4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-48/22: Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Следва ли да се приложат критериите за задължение за предоставяне на достъп (т.нар. тест Bronner) при преценката дали поведението на Google представлява злоупотреба с господстващо положение?
Явява ли се поведението на Google отклонение от конкуренцията, основана на качествата, и правилно ли е квалифицирано като дискриминационно фаворизиране на собствената услуга?
Спазени ли са правилата относно доказването на причинно-следствената връзка между твърдяната злоупотреба и нейните вероятни последици, включително относно тежестта на доказване и съпоставителния анализ?
Задължена ли е Комисията да провери дали поведението на Google може да отстрани равностойни по ефикасност конкуренти (тест на равностойния по ефикасност конкурент) при преценката за злоупотреба с господстващо положение в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/23: BIOR, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли изразът „научен инструмент или апарат“, съдържащ се в член 46, буква а) от Регламент № 1186/2009, да се тълкува в смисъл, че същият може да включва предмети, които с оглед на присъщите си техническа конструкция и функциониране сами по себе си служат пряко като средство за научни изследвания?
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 39269092 от Комбинираната номенклатура може да включва пластмасови маркировки за риби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/23: H GmbH (Droit direct au remboursement de la TVA), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли Директивата за ДДС, разглеждана в светлината на принципите на ефективност и неутралитет на ДДС, да се тълкува в смисъл, че получателят на доставка може да поиска пряко от данъчната администрация на държавата членка, на чиято територия е установен, да му възстанови ДДС, който той е платил на доставчика, който по погрешка е начислил националния ДДС на тази държава членка вместо дължимия по закон ДДС на друга държава членка и го е превел на данъчните органи на първата държава членка, в случай че тези органи вече са възстановили ДДС на доставчика, който е в производство по ликвидация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/22: Словения/Flašker и Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ при преценката дали Комисията е била длъжна да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на предоставянето на управлявани активи след 1979 г.?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „сериозни затруднения“ във връзка с квалификацията като „съществуваща помощ“ на активите, предоставени през 1979 г. и прехвърлени през 1997 г.?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от страна на Общия съд при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/22: Inspecteur van de Belastingdienst Utrecht, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че членовете на пенсионен фонд като разглеждания в главното производство носят инвестиционен риск и означава ли това, че пенсионният фонд е „специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба
От значение ли е в тази насока:
– дали членовете носят индивидуален инвестиционен риск, или е достатъчно членовете като общност — и никой друг — да носят последиците от резултатите от инвестициите,
– колко висок е колективният, респ. индивидуалният риск,
– доколко за размера на пенсионните обезщетения допринасят други фактори като периодът на натрупване на пенсията, размерът на трудовото възнаграждение и дисконтовият фактор?
Означава ли принципът на данъчна неутралност, че при прилагането на член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС в контекста на фондове, които не са ПКИПЦК, следва да се прецени не само дали същите са сходни с ПКИПЦК, но и дали от гледна точка на средния потребител те са сходни с други фондове, които макар да не са ПКИПЦК, са считани от държавата членка за специални инвестиционни фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/22: Novo Banco и др., Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от тази директива?
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което се изключват някои задължения и отговорности при прехвърлянето към мостова банка на обичайната дейност и на имущество на банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, когато самото последващо поведение на мостовата банка, контролирана от прилагащ правото на Съюза публичен орган, е породило у клиентите в приемащата държава членка оправдани правни очаквания, че тя е поела пасивите, съответстващи на отговорностите и задълженията, които оздравяваната банка е имала по отношение на тези клиенти?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата, с принципа на високо равнище на защита на потребителите по член 38 от Хартата, с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на мостова банка се прехвърлят вземанията по договор за ипотечен кредит, а за проблемната банка остава задължението да възстанови на потребителя кредитополучател сумите, получени от банката въз основа на съдържаща се в договора неравноправна клауза?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на проблемната банка, спрямо която са приложени мерките за преструктуриране, обратно се прехвърлят задълженията и отговорностите, произтичащи от неподчинен дългов инструмент, който е бил придобит от трето лице, когато тези задължения и отговорности са били част от имуществото на мостовата банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/22: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular II), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, като последица от обявения за унищожен договор за придобиване на капиталов инструмент (привилегировани акции), преобразуван в акции преди приемане на схемата за преструктуриране на Banco Popular (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, от който това задължение произтича, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията — правоприемник на Banco Popular, да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директивата) или „вече натрупано задължение“ към момента на преструктуриране на банката [член 60, параграф 2, буква б)] и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, въпреки обезценяването и обезсилването на съответните акции, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен след приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/23: ECHA, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) да се тълкува в смисъл, че Европейската агенция по химикали (ECHA) може да сезира съда на Съюза с иск за изпълнение на парично задължение, наложено на дадено лице с взето от тази агенция решение?
Трябва ли член 299, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че решение на ECHA, с което на дадено лице се налага парично задължение във връзка със заявление за регистрация на химикал от тази агенция, има изпълнителна сила по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли разпоредбите на член 11, параграф 3, втора алинея във връзка с член 13, параграф 4, втора и трета алинея от Регламент (ЕО) № 340/2008 да се тълкуват в смисъл, че когато ECHA установи, че се дължи пълният размер на таксата и административна такса, тъй като съответното лице, което е претендирало, че има право на намалена такса, не може да докаже в определените срокове, че има право на такова намаление, тези разпоредби изключват възможността посочената агенция на Съюза да предяви пред националните юрисдикции иск за събиране на съответната административна такса, ако тази такса не е била платена в определените срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/23: PBL и WA/Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като частично недопустимо искането за отмяна на решението на Комисията, доколкото не е признато, че сдружението PBL се е присъединило към жалбата?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърденията за нарушение на член 116 ДФЕС, когато не е компетентен да разпореди на Комисията да упражни правомощията си по този член?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „заинтересована страна“ по член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 по отношение на „socios“ на футболен клуб, учреден като сдружение с нестопанска цел?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа по същество доводите относно аналогията между „socios“ на сдружение и акционери в дружество при преценка на качеството „заинтересована страна“?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като ирелевантни доказателства, представени в деня на съдебното заседание?
Съставлява ли нарушение на процесуалните правила евентуален конфликт на интереси, произтичащ от присъединяване на лице, участвало в изготвянето на жалбата, към екипа на съдията-докладчик по делото преди или непосредствено след постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/23: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung II, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.