движение по образец DD4 дори за държава членка; (б) те не се транспортират директно от една държава членка до друга държава членка; или по какви други критерии следва да се определи това понятие?
2. Невалиден ли е Регламент № 162/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2739) с оглед на това, че ограничава общо възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64/ЕИО на Съвета от 21 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2666), докато възстановяванията, предоставяни при търговия с трети страни, могат да достигнат пълния размер на променливия компонент на налога, приложим при внос?
3. В случай на отрицателен отговор на въпрос 2: с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64/ЕИО относно размера на възстановяването, прилагано при търговия между държавите членки, и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), следва ли понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2743) да се тълкува различно от случаите, посочени във въпрос 1, по-специално в по-тесен смисъл, и следва ли да се определи по-строго в сравнение с понятието „износ за държава членка“?