Несъвместими ли са правилата или административните практики на националния правен ред, като описаните в раздели III и IV на настоящото определение, с принципите на Договора за ЕО относно свободното движение на лица (член 39 и сл. ЕО), правото на установяване (член 43 и сл. ЕО) и свободата на предоставяне на услуги (член 49 и сл. ЕО), както са тълкувани от Съда на Европейските общности
Особено релевантни в това отношение са националните правила и/или административни практики, които:
– възпрепятстват установяването в Италия на дружество с ограничена отговорност, чиято основна дейност е в Обединеното кралство, да извършва в приемащата държава дейността по организиране и администриране на курсове за подготовка за университетски изпити, за които дружеството е надлежно упълномощено и акредитирано от публичните органи на Обединеното кралство;
– дискриминират между граждани, упражняващи същите дейности;
– забраняват и/или сериозно възпрепятстват установяването в Италия на това предприятие при получаване, в друга държава членка и срещу възнаграждение, на услуги, благоприятстващи упражняването на горепосочената дейност;
– обезкуражават студентите да се записват в тези курсове;
– възпрепятстват професионалното обучение на записаните студенти и получаването на диплома, която може да предостави на нейния притежател предимства при достъп до професионална дейност или при упражняването ѝ с по-голямо възнаграждение и в други държави членки.
По същество, представлява ли административна практика като тази по главното производство, съгласно която университетски дипломи, издадени от университет на една държава членка, не се признават от друга държава членка, когато курсовете за подготовка за тези дипломи са проведени в последната държава членка от друго образователно учреждение въз основа на споразумение между двете учреждения, несъвместима с член 43 ЕО?