Съдебни решения

Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2 от Директива 89/391 да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност като приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност
В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи
В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника
В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск
В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?