Заключения
Заключения
Дело C-53/76: Bouhelier, Заключение от 19 януари 1977 г.
Трябва ли изразът „количествени ограничения при износа и всички мерки с равностоен ефект“ по член 34 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че се прилага и към правните разпоредби на държава членка, които изискват за износа на определени стоки лиценз или сертификат за одобрение вместо този лиценз, когато посоченият сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан, ако качеството не отговаря на определени стандарти, установени от органа, издаващ сертификата, който може да замести лиценза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/76: Schöttle/Finanzamt Freudenstadt, Заключение от 18 януари 1977 г.
1) Представлява ли данък, който се налага въз основа на изминатите разстояния в рамките на държава членка за превоз на стоки по шосе през граница, данъчно облагане на продукти по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
2) Представлява ли данъчно облагане на превоз, преминаващ граници в рамките на така наречената местна зона, тоест всички градове и села, чиито центрове се намират в радиус от 50 км от центъра на града или селото, в което е установено транспортното предприятие, пряко налагане на по-високо вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако, макар че не се налага данък върху превоз в същата зона в страната, различното третиране е ограничено до чуждестранни стоки, които се доставят в ивица територия, разположена успоредно на и между приблизително 50 и приблизително 100 км от границата?
3) Изключва ли дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО обстоятелството, че превозът на вътрешни стоки в чужбина е подложен на същия данък като превоза на чуждестранни стоки в страната?
4) Изключва ли дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО обстоятелството, че данъчното облагане е от значително национално значение за цел в областта на транспортната политика, която е одобрена от правото на Общността, и че дискриминационните инцидентни ефекти са минимални и могат да бъдат избегнати само с големи допълнителни административни усилия и са били ограничени до годините 1969—1971?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/76: Gesellschaft für Überseehandel/Handelskammer Hamburg, Заключение от 12 януари 1977 г.
Следва ли нетретираният казеин, получен в трета държава, който е бил направен годен за употреба чрез смилане в държава — членка на ЕИО по начина, описан от ищеца в настоящото производство, да се счита за произхождащ от тази държава — членка съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/76: Benedetti/Munari, Заключение от 15 декември 1976 г.
1. Позволява ли законодателството на Общността относно общия пазар на зърнени култури на отделните интервенционни агенции и по-специално на AIMA да вземат едностранно решение относно продажбата на селскостопанските продукти и по-специално на пшеницата, която държат, по методи, различни от системата на търгове и покани за търг, предвидени в член 3 от Регламент № 132/67/ЕИО и Регламент № 376/70/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
2. Позволява ли законодателството на Общността относно общия пазар на зърнени култури на отделните интервенционни агенции и по-специално на AIMA да вземат едностранно решение относно продажбата на продуктите, и по-специално на пшеницата, която държат, на цени, различни от предвидените в член 3 от Регламент № 376/70/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
3. Представлява ли действието на интервенционна агенция, която използва финансиране от държавни институции за закупуване на зърнени култури при условия, различни от предвидените в законодателството на Общността в съответния сектор, и последващата им препродажба на цени, по-ниски от минималните, определени с Регламент № 376/70/ЕИО, държавна помощ за предприятия по смисъла и за целите на членове 92—94 от Договора за ЕИО и член 22 от Регламент № 120/67/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
4. Представлява ли предприятие, разполагащо с огромни финансови ресурси, които му позволяват да оперира на пазара, без да се съобразява с действията и реакциите на конкурентите, предприятие в господстващо положение по смисъла на членове 86 и 90 от Договора и на Регламент № 26/62/ЕИО, дори когато такова предприятие е интервенционна агенция по смисъла на Регламент № 120/67/ЕИО
5. Също така, по смисъла и за целите на член 90 от Договора, представлява ли действие на предприятие, което нарушава правило на Общността, предназначено да предотврати изкривяване на конкуренцията на територията на Общността, злоупотреба с господстващо положение
6. Ако отговорът на въпроси 1 и 2 е отрицателен, а на въпроси 3, 4 и 5 е положителен, длъжна ли е интервенционната агенция да обезщети за вредите, произтичащи от нейното действие в нарушение на съответното законодателство на Общността, посочено в предходните въпроси
7. Каква сила има тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности на правото на Общността, за съда, разглеждащ делото по същество
С други думи, обвързва ли „решението“ на Съда на Европейските общности съда, разглеждащ делото по същество, по същия начин, по който съдът по същество е обвързан от „правен въпрос“, постановен от Касационния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/76: Amsterdam Bulb BV/Produktschap voor siergewassen, Заключение от 15 декември 1976 г.
