4.11.09.01 - Марки
Марки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) Представлява ли понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] израз на правен стандарт, който може да се изпълва със съдържание в съответствие с националното право, или е понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува еднакво в целия Европейски съюз?
2) Ако понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] е понятие на правото на Съюза, следва ли то да се разбира в смисъл, че би могло да е достатъчно заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка в момента на подаване на заявката, или са налице допълнителни изисквания относно субективното отношение на заявителя, за да може да се откаже извършването на регистрация?
3) Може ли държава членка да избере да въведе специфична защита на чуждестранните марки, която по отношение на изискването за недобросъвестност се отличава от член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…], например чрез въвеждането на специално изискване заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ По дело C-553/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 17 август 2011 г., постъпил в Съда на 2 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts (докладчик), г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-н Eder, от адв. M. Douglas, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-н F. Bulst, в качеството на представител, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е доказателството за реалното използване на по-ранна международна марка в Швейцария да бъде признато като достатъчно за целите на възражение срещу регистрация на марка на Общността, когато защитата на по-ранната марка се разпростира върху Германия, с оглед на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 и разпоредбите на Конвенцията от 1892 г. между Швейцария и Германия?
Може ли да се изисква доказателство за реалното използване по смисъла на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 и по отношение на международни марки, а не само национални марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква определена степен на яснота и точност при посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, и ако да — допуска ли тази директива посочването на тези стоки и услуги от заявител на национална марка чрез използване на общите термини на заглавията на класовете от Ницската класификация, както и разглеждането на използването на всички общи термини от заглавие на даден клас от Ницската класификация като заявка за всички обхванати от него стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли основанието за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от Директивата да се прилага и по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и неописателен буквен низ, когато потребителите биха възприели буквения низ като съкращение от описателните думи, тъй като се състои от първите букви на тези думи, и поради това цялата марка може да се разбира като съчетание от взаимно обясняващи се описателни означения, съответно съкращения?
Следва ли основанието за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от Директивата да се прилага и по отношение на словна марка, която представлява сбор от сам по себе си неописателен буквен низ и описателно словосъчетание, когато потребителите биха възприели буквения низ като съкращение от описателните думи, тъй като се състои от първите букви на тези думи, и поради това цялата марка може да се разбира като съчетание от взаимно обясняващи се описателни означения, съответно съкращения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Могат ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директива 89/104 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена като триизмерна марка и върху които притежателят е поставил своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, може да се противопостави съгласно тези разпоредби, след като бутилките са закупени от потребители, които впоследствие са използвали първоначално съдържащия се в тях газ, на това тези бутилки да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на втория въпрос по-горе, ако:
a) в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на втория въпрос по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката
Ако това е така, тази последица презумира ли се, или притежателят на марката трябва да я докаже?
5) Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред потребителя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6) Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда потребителя направо до реклами или до оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако, за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
а) това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б) ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в) когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни потребители на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Възможно ли е притежателят на марка да забрани използване на марката при първо пускане на оригинални стоки на пазара в ЕИП без негово съгласие?
Предоставя ли Директива 89/104 правна възможност на държавите членки да предвидят изчерпване на правата на маркопритежателя за стоки, пуснати на пазара в трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
1) a) Ако оператор, който пуска на пазара различни стоки или услуги (наричан по-нататък „рекламодател“) използва възможността да регистрира при лицето, което стопанисва интернет търсачка, [ключова дума,] идентична с регистрирана от друг оператор марка (наричан по-нататък „притежател на марката“) за сходни стоки и услуги, като споменатата регистрирана ключова дума — без потребителят на търсачката да има възможност да разбере това — води до това, че интернет потребителят, който въведе тази дума, в списъка с резултати на лицето, което стопанисва търсачката, намира връзка към уебсайта на рекламодателя, представлява ли това използване на регистрираната марка от рекламодателя по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива [89/104]?
б) Има ли разлика в тази насока в зависимост от това дали връзката се съдържа:
– в общия списък с намерени странили или
– в съответно обозначен раздел за реклама?
в) Има ли разлика и в зависимост от това дали:
– рекламодателят предлага действително стоки и услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, още в текста на връзката, съдържащата се в уебстраницата на лицето, което стопанисва търсачката, или
– на друга уебстраница, към която може да бъде препратен интернет потребителят […], ако „кликне“ на връзката от страницата на лицето, което стопанисва търсачката („хипервръзка“), рекламодателят действително предлага стоки или услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
2) Ако и доколкото отговорът на първия въпрос трябва да бъде утвърдителен, могат ли разпоредбите на член 6 от Директива [89/104], и по-специално на параграф 1, букви б) и в) от него, да означават, че притежателят на марката не може да забрани използването, посочено в първия въпрос, и ако това е така — при какви обстоятелства?
3) Доколкото на първия въпрос следва да се даде утвърдителен отговор, при положение че предлагането от страна на рекламодателя, посочен в първия въпрос, буква а), се отнася за стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя на малката, посочена в първия въпрос, или с негово съгласие, член 7 от Директива [89/104] намира ли приложение?
4) Отговорите на предходните въпроси отнасят ли се и за ключовите думи, посочени в първия въпрос, които са регистрирани от рекламодателя, след като умишлено марката е регистрирана с малки грешки, така че потребителите, които използват интернет, ще могат да търсят по-ефикасно и след като на уебсайта на рекламодателя марката е възпроизведена правилно?
5) Ако и доколкото отговорът на поставените по-горе въпроси показва, че изобщо не е налице използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [89/104], могат ли по отношение на използването [на ключови думи] като разглежданите в настоящия спор, на основание член 5, параграф 5 от споменатата директива в съответствие с приложимите в държавите членки разпоредби относно защитата срещу използването на знак за цели, различни от отличаването на стоки или услуги, държавите членки просто да предоставят закрила срещу използването без основателна причина на такъв знак, когато съгласно преценката на съдебните органи в тези държави членки неоснователно се извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или същите се увреждат, или националните съдилища трябва да прилагат ограниченията на общностното право, преценени при отчитане на отговорите на предходните въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.