Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1) Следва ли една професионална пенсионна фондация като [Фонда], за която [BPW] предвижда задължително присъединяване за всички или за една или повече определени групи от професионалисти, да се счита за предприятие по смисъла на член 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
2) Когато определен брой професионални организации в даден сектор, които министърът счита за достатъчно представителни по смисъла на член 3, параграф 1 от [BPW], съгласно тази разпоредба поискат от министъра да направи присъединяването към определена пенсионна фондация задължително, следва ли съвместното действие на тези организации да се счита за споразумение между предприятия или решение на сдружения на предприятия или форма на съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, което а) може да повлияе на търговията между държавите членки и б) има за цел или резултат възпрепятстване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар?
3) Ако присъединяването се направи задължително, следва ли това да се счита за мярка, която може да обезсмисли ефективното действие на правилата за конкуренция, приложими към предприятията, или за мярка, с която държава членка предписва или насърчава сключването на споразумения в противоречие с член 85 или засилва тяхното действие, или това е така само при определени обстоятелства и, ако да, при какви?
4) Ако предходният въпрос трябва да получи отрицателен отговор: Могат ли други обстоятелства да доведат до това, че задължителното присъединяване е несъвместимо с член 90 от Договора за ЕО и, ако да, при какви обстоятелства?
5) Може ли обстоятелството, че присъединяването се прави задължително, да се счита за предоставяне на изключително право на професионална пенсионна фондация по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО и по този начин да се предостави на такава фондация господстващо положение, което тя злоупотребява само чрез упражняване на предоставеното изключително право, по-специално защото задължителното присъединяване може да повлияе на търговията между държавите членки и защото услугата в противоречие с член 86, параграф 2, буква б) се ограничава в ущърб на задължително присъединените предприятия или работници
Или задължителното присъединяване може да създаде ситуация, при която пенсионната фондация да бъде подтикната към такава злоупотреба или поне да бъде поставена в ситуация, в която не би могла да се постави сама, без да наруши член 86, като по този начин не се осигурява система на ненарушена конкуренция?
6) Ако задължителното присъединяване е в противоречие с правото на Общността, води ли това до това, че присъединяването не може да бъде валидно направено задължително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе освобождаване от ДДС за вътреобщностен внос и придобивания на оръжие, боеприпаси и оборудване, предназначени изключително за военна употреба, извън изрично предвидените в Директива 77/388/ЕИО изключения?
Може ли държава членка да се позове на член 223, параграф 1, буква б) от Договора за ЕИО (сега член 296, параграф 1, буква б) ДФЕС) като основание за освобождаване от ДДС на вътреобщностни придобивания и внос на военна техника и оборудване?
Позволява ли член 28, буква б) от Шестата директива на държава членка да въведе нови освобождавания от ДДС или да разшири съществуващите извън посочените в приложение F към директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че определени категории проекти, изброени в приложение II, могат от самото начало, по абсолютна преценка на държавите членки, да бъдат изключени изцяло от задължението за извършване на екологична оценка, или че дискреционната власт на държавите членки е ограничена от задължението, предвидено в член 2, параграф 1 от Директивата, да подлагат на екологична оценка във всеки случай онези проекти, които поради своята природа, размер или местоположение могат да имат значително въздействие върху околната среда
Позволява ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 на държава членка да определи (или да не определи) видове проекти или критерии и/или прагове така, че преструктурирането на летище с писта по-къса от 2 100 метра да бъде изключено от екологична оценка от самото начало, въпреки че е екологично значимо, или по този начин се надхвърля дискреционната власт, която държавата членка има по член 4, параграф 2 от Директивата (ако отговорът на предходния въпрос е положителен)
Следва ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че задължението за извършване на екологична оценка се прилага и за разширяването и преструктурирането на проектите по приложение II, ако е вероятно да има значително въздействие върху околната среда, или членове 4, параграф 2 и 2, параграф 1 позволяват екологично значими проекти, включващи преструктуриране, да бъдат изключени, изрично или мълчаливо (например чрез правила, които не се прилагат за летища), от екологична оценка от самото начало?
До каква степен член 2, параграф 1 от Директивата, също във връзка с член 2, параграф 2, позволява на държавите членки да въведат (или използват) алтернативни процедури за оценка, различни от обикновената екологична оценка, и ако отговорът е положителен: какви съществени или минимални изисквания трябва да изпълнява такава оценка, за да съответства на целите на Директивата и по-специално: представлява ли участието на обществеността по смисъла на член 6 от Директивата съществено изискване за екологична оценка?
Може ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува като обхващащ и проекти, които, макар и предвидени в законова разпоредба, определяща програма, са одобрени по отделна административна процедура
Какви минимални екологични изисквания трябва да съдържа „законодателният процес“, за да бъдат постигнати „целите ... включително тази за предоставяне на информация“, преследвани от Директивата?
Следва ли изключването на проекти от обхвата на Директивата съгласно член 1, параграф 4 да се прилага за летище, използвано както за граждански, така и за военни цели
Може ли приложимият критерий да бъде преобладаващото използване или е достатъчно за изключването да се прилага това, че летището се използва и за военни цели?
