всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.02 - Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Дело C-710/21: IEF Service, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че по смисъла на този член дадено предприятие извършва дейност на територията на най-малко две държави членки и ако предлага услугите си в друга държава членка, наема там за тази цел самостоятелно зает инженер продажби и работник или служител, назначен в седалището на предприятието, обикновено всяка втора седмица полага труд от вкъщи в другата държава членка?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че работник или служител на такова предприятие, който пребивава във втората държава членка и подлежи на задължително социално осигуряване в нея, но последователно полага труд една седмица в държавата членка по седалището на работодателя, а следващата в държавата членка, в която пребивава и подлежи на социално осигуряване, „обикновено“ полага труд в двете държави членки по смисъла на този член?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено работи или полага труд в две държави членки,
а) е отговорен гарантиращият орган на държавата членка, на чието законодателство е подчинен работникът или служителят в контекста на координацията на системите за социално осигуряване (социално осигуряване), ако гарантиращите органи съгласно член 3 от Директива 2008/94 в двете държави са структурирани така, че вноските от работодателя за финансиране на гарантиращия орган следва да се плащат като част от задължителните вноски за социално осигуряване,
б) или гарантиращият орган на другата държава членка, в която се намира седалището на предприятието в състояние на неплатежоспособност, или
в) гарантиращите органи и на двете държави членки, така че при подаване на искането работникът или служителят може да избира към кой от тях да се обърне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване?
Позволява ли представената от националния съд информация на Съда да даде полезен отговор и на заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-101/21: HJ () и de directeur d’une société), Съдебно решение от 5 май 2022 г.

Допускат ли член 2 във връзка с член 12, букви а) и в) от Директива 2008/94 практика на националните съдилища, съгласно която директорът на търговско дружество не се счита за „работник или служител“ за целите на изплащането на дължимите вземания за възнаграждение съгласно Директивата само защото директорът като служител [по смисъла на Директивата] в същото време е и член на представителен орган на това търговско дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/20: Federatie Nederlandse Vakbeweging (Procédure de pre-pack), Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието да е образувано „производство по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато:
а) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен;
б) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и
в) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява едва след това, като
г) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност „бъдещ синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда „бъдещ съдия по несъстоятелността“;
д) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и
е) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
Следва ли член 5, параграф 1 от [тази директива] да се тълкува в смисъл, че условието „производство[то] по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност [да е] под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и
а) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от „бъдещ синдик“ и „бъдещ съдия по несъстоятелността“, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия;
б) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност „бъдещият синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на „бъдещия съдия по несъстоятелността“;
в) функциите на „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“ не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността;
г) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност;
д) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“, и
е) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/19: Obras y Servicios Públicos и Acciona Agua, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като изключение от общия режим, предвиден в националното право, позволява да се сключват последователни срочни трудови договори, наречени „fijos de obra“, независимо от продължителността им, или напротив, подновяването на тези договори може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на точка 1, буква а) от тази клауза с единствения мотив, че същата правна уредба предвижда, че поначало посочените договори се сключват само за един-единствен строителен обект, независимо от срока за този обект?
Следва ли член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при поемане на персонал в рамките на обществени поръчки правата и задълженията на поетия работник, които новото предприятие, изпълнител на обществената поръчка, е длъжно да зачита, се свеждат единствено до произтичащите от последния трудов договор, който този работник е сключил с предишното предприятие, изпълнител на обществената поръчка, при условие че прилагането на тази правна уредба не води до поставяне на посочения работник в по-неблагоприятно положение със самия факт на поемането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/19: Consulmarketing, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли Директива 98/59/ЕО и членове 20 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-841/19: Fogasa, Определение от 3 март 2021 г.

Приложима ли е Директива 79/7 относно плащанията, гарантирани от Fogasa, или тези плащания попадат в обхвата на Директива 2006/54 относно равното третиране при заплащане?
Съвместима ли е националната уредба, която предвижда пропорционално намаляване на максималния размер на плащанията за работници на непълно работно време, с принципа pro rata temporis, заложен в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време?
Води ли прилагането на пропорционално намаляване на плащанията за работници на непълно работно време до по-неблагоприятно положение или до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-799/19: Sociálna poist’ovňa, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.

Трябва ли член 3 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че понятието „дължими вземания, произтичащи от трудови договори“ обхваща и обезщетението за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука?
Трябва ли член 2 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за неплатежоспособен се смята и работодателят, срещу когото е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признатото вземане за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането, тъй като работодателят няма имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-674/18: TMD Friction, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност?
Може ли член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/18: ISS Facility Services, Съдебно решение от 26 март 2020 г.

Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкуват в смисъл, че в случай на едновременно прехвърляне на различни части от предприятието по смисъла на член 1 параграф 1 от Директивата на различни приобретатели правата и задълженията, които произтичат от съществуващия към момента на прехвърлянето трудов договор на даден работник или служител, зает във всяка от прехвърлените части, преминават към всеки един от приобретателите, но в съотношение, отговарящо на обхвата на заетостта на работника или служителя в придобитата от съответния приобретател част от предприятието,
или в смисъл, че посочените права и задължения се прехвърлят общо към приобретателя на онази част от предприятието, в която посоченият работник или служител е бил зает основно,
или в смисъл, че ако разпоредбите на Директивата не могат да се тълкуват по начините, изложени по-горе, правата и задълженията, произтичащи от трудовия договор на въпросния работник, не се прехвърлят на нито един от приобретателите, като това важи и в случай че не е възможно да се определи отделно обхватът на заетостта на работника във всяка от прехвърлените части от предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12347 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form