Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията за наличие на правен интерес за встъпване на трети лица в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз?
Могат ли страни по спрени производства да бъдат допуснати като встъпващи страни в пилотно дело единствено поради факта, че техните производства са спрени до приключване на пилотното дело?
До каква степен изходът на пилотното дело трябва да е свързан с промяна в правното положение на трети лица, за да бъде признат правен интерес за встъпването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е встъпване на представително браншово сдружение като страна в производството, когато то представлява значителен брой предприятия от съответния сектор и делото повдига принципни въпроси, засягащи интересите на членовете му?
Как се тълкува и прилага изискването за „правен интерес от изхода на делото“ по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на представителни сдружения?
Възможно ли е разглеждане на заявление за встъпване, подадено след изтичане на срока по член 190, параграф 2 от Процедурния правилник, при положение че все още не е открита устната фаза на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е встъпване в съдебно производство от страна, чието правно положение няма да бъде непосредствено засегнато от изхода на делото?
Може ли идентичният предмет на отделни производства да обоснове наличие на правен интерес за встъпване по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се тълкувателният интерес към дадена правна норма достатъчно основание за признаване на правен интерес за встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията за допустимост на представителна организация като встъпила страна по дело пред Съда на Европейския съюз съгласно член 40, параграф 2 от Статута на Съда?
Кога може да се приеме, че една организация има достатъчно правен интерес от изхода на делото, за да бъде допусната да встъпи в производството?
Възможно ли е заявление за встъпване, подадено след законоустановения срок, да бъде разгледано и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията за наличие на „правен интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз, за да бъде дадено право на встъпване в производство?
Може ли представителна браншова или професионална организация да бъде допусната като встъпила страна, когато делото повдига принципни въпроси, които могат да засегнат интересите на нейните членове, дори ако изходът на делото не променя правното ѝ положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Приложими ли са кумулативните изисквания за наличие на prima facie основание (fumus boni juris) и неотложност при искане за обезпечаване по членове 278 и 279 ДФЕС?
Какви са критериите за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане за мярка за обезпечаване, особено по отношение на имуществената вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данъка върху крайния потребител на акцизна стока само по себе си предполага съществуването на пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на тази стока, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118], дори когато този данък се изчислява независимо от количеството реално потребена стока?
2) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че данък като таксата за пренос, който се основава на фиксираната част от тарифите за използване на обществените електроенергийни мрежи, без променливата част от тези тарифи, която е единствената, зависеща от потреблението на електроенергия, но се дължи по силата на договорите за достъп до мрежата, сключени от потребителите или техните доставчици, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли въведената с Регламент (ЕС) 2022/576 разпоредба на член 5к, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 833/2014 в областта на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, в частта, в която установява забрана за възлагането на поръчки и концесии и за продължаването на договори с „физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или с подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки“, да се тълкува в смисъл, че тази забрана се прилага по отношение на учредено съгласно италианското право дружество със седалище на територията на страната, което се притежава от италианско дружество със съдружници физически лица, които не са руски граждани, но в което двама от тримата членове на управителния съвет са руски граждани, а единият от тях, председател и главен изпълнителен член на същия управителен съвет, е и едноличен управител на притежаващото 90-процентен дял дружество майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Изисква ли се конкретно идентифициране и доказване на твърдяното неправомерно поведение и причинно-следствената връзка за допустимост на иск за извъндоговорна отговорност на Eurojust?
Необходимо ли е доказване на реална и сигурна вреда, включително представяне на доказателства относно съществуването и размера на моралната вреда, за уважаване на иск за извъндоговорна отговорност срещу Europol?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.