Дело C-396/25: Molitorisová/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 7 май 2024 г. акт, който подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС, и представлява ли то първоначално становище по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001?
Може ли подаденото на 8 май 2024 г. искане да се счита за потвърдително заявление по смисъла на член 7, параграф 2 и член 8 от Регламент № 1049/2001, и съществува ли мълчалив отказ, който подлежи на обжалване?
Дали писмото на Комисията от 19 юни 2024 г. представлява изричен отказ за частичен достъп и поражда ли правни последици, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол?
Нарушени ли са правата на жалбоподателката поради ограничен достъп до преписката и има ли това значение за допустимостта на жалбата?
Следва ли да се вземе предвид публичният и неконфиденциален характер на поисканите документи при преценката дали писмото от 7 май 2024 г. е акт, подлежащ на съдебен контрол?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа самостоятелно твърдение за нарушение на правото на добра администрация, когато жалбата е обявена за недопустима?
Допуснато ли е нарушение на правото на справедлив процес и ефективна съдебна защита поради позоваване на съдебни решения, които не са достъпни на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/25: Quotal, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/25: Ausnit, Olariu și Asociații/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Тълкувана ли е и приложена правилно разпоредбата на член II.19.1, буква f) от договора за безвъзмездна финансова помощ по отношение на изискванията за допустимост на разходите и принципите на прозрачност, конкуренция и равно третиране при възлагането на обществени поръчки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето и възстановяването на сумите по договора за безвъзмездна финансова помощ, включително по отношение на начина на изчисляване на подлежащата на възстановяване сума?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания поради начина, по който е тълкуван и приложен договорът за безвъзмездна финансова помощ и поради липса на достатъчно ясни и конкретни уверения от страна на институциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-229/25: MVCI Holidays и др., Заключение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли Директив[и 94/47 и 2008/122] и практиката на [Съда] относно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба или [национална] съдебна практика, съгласно която давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми започва да тече от сключването на договора за разпределено във времето ползване на недвижима собственост или подобен договор в случаите, когато изначалната нищожност на договора произтича от пряко установими факти от момента на сключването му като прекомерно дълъг срок или неопределен предмет на договора?
Трябва ли Директив[и 94/47 и 2008/122] и практиката на [Съда] относно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба или [национална] съдебна практика, съгласно която давностният срок за предявяване на иск за връщане на [част от договорната цена, платена посредством] авансови плащания започва да тече от момента на извършване на забранените плащания по договор за разпределено във времето ползване на недвижима собственост или подобен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/25: Z. Fundusz Inwestycyjny Zamknięty, Заключение от 4 юни 2026 г.
1) Потребител ли е по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори физическо лице (ОВ L 95, 1993 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 93/13“) притежател на дялове в инвестиционен фонд от затворен тип и приобретател на поименни ценни книжа, емитирани от този фонд под формата на инвестиционни сертификати, когато придобиването е извършено за цели, които не са свързани с търговската, икономическата или професионалната дейност на това лице, и основната цел на присъединяването към фонда е да се инвестират спестявания?
2) Продавач или доставчик ли е по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 инвестиционен фонд от затворен тип, чийто предмет на дейност е единствено инвестиране на парични средства, набрани чрез предложение за придобиване на инвестиционни сертификати, в ценни книжа, инструменти на паричния пазар и други имуществени права, определени от закона?
3) Представлява ли договорно условие, което не е индивидуално уговорено по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 93/13, разпоредба от устава на инвестиционен фонд от затворен тип, която определя правата и задълженията на притежателя на дялове, включително правилата и сроковете за обратно изкупуване на инвестиционни сертификати от този фонд от притежателите на дялове, ако притежателят на дялове е могъл да се запознае с устава преди да се присъедини към фонда и е приел съдържанието му с писмена декларация при придобиването на инвестиционните сертификати?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/26: Hardeker, Заключение от 4 юни 2026 г.