Ако Директивата е неправилно транспонирана, имат ли член 4, параграф 2 във връзка с член 2, параграф 1 пряко вертикално действие (самоизпълнимост) в смисъл, че органите на държавата членка са длъжни да подложат съответните проекти на екологична оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Изисква ли член 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 продуктът, за който се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила, да бъде посочен като „активна съставка“ в разрешението, издадено съгласно законодателството за лекарствените продукти?
Не е ли изпълнено изискването по член 3, буква б), ако в разрешението като „активна съставка“ е посочена само една определена сол на активната съставка, а се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база и/или за други соли на активната съставка?
Ако на въпросите по точка 1 се отговори отрицателно:
По какви критерии следва да се преценява дали даден продукт по смисъла на член 3, буква а) е защитен с основен патент, когато се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база на активна съставка, включително всички нейни соли, но в патентните претенции на основния патент е посочена само свободната база на тази активна съставка и освен това като практически пример за приложение е посочена само една определена сол на свободната база
Определяща ли е формулировката на патентните претенции на основния патент или обхватът на закрилата, предоставена от основния патент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО, съгласно който договорите се възлагат въз основа на критериите, предвидени в глава 3 от дял IV, като се взема предвид член 19, след проверка на пригодността на изпълнителите, които не са изключени по член 24, от възлагащите органи в съответствие с критериите за икономическо и финансово състояние и технически познания или способности, посочени в членове 26—29, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган е длъжен да приеме оферта, дори ако тя е единствената останала в процедурата по възлагане на обществена поръчка
Явява ли се член 18, параграф 1 достатъчно ясен и точен, за да може да бъде позоваван от частноправни субекти в национални съдебни производства и като част от правото на Общността да бъде противопоставян на разпоредби от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли член 90, параграф 1 от Договора, тълкуван във връзка с първата алинея на член 6 и членове 85 и 86 от него, да се разбира в смисъл, че предоставя на частноправните субекти право да се противопоставят на прилагането на законодателство на държава членка, което ги задължава за извършването на пристанищна работа да използват изключително признати докери по смисъла на Закона от 1972 г. и да им заплащат възнаграждение, значително по-високо от заплатите на собствените им служители или на други работници, които наемат?
Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключително право да извършват пристанищна работа в рамките на пристанищните зони, определени в съответните законови разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО и биха ли били възпрепятствани да изпълняват специалните си задачи, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург по Регламент (ЕИО) № 4055/86, като са сключили и поддържали споразумения за разпределение на товари с трети държави, които ограничават свободния достъп на граждани на Съюза до морския транспорт?
Изпълнили ли са Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург задължението да адаптират или прекратят съществуващите споразумения с Република Сенегал и Република Кот д’Ивоар, така че да осигурят недискриминационен достъп на всички граждани на Съюза до съответните товарни квоти?
Допустимо ли е сключването и поддържането на нови споразумения за разпределение на товари с Република Мали и Тоголезката република след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 4055/86?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Какво е правилното тълкуване на понятието „реноме на марката“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО и може ли да се приеме, че такова „реноме“ съществува на територията на цялата Бенелюкс или само на част от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Задължена ли е Комисията съгласно член 176 от Договора за създаване на Европейската общност да преразгледа решения, които не са били обжалвани в срок, когато подобни решения са били отменени по съдебен ред по отношение на други адресати?
Има ли съдебното решение за отмяна на административен акт действие erga omnes и ex tunc, така че да обхваща и лица, които не са били страни по съдебното производство и не са обжалвали акта в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1. Съвместимо ли е с правилата за счетоводство, установени с Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11), съгласно които:
- годишните счетоводни отчети трябва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите на дружеството (член 2, параграф 3);
- провизиите са предназначени да покриват загуби или задължения, чиято същност е ясно определена и които към датата на баланса са или вероятни, или сигурни, но неясни по отношение на размера или датата на възникване (член 20, параграф 1);
- провизиите не трябва да се използват за коригиране на стойността на активите (член 20, параграф 3);
- трябва да се вземат предвид всички предвидими задължения и потенциални загуби, възникнали през отчетната година или през предходна година, дори ако такива задължения или загуби станат явни само между датата на баланса и датата на неговото изготвяне (член 31, параграф 1, буква в), подточка bb));
- компонентите на активите и пасивите трябва да се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква е));
- провизиите не трябва да надвишават необходимите суми (първа алинея на член 42),
ако строително предприятие, което освен собствените си служители използва и подизпълнители за изпълнение на договорите си, не прави индивидуални провизии, отчитайки потенциалните индивидуални гаранционни задължения, присъщи на конкретни договори, за задължения по гаранции, които възникват след датата на баланса, а прави глобална провизия, като фиксиран процент от оборота, подлежащ на гаранции?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
При какви условия, съгласно какви критерии за оценка и до какъв процент, въз основа, ако е необходимо, на преценка на самото предприятие, може да се направи такава глобална провизия, като се вземат предвид и евентуални ограничени права на регрес срещу собствените служители и подизпълнители на предприятието, и в случай на съмнение относно необходимия размер на провизията, кой понася неблагоприятните последици от това, че въпросът не подлежи на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.