4.11.09.01.03 - Действие на марката
Действие на марката
Дело C-76/24: Tradeinn Retail Services, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
Има ли значение по отношение на понятието „притежаване“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/24: Purefun Group, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли Директива 2015/2436 и членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален правен режим, по силата на който изключителните права, които фирмено наименование предоставя на притежателя си, позволяват на последния да забрани използването от трети лица на идентичен или сходен на това фирмено наименование знак като търговско наименование или като име на домейн за стоки или услуги, идентични или сходни с дейностите, за които е регистрирано същото фирмено наименование, имайки предвид че този правен режим нито предвижда загуба на изключителните права при неизползване на фирменото наименование, нито изисква за регистрацията на фирменото наименование точно да се посочат попадащите в предмета на дейност на притежателя му стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/22: Inditex, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всяко използване в съответствие с честната производствена или търговска практика на марката от трето лице в търговската дейност с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на марката или единствено до използване на марката, което е необходимо, за да се посочи предназначението на продукт, пускан на пазара, или услуга, предлагана от третото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли така наречените критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално така нареченото условие за необходимост, да се прилагат и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално така нареченото условие за необходимост, и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/21: Classic Coach Company, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
1) За да се констатира, че е налице „по-ранно право“ на трето лице по смисъла на член 6, параграф 2 от отменената Директива 2008/95/ЕО:
а) достатъчно ли е това трето лице да е използвало в търговската дейност признато от законите на съответната държава членка право преди подаването на заявката за марка, или
б) е необходимо по силата на приложимите национални закони това трето лице да може да забрани използването на марката от нейния притежател на основание на това по-ранно право?
2) При отговора на първия въпрос има ли значение и обстоятелството дали притежателят на марката притежава още по-ранно (признато от законите на съответната държава членка) право върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, в тази хипотеза от значение ли е дали на основание на това още по-ранно признато право притежателят на марката може да забрани на третото лице да използва твърдяното „по-ранно право“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/19: mk advokaten, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Извършва ли трето лице, споменато в публикуван на уебсайт запис, който съдържа знак, идентичен с марка, използване на тази марка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95, ако записът не е бил поместен там от самото трето лице, а е бил взет от оператора на уебсайта от друг запис, който третото лице е поместило по увреждащ марката начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/18: Cooper International Spirits и др., Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с тази марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/17: Hansson, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/17: Mitsubishi Shoji Kaisha и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/16: Schweppes, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО, разглеждан във връзка с член 36 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че е пречка притежателят на национална марка да се противопостави на вноса на идентични стоки, обозначени със същата марка и с произход от друга държава членка, където тази марка, първоначално собственост на същия притежател, понастоящем е притежавана от трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
– притежателят поддържа цялостен облик на дадена марка, свързан с държавата членка на произход на стоките, чийто внос той иска да бъде забранен,
– притежателят и третото лице съгласуват марковата си стратегия, за да създадат умишлено, в цялото ЕИП, впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка,
– така създаденият облик на една-единствена и цялостна марка води до объркване у средния потребител относно търговския произход на стоките, обозначени с тази марка,
– притежателят и третото лице поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката,
– притежателят изрично или мълчаливо търпи същите стоки като тези, чийто внос той иска да бъде забранен, да бъдат внасяни в една или повече други държави членки, в които той все още има права на марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.