Заключения

1. Включва ли забраната за въвеждане на такси с ефект, равностоен на митата, по член 12 от Договора за ЕИО въвеждането на такса (a) която подлага промишления износ за други държави членки на Общността на финансова тежест от 4 %, алтернативно 2 %; (b) която е прикрита от националния законодател като „специален данък върху оборота“; (c) която се позовава на понятия от националното право относно данъка върху оборота; (d) която има за цел да подложи вътрешния износ на специална такса, която иначе не съществува в тази форма на територията на ЕИО, с цел да се навреди на конкурентоспособността им спрямо продуктите на другите държави членки, и (e) която има за последица, че изнесените продукти след това се облагат с данъци както в страната на произход, така и в страната на местоназначение?
2. Може ли евентуалното нарушение от такава такса на член 12 от Договора за ЕИО да бъде оправдано с аргумента, че целта на нейното въвеждане е била да се избегне ревалоризация на валутата
Може ли от правомощието, запазено за държавите членки по член 107 от Договора за ЕИО да променят обменните курсове, да се изведе и правомощие да се въвеждат такси с ефект, равностоен на митата, които да заместят ревалоризацията
При какви условия въвеждането на такава такса би могло да бъде оправдано като защитна мярка по смисъла на член 109, параграф 1
Когато не са налице условията по член 109, параграф 1 от Договора за ЕИО, може ли въвеждането на такса с ефект, равностоен на митническо мито и заместваща ревалоризацията, да бъде оправдано с аргумента, че задачите на Общността по член 2 от Договора включват повишаване на стабилността и следователно и поддържането на външната стойност на валутата, а по член 3, буква (g) от Договора — отстраняването на дисбаланси в платежните баланси на държавите членки?