Забраняват ли разпоредбите на Регламенти (ЕИО) № 234/68, 1767/68 и 369/75 или други разпоредби или принципи на европейското право на Produktschap voor Siergewassen, като нидерландски орган, на когото е предоставена законодателна власт, да приема правила, като тези, съдържащи се във Verordening Exportprijzen Bloembollen Oogst 1975, които правила отчасти по същество съответстват на тези, съдържащи се в Регламенти (ЕИО) № 1767/68 и 369/75, а отчасти съдържат разпоредби, които не се съдържат в трите посочени европейски регламента и нямат правно основание в тях, като тези на член 9 и на членове 2, параграфи 2 и 5 и 7 от нидерландската наредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/76: Verbond nederlandse ondernemingen/Inspecteur der invoerrechten en accijnzen, Заключение от 14 декември 1976 г.
1. Дали терминът „дълготрайни активи“ (capital goods), съдържащ се в третата алинея на член 17 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г., се отнася до стоки, чиято придобивна стойност според принципите на счетоводството и стопанската икономика не се третира като текущ разход, а се разпределя за повече от една година
2. В случай че отговорът е отрицателен, въз основа на какъв друг критерий даден обект следва да се счита за дълготраен актив за целите на посочената разпоредба
3. Дали правилото относно приспадането на данъка върху оборота, фактуриран на данъчнозадължено лице във връзка с доставени му стоки, което е предвидено в член 11 от директивата, има пряко действие в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице лично право да извърши неограничено приспадане, което националният съд трябва да признае, доколкото стоките са придобити през 1972 г. и са използвани за целите на предприятието, но не попадат в категорията на дълготрайните активи по смисъла на член 17 от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/76: De Norre/Brouwerij Concordia, Заключение от 7 декември 1976 г.
1. Какви критерии, различни от кумулативния ефект, който може да бъде произведен в резултат на всички договори за изключителна покупка в съответния сектор, следва да бъдат взети предвид при преценката дали конкретният договор, който националният съд трябва да разгледа, е забранен по смисъла на член 85, параграф 1?
2. Декларацията за неприложимост на член 85, параграф 1, тоест „груповото освобождаване“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 67/67 (ЕИО) на Комисията от 22 март 1967 г., може ли и трябва ли да се прилага само в полза на договори, по които страни са само две предприятия от различни държави членки, по силата на които едната страна се задължава да купува само от другата за препродажба в определена територия на общия пазар?
3. Освобождаването от задължението за уведомяване по смисъла на член 4, параграф 2, точка 1 от Регламент № 17 ползва ли такива договори, ако те на практика представляват пряка забрана за внос от други държави членки?
4. Въпреки „кумулативния ефект на всички договори от същия тип“, може ли един договор за изключителна доставка, сам по себе си относително незначителен, да избегне обявяването му за нищожен по член 85, параграф 2 и ако да, според какви критерии, или всички договори, чийто кумулативен ефект е вреден, са автоматично нищожни?
5. Длъжен ли е или има ли право националният съд да спре производството, докато е възможно освобождаване по член 85, параграф 3?
6. Какъв е статутът на нов договор, „чиято съдба не е незабавно уредена“?
7. Какви критерии за тълкуване на правото на Общността следва да предостави Съдът, за да може националният съд да прецени дали разпоредбите на белгийската уредба относно договорите за пивоварни са съвместими с правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.