Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 9, букви в) и г) от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (изменен с Регламент (ЕО) № 1256/1999), или други разпоредби относно гарантираните количества мляко, да се тълкуват, с оглед на решение по дело C-341/89 Ballmann, като означаващи, че в случай на стопанство или част от стопанство на територията на бившата Германска демократична република, количество мляко също следва да се отнесе към референтното количество, временно разпределено в присъединената територия (Тюрингия), което под ръководството на управителя на стопанството е произведено от негови крави, настанени в наети съоръжения в присъединената територия (Мекленбург-Предна Померания)?
Или количеството мляко, придобито по този начин, следва да се отнесе към временно разпределеното референтно количество на наемодателя-земеделски производител, който сам частично произвежда, и временно разпределеното референтно количество мляко да се отнеме в полза на Тюрингия, когато, както в настоящия случай, границите на федералните провинции разделят частта от стопанството, на която е разпределено референтното количество, от частта от стопанството, в която се произвежда млякото, и, за разлика от ситуацията в делото Ballmann, цитиран по-горе, стопанството или частта от стопанството, на която временно е разпределено референтното количество мляко, се поддържа само като седалище на стопанството и произвежда и доставя само по-малко от 5% от референтното количество мляко (стадо крави/производство на мляко)?
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството, че стопанството, което произвежда млякото, по-рано е било на територията на Германската демократична република, но тази територия е прехвърлена на Долна Саксония по силата на държавен договор между двете провинции на Федерална република Германия, известни като Долна Саксония и Мекленбург-Предна Померания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Явява ли се съвместимо с член 28 ЕО и член 30 ЕО отнемането на разрешение за пускане на пазара на паралелно внесен лекарствен продукт с мотива, че разрешението за пускане на пазара на директно търгувания лекарствен продукт е било отнето по искане на неговия притежател по съображения, които не се отнасят до безопасността на лекарствения продукт
Има ли значение за преценката какви конкретни съображения са мотивирали искането или дали притежателят на разрешението или предприятия, принадлежащи към същата група, продължават да продават лекарствения продукт, който е предмет на паралелния внос, в други държави членки въз основа на издадени там разрешения за пускане на пазара?
Ако паралелният вносител вместо предходното разрешение за пускане на пазара се позовава на ново разрешение за пускане на пазара на директно търгуван лекарствен продукт, представлява ли пречка за разрешаване на по-нататъшното пускане на пазара на паралелно внесения лекарствен продукт обстоятелството, че паралелно внесеният и директно търгуваният лекарствен продукт, обхванат от новото разрешение за пускане на пазара, се различават по това, че паралелно внесеният лекарствен продукт се предлага под формата на капсули, съдържащи определена киселина (омепразол), докато директно търгуваният лекарствен продукт се продава под формата на таблетки, съдържащи магнезиева сол на тази киселина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да изисква от ищците да докажат, че претърпените от тях вреди не са били прехвърлени върху клиентите чрез продажните цени, когато се претендира обезщетение за разходи по закупуване на износни лицензи?
Правилно ли е приложен принципът compensatio lucri cum damno при определяне на обезщетението, когато ползите не произтичат от същото нарушение, което е причинило вредата?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно отказа да се приеме одиторското удостоверение като доказателство за претърпяна вреда?
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да откаже да приеме за доказано използването на износните лицензи от страна на жалбоподателя въз основа на представените доказателства, без да изкривява тяхното съдържание?
Достатъчно ли е самият факт на вноса на банани от Коста Рика по режима на Рамковото споразумение, за да се установи пряка причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно поведение на Комисията и претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Могат ли мерките, предприети от REL и Friulia в полза на Seleco, да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да задължи Италианската република да възстанови предоставената от REL през 1996 г. помощ на Seleco?
Допустимо ли е Комисията да задължи Италианската република да възстанови държавната помощ от Seleco Multimedia Srl, за частта, която не може да бъде възстановена от Seleco, при положение че няма достатъчно доказателства, че това дружество е получател на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Допустимо ли е съгласно член 28 ЕО и член 30 ЕО компетентният орган на държава членка да установи, че разрешението за търговия на паралелно внесен лекарствен продукт автоматично престава да бъде валидно, ако първоначалното разрешение за търговия на лекарствения продукт бъде оттеглено по искане на неговия притежател по причини, които не се отнасят до ефективността или безопасността на лекарствения продукт, и въпреки че лекарственият продукт е обект на валидно разрешение за търговия в държавата членка, от която се извършва паралелният внос?
