Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2020 г.
Компетентен ли е Съдът по член 267 ДФЕС да тълкува или прилага разпоредби от правото на Съюза, които не са приложими към предмета на спора в главното производство?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи наличието на национална разпоредба, която предвижда прилагането на правото на Съюза към ситуации извън неговото приложно поле, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2020 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган определя разходите по прекратеното производство, имащо инцидентен характер пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2020 г.
Следва ли производството по делото в Съда да бъде прекратено, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е Европейският парламент да контролира законосъобразността на националното решение за прекратяване на мандата на свой член или да отказва да вземе предвид такова решение, когато то произтича от националното право?
Предоставят ли разпоредбите на Хартата на основните права, по-специално член 41 и член 39, или член 4, параграф 7 от Правилника за дейността на Парламента, правомощие на Парламента да проверява спазването на националната процедура или съответствието ѝ с правото на Съюза при прекратяване на мандата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Възможно ли е Европейският парламент да проверява законосъобразността на националните избирателни процедури при отнемане на мандата на свой член вследствие на националното право?
Изисква ли се изслушване на заинтересованото лице преди обявяването на мястото за свободно, когато мандатът е отнет поради прилагане на националното право?
Какви са условията за постановяване на временни мерки в обезпечителното производство и достатъчни ли са твърденията за основания за обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли принципът на свободно движение на стоки, закрепен в член 34 ДФЕС, и изведените от него принципи на паралелен внос на лекарствени продукти да се тълкуват в смисъл, че задължават националния компетентен орган да издаде одобрение за изменение на данните за дозирането на паралелно внесен лекарствен продукт и когато срокът на действие на референтното разрешение за търговия е изтекъл и изменението се основава на възпроизвеждането на данните за съдържащ сходно по същество активно вещество национален лекарствен продукт в друга фармацевтична форма в съчетание с одобрените в държавата на износа данни за паралелно внесения лекарствен продукт?
Може ли с оглед на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС националният орган да откаже издаването на одобрение за такова изменение, като се позове на обстоятелството, че паралелните вносители са освободени от задължението редовно да представят доклади за безопасност и поради липсата на национално референтно разрешение за търговия не са налице актуални данни за оценката риск/полза, националното референтно разрешение за търговия, което продължава да е в сила, се отнася до друга фармацевтична форма и за разлика от разрешението за търговия, издадено за същата фармацевтична форма в държавата на износа — до различна концентрация на активното вещество и освен това е немислимо в текстовете с информацията да се обобщят две фармацевтични форми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1 от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на WWAG, с които се въвежда данък върху експлоатацията на терминали за приемане на залози, следва да се считат за „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба?
Води ли пропускът да се нотифицират разпоредбите на WWAG по смисъла на Директива 2015/1535 до невъзможност да се събира данък като данъка върху експлоатацията на терминали за приемане на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ следва при договор, съгласно чието съдържание се дължи не единна услуга, а състояща се от няколко частични услуги цялостна услуга, да се изчислява само на принципа pro rata temporis, ако потребителят действително заплаща pro rata temporis за цялостната услуга, но частичните услуги се доставят с различен темп?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“, следва да се изчислява само на принципа pro rata temporis и когато дадена (частична) услуга действително се доставя непрекъснато, но в началото на срока на договора има по-голяма или по-малка стойност за потребителя?
Трябва ли член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. да се тълкуват в смисъл, че „цифрово съдържание“ по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 1 от Директива 2019/770 могат да бъдат и данни, които се доставят като частична услуга в рамките на предоставяна предимно като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2019/770 цялостна услуга, в резултат на което търговецът би могъл да погаси правото на отказ на основание член 16, буква м) от Директива 2011/83 по отношение на частичната услуга, но потребителят, в случай че търговецът не направи това, може да се откаже от целия договор и поради член 14, параграф 4, буква б, подточка ii) от Директива 2011/83 не би дължал компенсация за тази частична услуга?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че договорената за дадена услуга обща цена е „прекомерна“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето изречение от Директива 2011/83, ако тя е значително по-висока от договорената с друг потребител обща цена за идентична по съдържанието си услуга, доставяна от същия търговец за същия срок на договора и при същите рамкови условия за останалите аспекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да реши въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съвместимо ли е с практиката на Съда на Европейския съюз относно ограниченията на директния ефект на директивите тълкуването на решението му от 23 април 2015 г. (дело C‑38/14, Zaizoune), в смисъл че испанските административни и съдебни органи могат пряко да приложат Директива [2008/115] в ущърб на гражданин на трета страна при оставяне без приложение и неприлагане на по-благоприятните национални разпоредби относно налагането на санкции, утежняване на административнонаказателната му отговорност и евентуално оставяне без приложение на принципа на законоустановеност на наказанието, и трябва ли несъвместимостта на испанската правна уредба с Директивата да се разреши не по този начин, а с изменение в правната уредба или с предвидените в правото на Съюза способи за налагане на задължение на държавата да транспонира правилно директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.