4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-123/10: Brachner, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.
Член 4 от Директива [79/7] трябва ли да се тълкува в смисъл, че системата за годишно адаптиране на пенсиите (индексиране), предвидена в законодателството относно задължителното пенсионно осигуряване, попада в обхвата на забраната за дискриминация, съдържаща се в параграф 1 от тази разпоредба?
При положителен отговор на първия въпрос трябва ли член 4 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба относно годишното адаптиране на пенсиите, съгласно която за определена група лица, получаващи пенсии в минимален размер, се предвижда потенциално по-малко увеличение в сравнение с други получаващи пенсия лица, доколкото тази разпоредба засяга неблагоприятно 25 % от получаващите пенсия лица от мъжки пол и 57 % от получаващите пенсия лица от женски пол, без да е налице обективна причина за това?
При положителен отговор на втория въпрос, може ли неблагоприятното третиране на получаващи пенсия лица от женски пол при годишното увеличение на пенсиите им, да се обоснове с по-ниската пенсионна възраст на тези лица, с по-дългия период, през който получават пенсия или с обстоятелството, че стандартният размер на предвидения в осигурителното право минимален доход (стандартен размер на компенсиращата добавка) е увеличен несъразмерно, или с тези три обстоятелства заедно, когато разпоредбите относно плащането на предвидения в осигурителното право минимален доход (компенсираща добавка) изискват да се отчетат другите доходи на получаващото пенсия лице и доходите на живеещия [с него] съпруг, докато пенсията на други получаващи пенсия лица се увеличава, без да се отчитат другите доходи на получаващото пенсия лице и доходите на съпруга му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/10: Williams и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
До каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?
В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?
Ако не, изисква ли се възнаграждението: или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?
Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?
Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които: възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/09: Prigge и др., Съдебно решение от 13 септември 2011 г.
Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 […] и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/10: Rosado Santana, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
1) Трябва ли Директива [1999/70] да се тълкува в смисъл, че когато конституционният съд на държава — членка на Съюза, се е произнесъл в смисъл, че е възможно установяването на различни права за назначените за определен и за неопределен срок държавни служители в тази държава членка да не противоречи на конституцията ѝ, това задължително предполага, че приложимостта на посочената общностна уредба е изключена в областта на публичната служба на държавата членка?
2) Трябва ли посочената директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да тълкува принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация по начин, по който да изключва общо от тяхното приложно поле приравняването на положението на назначени за определен и за неопределен срок държавни служители?
3) Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска работата за определен срок да не се взема предвид като прослужено време при преминаването на постоянна длъжност, и по-конкретно за целите на възнаграждението, определянето на степен или развитието на кариерата на държавния служител?
4) Задължава ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] националната правна уредба да се тълкува така, че при изчисляването на продължителността на прослуженото време на държавните служители да не се изключва прослуженото време по временно правоотношение?
5) Трябва ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че макар условията, предвидени в обявата за свободната длъжност, да са били публикувани и да не са били обжалвани от заинтересованото лице, националният съд е длъжен да разгледа дали те не противоречат на [правната уредба на Европейския съюз] и трябва ли в такъв случай той да не прилага такива условия или националната разпоредба, на която се основават, доколкото противоречат на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/10: Hennigs и Mai, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/10: Scattolon, Съдебно решение от 6 септември 2011 г.
Поемането от публичен орган на държава членка на персонала, нает от друг публичен орган и натоварен с предоставянето в училищата на спомагателни услуги, включващи по-специално функции по поддръжка и административно подпомагане, представлява ли прехвърляне на предприятие по смисъла на правната уредба на Съюза за гарантиране на правата на работниците и служителите?
Трябва ли член 3 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на възнаграждението на прехвърлените по смисъла на тази директива работници и служители приобретателят трябва да отчете прослуженото от тях време при прехвърлителя, и по-специално не допуска ли значително намаляване на заплащането на прехвърлените работници и служители в сравнение с положението им непосредствено преди прехвърлянето, поради това че прослуженото от тях време при прехвърлителя, равностойно на прослуженото от работници и служители, които работят при приобретателя, не се взема предвид при определяне на началното равнище на заплащането им при последния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/10: Kelly, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 97/80 да се тълкува в смисъл, че предвижда право на кандидат за професионално обучение — който счита, че му е отказан достъп до последното поради неспазването на принципа на равно третиране — да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, за да може да докаже „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ съгласно посочената разпоредба?
Следва ли член 4 от Директива 76/207 или член 1, точка 3 от Директива 2002/73 да се тълкуват в смисъл, че предвиждат право на кандидат за професионално обучение да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, било когато този кандидат счита, че не е имал достъп до посоченото обучение в съответствие с едни и същи критерии като другите кандидати и че е бил подложен на посочената в член 4 дискриминация, основана на пола, било когато този кандидат твърди, че е бил подложен на посочената в споменатия член 1, точка 3 дискриминация, основана на пола, във връзка с достъпа до това професионално обучение?
Може ли евентуалното право да се направи позоваване на една от посочените в първите три въпроса директиви, за да се получи достъп до притежавана от организаторите на професионално обучение информация за квалификациите на кандидатите за това обучение, да бъде засегнато от свързани с поверителността правни норми на Съюза?
