всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

6 - Външна политика

Външна политика

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Нарушено ли е правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при повторното вписване на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Дали вписването на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки е извършено при грешка в прилагането на правото или при явна грешка в преценката относно критерия за „подкрепа на правителството на Иран“?
Нарушено ли е правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез обжалваните актове?
Извършена ли е злоупотреба с власт при повторното вписване на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Съветът да приеме ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 29 ДЕС и свързаните с него разпоредби?
Допустимо ли е приемането на регламент за прилагане на ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/72/ОВППС?
Имат ли ограничителните мерки по отношение на замразяване на средства наказателен характер или представляват чисто охранителни мерки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Тълкува ли се понятието „присвояване на държавни средства“ самостоятелно и еднакво в правото на Съюза и допустимо ли е широко тълкуване?
Гарантиран ли е ефективен съдебен контрол върху ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Спазени ли са правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на достъп до документите, свързани с ограничителните мерки, поради липса на предоставяне на такива документи от Съвета?
Нарушени ли са правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез наложените ограничителни мерки?
Ограничават ли се основните права на жалбоподателя чрез отказ за дерогация от замразяването на средства?
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Съвета поради приемането на ограничителните мерки?
Доказана ли е действителна и сигурна вреда, която да обоснове присъждане на обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Общият съд да придаде самостоятелно значение на понятието „уязвимост“ на производството на Съюза при преценката за наличие на опасност от причиняване на вреда?
Спазени ли са правилата за анализ на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, по-специално във връзка със свиването на търсенето като фактор, различен от дъмпинговия внос?
Допустимо ли е Общият съд да се основава на несъответствия между данните от времето след периода на разследване и данните, събрани през този период, при преценката за наличие на опасност от причиняване на вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да прилага презумпция за подкрепа на сирийския режим спрямо ръководителите на основните предприятия в Сирия при налагане на ограничителни мерки?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, представени от жалбоподателя, и нарушил ли е правилата относно тежестта на доказване при преценката на фактите, свързани с включването на жалбоподателя в списъците на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допуснала ли е Комисията явна грешка в преценката, като е отказала да предостави на жалбоподателя статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, поради това че е приела, че предоставените данъчни облекчения представляват значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от Регламент (ЕО) № 1225/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Кои са кумулативните критерии за пряка засегнатост по член 263, четвърта алинея ДФЕС и приложими ли са те по отношение на решение за приемане на ангажимент по антидъмпингово производство?
Явява ли се Регламент № 748/2013 потвърждаваща мярка спрямо решението за приемане на ангажимент по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на спорния регламент, включително относно посочването на правното основание?
Допустимо ли е спорният регламент да бъде приет на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, вместо на член 215 ДФЕС, и изпълнени ли са условията за това?
Законосъобразно ли е предоставено изпълнително правомощие на Съвета съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС и надлежно ли е мотивирано това изключение от общото правило?
Явява ли се съществен порок липсата на изрично позоваване на член 291, параграф 2 ДФЕС като правно основание в спорния регламент?
Съвместим ли е правният критерий за включване в списъка, изведен от предоставянето на подкрепа на правителството на Иран, с изискванията за правна сигурност, предвидимост и правата на засегнатите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1535455565781 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form