1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от съда, на който е възложено воденето на търговския регистър, по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата [на търговско дружество], с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което пряко произтича от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени [това] определение, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата [това] определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право, или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 ЕО и 48 ЕО)
При положителен отговор може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата-домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с които се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, са несъвместими с общностното право?
г) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, които възпрепятстват възможността едно дружество [на заинтересуваната държава членка] да премести своето седалище в друга държава членка, са несъвместими с общностното право […]?