Различава ли се задължението по член 267, параграф 3 ДФЕС в зависимост от това дали в разглежданата държава членка съществува правна система, в която водещо е състезателното начало, или правна система, в която водещо е служебното начало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/10: Fuchs и Köhler, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
1) Допуска ли Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите закон като Закона за публичната служба на Land Hessen (Hessisches Beamtengesetz), изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължителното пенсиониране на длъжностните лица на пожизнена служба, в конкретния случай прокурорите, когато те навършат 65-годишна възраст, като същевременно им позволява да продължат да работят, ако интересът на работата изисква това, до максималната възраст от 68 години, доколкото този закон има за цел установяване на балансирана възрастова структура, за да се благоприятства наемането на работа и повишаването на младите, да се оптимизира управлението на персонала и следователно да се предотвратяват евентуалните съдебни спорове относно способността на заетото лице да упражнява своята дейност над определена възраст, и доколкото законът позволява постигане на тази цел с подходящи и необходими средства?
2) Какви данни трябва да бъдат представени от държавата членка, за да се докаже подходящият и необходим характер на разглежданата в главното производство мярка и по-специално дали трябва да се приведат статистически или точни цифрови данни?
3) Закон като Закона за публичната служба на Land Hessen, изменен със Закона от 14 декември 2009 г., който предвижда задължително пенсиониране на прокурорите при навършване на 65-годишна възраст, разкрива ли несъгласуваност единствено поради факта че им позволява в определени случаи да работят до 68-годишна възраст, че освен това съдържа разпоредби, предназначени да затрудняват пенсионирането преди 65-годишна възраст, и че други законови разпоредби на съответната държава членка предвиждат запазването на служба на определени длъжностни лица, по-специално определени избрани лица, след тази възраст, както и постепенно повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/10: Barcenilla Fernández и Macedo Lozano, Съдебно решение от 19 май 2011 г.
Следва ли член 3, член 5, параграф 2 и членове 6 и 7 от Директива 2003/10 да се тълкуват в смисъл, че предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), изпълнява установените с посочената директива задължения за превенция във връзка с материалните условия на труд, като предоставя на работниците такива предпазни средства за защита от шум, че с осигуреното от тях равнище на заглушаване дневната експозиция на тези работници на шум се намалява под 80 dbA?
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 2003/10 да се тълкува в смисъл, че целта на „програмата от технически и/или организационни мерки“, която трябва приеме предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), е да се намали равнището на експозиция на шум под 85 dbA?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2003/10 да се тълкува като противоречаща на национална правна уредба или съдебна практика, освобождаваща предприятието от заплащане на паричното обезщетение, което по принцип дължи на работниците, засегнати от надвишаващи 85 dbA дневни равнища на експозиция на шум, поради обстоятелството че им е предоставило предпазни средства за защита от шум, вследствие на чийто заглушаващ ефект дневната експозиция остава под 80 dbA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/08: Römer, Съдебно решение от 10 май 2011 г.
1) Изключват ли се от материалното приложно поле на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите допълнителните пенсии за осигурителен стаж като изплащаните на бившите служители на Freie und Hansestadt Hamburg и на преживелите ги лица на основание на Закона на провинция Хамбург за допълнителните пенсии за осигурителен стаж и за преживяло лице на заетите лица на Freie und Hansestadt Hamburg (Erstes Ruhegeldgesetz der Freien und Hansestadt Hamburg) в редакцията му към 30 май 1995 г., които съставляват заплащане по смисъла на член 157 ДФЕС, предвид член 3, параграф 3 или съображение 22 от тази директива?
2) Допускат ли разпоредбите на член 1 във връзка с тези на член 2 и на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 национална разпоредба като член 10, параграф 6 от споменатия Закон на провинция Хамбург, по силата на която обвързано в рамките на житейско партньорство осигурено лице получава допълнителна пенсия за осигурителен стаж в размер, по-нисък от отпуснатия на сключило брак осигурено лице, което не е в трайна фактическа раздяла, ако:
– в съответната държава членка бракът е запазен за лица от различен пол и съществува едновременно с житейско партньорство като предвиденото в Закона за регистрираното житейско партньорство (Gesetz über die Eingetragene Lebenspartnerschaft) от 16 февруари 2001 г., запазено за лица от един и същ пол, и
– e налице пряка дискриминация поради сексуална ориентация, след като в съответствие с националното право посоченият житейски партньор се намира в правно и фактическо положение, сравнимо с това на сключило брак лице, що се отнася до споменатата пенсия?
3) В хипотеза, при която член 10, параграф 6 от Закона на провинция Хамбург за допълнителните пенсии за осигурителен стаж и за преживяло лице на заетите лица на Freie und Hansestadt Hamburg в редакцията му от 30 май 1995 г. би установил дискриминация по смисъла на член 2 от Директива 2000/78, може ли частноправен субект като жалбоподателя в главното производство да се позове на правото на равно третиране най-рано след изтичането на срока за транспониране на споменатата директива, а именно след 3 декември 2003 г., при това без да се налага преди това националният законодател да приведе споменатата разпоредба в съответствие с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.