4.14.08 - Работа на непълно работно време
Работа на непълно работно време
Дело C-184/22: KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/20: Lufthansa CityLine, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Третира ли национална правна разпоредба работниците на непълно работно време по по-неблагоприятен начин, отколкото сравними работници на пълно работно време по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, ако позволява допълнителното възнаграждение за работниците на непълно и работниците на пълно работно време да се постави по еднакъв начин в зависимост от превишаването на един и същ брой работни часове, и съответно по този начин допуска определящо да е общото, а не допълнителното възнаграждение като част от трудовото възнаграждение?
Съвместима ли е с клауза 4, точка 1 и с принципа pro rata temporis, установен в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение, национална правна разпоредба, която допуска правото на допълнително възнаграждение да се постави в зависимост от превишаването на един и същ брой работни часове по еднакъв начин за работниците на непълно и работниците на пълно работно време, ако целта на допълнителното възнаграждение е да се компенсира специфично работно натоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/21: Zone de secours Hainaut – Centre, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което фигурира в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при изчисляване на възнаграждението на наетите на пълно работно време професионални пожарникари, за прослужено време, което се използва за определяне на възнаграждението, се зачита периодът на труд, положен при непълно работно време като доброволец пожарникар, съобразно обема на работа, т.е. времето, през което действително е полаган труд, съгласно принципа „pro rata temporis“, а не в зависимост от периода, през който е престиран труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/20: Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-841/19: Fogasa, Определение от 3 март 2021 г.
Приложима ли е Директива 79/7 относно плащанията, гарантирани от Fogasa, или тези плащания попадат в обхвата на Директива 2006/54 относно равното третиране при заплащане?
Съвместима ли е националната уредба, която предвижда пропорционално намаляване на максималния размер на плащанията за работници на непълно работно време, с принципа pro rata temporis, заложен в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време?
Води ли прилагането на пропорционално намаляване на плащанията за работници на непълно работно време до по-неблагоприятно положение или до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/18: AEAT (Изчисляване на трудовия стаж на работниците на непълно работно време от вертикален цикличен…, Определение от 15 октомври 2019 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национална уредба и практика, при която при работници на непълно работно време с вертикално цикличен характер при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на право на тригодишни премии за прослужено време се вземат предвид само действително отработените периоди, докато при работници на пълно работно време такова ограничение не се прилага?
Представлява ли подобна национална уредба или практика по-неблагоприятно третиране въз основа на работа на непълно работно време, което е забранено от правото на Съюза, и има ли обективно оправдание за това различно третиране?
Води ли разглежданата национална уредба и практика до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54, като засяга значително по-голям брой жени, и може ли това да бъде обективно обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/18: AEAT (Изчисляване на трудовия стаж на работниците на непълно работно време от вертикален цикличен…, Определение от 15 октомври 2019 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба и практика, при която при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на право на тригодишна добавка към възнаграждението на работници на непълно работно време с вертикално цикличен характер се вземат предвид само действително отработените периоди, докато при работници на пълно работно време такова ограничение не съществува?
Може ли разликата в третирането между работници на непълно и пълно работно време при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на определени трудови права да бъде оправдана с обективни причини и съответства ли тя на принципа на пропорционалност?
Води ли разглежданата национална уредба и практика до непряка дискриминация по пол, когато преобладаващата част от работниците на непълно работно време с вертикално цикличен характер са жени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/18: Schuch-Ghannadan, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли принципът pro rata temporis съгласно клауза 4, точка 2 от [Рамковото споразумение за работа при непълно работно време] във връзка с принципа за забрана на дискриминацията по [посочената] клауза 4, точка 1 да се прилага спрямо законова разпоредба, съгласно която общата продължителност на непосредствено следващи едно след друго трудови правоотношения на служителка или служител в австрийски университет, назначен/а в рамките на финансирани със средства на трети лица проекти или на научноизследователски проекти, е [шест] години за назначени на пълно работно време лица, но за назначени на непълно работно време лица тази продължителност е [осем] години, като освен това в обективно обосновани случаи, по-специално за продължаването или завършването на научноизследователски проекти или публикации, е допустимо еднократно продължаване над този срок до общо [десет] години за назначени на пълно работно време лица, а за назначени на непълно работно време лица — до общо [дванадесет] години?
Представлява ли законова разпоредба като описаната в първия въпрос основана на пол непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива [2006/54], ако от всички заети лица, за които се отнася тази разпоредба, са засегнати значително по-голям процент жени отколкото мъже?
Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива [2006/54] да се тълкува в смисъл, че жена, която в рамките на приложното поле на законова разпоредба като описаната в първия въпрос твърди, че е непряко дискриминирана на основание на пола, тъй като значително повече жени отколкото мъже работят на непълно работно време, трябва да изтъкне това обстоятелство — по-специално статистически значително по-голямата степен на засягане на жените — като представи конкретни статистически данни или конкретни обстоятелства, и да го докаже посредством подходящи доказателствени средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/15: Espadas Recio, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от LGSS, което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от RD 625/1985, в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, когато е установено, че по-голямата част от работниците на „вертикално“ непълно работно време, които са неблагоприятно засегнати от тези национални мерки, са жени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/16: Kleinsteuber, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Трябва ли клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложението към Директива 97/81/ЕО, както и член 4 от Директива 2006/54/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при изчисляването на размера на пенсията по професионална пенсионна схема прави разлика между трудов доход под осигурителния таван по задължителното пенсионно осигуряване и такъв над този таван, и която в случаите на доходи от работа на непълно работно време не прилага подход, при който най-напред се установява размерът на дохода, изплащан при съответна работа на пълно работно време, оттам се установяват частите над и под осигурителния таван, и накрая това съотношение се прилага към намаления доход от работата на непълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложението към Директива 97/81/ЕО, както и член 4 от Директива 2006/54/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при изчисляването на размера на пенсията по професионална пенсионна схема на служител, работил и на пълно, и на непълно работно време, определя уеднаквена степен на трудовата заетост за цялата продължителност на трудовото правоотношение, стига този метод за изчисляване на пенсията да не нарушава правилото prorata temporis?
Трябва ли членове 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която размерът на пенсията по професионална пенсионна схема съответства на съотношението между прослуженото време и продължителността на периода от започване на работа в съответното предприятие до достигане на общата възраст за пенсиониране по задължителното пенсионно осигуряване, и съгласно която се ограничава максималният брой прослужени години, които може да се зачетат, в резултат на което работниците с прослужено време в съответното предприятие на по-ранна възраст получават по-ниска допълнителна пенсия по професионална пенсионна схема от онези работници, натрупали прослуженото си там време на по-висока възраст, въпреки че и двете групи работници имат еднакво прослужено време в съответното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.