Некомпетентност на съдебния орган, който контролира законосъобразността на задържането, да проверява служебно дали при приемането на решението за връщане е извършена преценка относно съответствието с принципа на забрана за връщане и при липса на такава преценка да прави извод, че не е спазено специфично изискване на това решение, поради което решението за връщане не може да се счита за правно основание за налагане на мярка за задържане.
Задължение на компетентните органи, както при налагането на мярка за задържане с цел изпълнение на решение за връщане, което посочва повече от една държава на местоназначение, така и при контрола на законосъобразността на задържането, да преценят дали принципът на забрана за връщане препятства връщането на гражданин на трета държава в която и да е от тези държави и да установят, че този принцип препятства задържането, когато връщането във всяка от посочените държави би довело до нарушение на този принцип, независимо от това дали посочването на повече от една държава на местоназначение в решението за връщане е резултат от липсата на съдействие от страна на съответния гражданин на трета държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-907/24: Orefice Generators, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Релевантни ли са за целите на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО „непреките уволнения“, тоест несвързани с конкретния работник извършени и/или предвидими прекратявания на трудовото правоотношение, породени от волеизявление на работника и/или от неговото поведение, което може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение и се намира в причинно-следствена връзка с намерението на работодателя да извърши и/или да наложи едностранно съществена, трайна и неблагоприятна промяна на основен елемент от трудовото правоотношение?
Прилага ли се понятието „непряко уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 при наличието на предвидимо поведение и/или правни действия на работниците, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение и които се намират в причинно-следствена връзка с промяната на мястото им на работа в резултат на решение на работодателя да прекрати работата в първоначалната производствена единица, разпореждайки едновременното преместване на всички работници, чийто брой се счита за значителен съгласно националната правна уредба за транспониране, в производствени единици, отдалечени на стотици километри, което по необходимост налага работниците да напуснат мястото, където поддържат социални и емоционални отношения?
Представляват ли несвързани с конкретния работник „непреки уволнения“, които са в причинно-следствена връзка със съществена, трайна и неблагоприятна промяна на условията на труд, произтичаща от решение на работодателя, правни действия и/или поведение, които отделно и сами по себе си могат да доведат до достигане на прага на уволненията, релевантни за целите на Директива 98/59, и различават ли се поради това от „еквивалентните“ и/или „приравнените“ мерки, посочени в член 1, параграф 1, втора алинея от [тези директива], и следователно са достатъчни за достигането на минималния брой, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директивата, дори при липсата на правни действия от страна на работодателя, които имат за пряка последица прекратяването на трудовия договор?
Допустимо ли е при установяване броя на „уволненията“, посочен в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от [Директива 98/59], държавите членки, които приемат по-благоприятни разпоредби, ограничавайки до пет броя на уволненията, които са от значение за целите на прага по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) [от тази директива], да изключат напълно непреките уволнения от изчислението
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 98/59 правна уредба на държава членка, която изисква процедурата по информиране и консултиране да се провежда изключително при наличието само на пет уволнения, състоящи се в едностранни [правни] действия на работодателя, които водят до прекратяване на трудовото правоотношение, като за целите на приложното поле [на тази директива] се изключват извършени и/или предвидими случаи на прекратяване, породени от волеизявления на работниците и/или от поведението им, които са в причинно-следствена връзка с неблагоприятна и трайна промяна на значим елемент от правоотношението, за която работодателят е взел решение, по причини, които не са свързани с конкретните работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/25: Stichting Bloembollenkeuringsdienst, Заключение от 4 юни 2026 г.
1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?
2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?
3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?
4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/24: Assemblée nationale/Парламент и Съвет, Заключение от 4 юни 2026 г.
Нарушение на принципа на субсидиарност чрез въвеждането на задължителен механизъм за солидарност, без да е доказано, че държавите членки не могат самостоятелно или в сътрудничество да постигнат целите по-ефективно от Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.