Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Започва ли да тече за ищеца изчаквателният период от една година, респ. шест месеца съгласно член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент [№ 2201/2003], едва с доказването [от ищеца] на обичайното му местопребиваване в държавата членка на сезирания съд или е достатъчно, ако в началото на съответния изчаквателен период ищецът първоначално има чисто фактическо местопребиваване в държавата на сезирания съд и едва след това, в периода до предявяването на иска, местопребиваването му се затвърди като обичайно местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Неправилна квалификация на правните основания на жалбоподателите
Неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с липсата на право на преценка на Комисията
Неправилна преценка на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с тълкувателни затруднения и степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма
Неправилна преценка на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с нормативната сложност
Неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с твърдяното нарушение на принципа на равно третиране
Неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с твърдяното нарушение на принципа на добра администрация и задължението за полагане на дължимата грижа
Неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с твърдяното нарушение на правото да се извършва стопанска или търговска дейност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Ограничава ли споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство неправомерно правата на лица с дългосрочни семейни и имуществено-икономически връзки в Съюза, като не гарантира тяхната свобода на движение?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на допустимостта на жалбата, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на индивидуално засегнато лице и че решението за сключване на споразумението не представлява акт с нормативен характер по смисъла на член 263, четвърта алинея, ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Ограничава ли споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство индивидуалните права на лицата с тесни семейни и имуществено-икономически връзки с Европейския съюз по начин, който нарушава техните права?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на допустимостта на жалбата, като е приел, че жалбоподателят не разполага с процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея, второ и трето изречение ДФЕС, тъй като не е индивидуално засегнат и оспорваното решение не представлява регулаторен акт без мерки за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз
Неправилна преценка на възражението за незаконосъобразност на административните разпоредби на Европейската инвестиционна банка относно семейните надбавки, по-специално по отношение на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли винопроизводството да е извършено, по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (1), изцяло в лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието, ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, може ли на тези служители, при изненадващо появили се проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на собствено решение?
4) Допуска ли се причисляване на винопроизводството към лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем пресоващото съоръжение и извършва пресоването на гроздето има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за управление на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за управление е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinett/Spätlese/Auslese?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Извършил ли е Общият съд процесуална грешка, като е изопачил аргументите на жалбоподателката и е допуснал грешки при прилагането на принципите на извъндоговорната отговорност на Съюза?
Правилно ли е Общият съд преценил дали е налице достатъчно явно нарушение на правото на равно третиране?
Правилно ли е Общият съд приложил принципа на безвиновната отговорност на Съюза?
Допуснал ли е Общият съд грешка при присъждането на съдебните разноски, като не е мотивирал решението си относно наличието на изключителна вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Извършил ли е Общият съд процесуална грешка или нарушение на правото на Съюза, като е изопачил доводите на жалбоподателката и е приложил неправилно принципите относно извъндоговорната отговорност на Европейския съюз?
Допусната ли е достатъчно съществена грешка при преценката за нарушение на правото на равно третиране по отношение на жалбоподателката във връзка с участието ѝ в преструктурирането на гръцкия държавен дълг?
Правилно ли е приложил Общият съд принципа на отговорността без вина на Европейския съюз в конкретния случай?
Нарушил ли е Общият съд процесуалните правила при определяне на съдебните разноски, като не е мотивирал достатъчно решението си относно изключителните обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?
При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“, релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C‑369/17, EU:C:2018:713)
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.