2) Ако правото на Общността предвижда ограничения или условия за правото на органа да установи, че разрешението за търговия на паралелния внос е прекратено в ситуация като тази по първия въпрос, какво значение има това, че:
a) притежателят на първоначалното разрешение за търговия е получил ново разрешение за търговия за лекарствен продукт, който трябва да замени първоначалния лекарствен продукт, но новият лекарствен продукт няма същата лекарствена форма (ентеротаблетка вместо ентерокапсула), а активното вещество не е точно същото (омепразол магнезий вместо омепразол); от друга страна, според органа лекарствените продукти са биоеквивалентни и може да се постигне същият терапевтичен ефект с всеки от лекарствените продукти
б) последващият контрол на ефективността и безопасността на паралелно внесения лекарствен продукт евентуално се затруднява, когато разрешението за търговия на първоначалния лекарствен продукт е оттеглено
в) паралелно внесеният лекарствен продукт в продължение на много години е бил широко използван лекарствен продукт в държавите членки и е малко вероятно продължаването на търговията да представлява опасност за здравето на хората?
3) Ако член 28 ЕО и член 30 ЕО в ситуация като тази по първия въпрос позволяват да се установи, че разрешението за търговия на паралелно внесения лекарствен продукт вече не е валидно, може ли разрешението за търговия за паралелен внос да се счита за загубило валидността си веднага след оттеглянето на първоначалното разрешение за търговия, без да се предоставя на паралелния вносител време да адаптира своята дейност към новата ситуация
Има ли някое или няколко от обстоятелствата, посочени във втория въпрос, значение за това дали е допустимо да се установи, че разрешението за търговия за паралелен внос веднага е прекратено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 10 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която изключва турски работници от правото да бъдат избираеми в общото събрание на камара на работниците?
Ако е така, представлява ли член 10 от Решение № 1/80 пряко приложимо право на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Могат ли държавите членки да третират използването на жилище за лични нужди като освободено от данък [съгласно член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, но без възможност за отказ от освобождаването], с последица, че съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО не съществува възможност за приспадане като входящ данък на данъка върху добавената стойност, платен във връзка със строителството на сградата, когато посоченото използване съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО се приравнява на възмездно предоставяне на услуга, а жилището е част от търговски имот, предназначен изключително за стопанската дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Възможно ли е един единствен специфичен цвят, който е представен като такъв или е обозначен с международно приет код, да придобие отличителен характер за определени стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) при какви обстоятелства може да се приеме, че един единствен специфичен цвят притежава отличителен характер в посочения по-горе смисъл?
б) има ли значение дали регистрацията се иска за голям брой стоки и/или услуги, вместо за конкретен продукт или услуга, или съответно за категория стоки или услуги?
При преценката на отличителния характер на определен цвят като марка, трябва ли да се вземе предвид дали по отношение на този цвят съществува общ интерес за неговата наличност, какъвто може да съществува по отношение на знаци, които обозначават географски произход?
Когато се разглежда въпросът дали знакът, за който се иска регистрация като марка, притежава отличителния характер по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, трябва ли Benelux Trade Mark Office да се ограничи до абстрактна преценка на отличителния характер или трябва да вземе предвид всички действителни факти по случая, включително използването на знака и начина, по който е използван?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е предявяването на иск пред Съда на Европейския съюз, когато първоначално искът е подаден пред съд без компетентност, но в рамките на предвидения срок?
Редовно ли е предаването на исковата молба от Регистъра на Първоинстанционния съд на Регистъра на Съда на Европейския съюз съгласно член 47 от Статута на Съда?
Допустимо ли е предявяването на насрещен иск от ответниците след изтичане на срока, предвиден в договора за обжалване на становището на комитета по помирение?
Разполага ли Съдът с пълна юрисдикция по договора, включително да се произнася по факти и да присъжда плащания, или е ограничен само до правни въпроси, както е било предвидено за комитета по помирение?
Може ли договорната дата за завършване на строителството да бъде удължена само на основанията, изрично посочени в договора, или и на други основания?
Може ли Парламентът да бъде освободен от задължението за плащане на междинни лихви само ако забавянето е по вина на изпълнителя или не е признато като оправдано от съда?
Могат ли определени събития (като неуспешна тръжна процедура, неизпълнение от подизпълнители, лоши метеорологични условия, административни разпореждания или стачки) да се считат за force majeure и да оправдаят удължаване на срока за завършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.