всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.10 - Данъчни разпоредби

Данъчни разпоредби

Дело C-26/16: Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.

Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които предвиждат като условие за признаване на освобождаването от ДДС на възмездна доставка на нови транспортни средства, превозени от приобретателя от националната територия към друга държава членка, приобретателят да бъде установен или да има местоживеене в тази държава членка?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска освобождаването да бъде отказано в държавата членка, от която е осъществен превозът, когато придобитото транспортно средство е транспортирано в Испания, където за същото е издаден временен туристически регистрационен номер, подчинен на испанския данъчен режим?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска ДДС да се изисква от продавача на новото транспортно средство, при положение че не е установено дали режимът на туристически регистрационен номер е прекратен на някое от основанията, предвидени в испанското право, нито дали ДДС е платен или ще бъде платен в резултат на прекратяването на този режим?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС и принципите на правна сигурност, на пропорционалност, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено в друга държава членка, да бъде задължен за плащането на ДДС, когато:
— приобретателят, преди изпращането, е информирал продавача, че пребивава в държавата членка по местоназначение, и му е представил документ, удостоверяващ, че има издаден в тази държава членка идентификационен номер на чужденец, в който документ като място на пребиваване е записан адрес на пребиваване в същата държава, различен от посочения от клиента,
— приобретателят впоследствие е представил на продавача документи, удостоверяващи, че придобитото транспортно средство е преминало технически преглед в държавата членка по местоназначение, както и че за същото е издаден туристически регистрационен номер,
— не е установено продавачът да е действал съвместно с приобретателя с цел да се избегне плащането на ДДС,
— митническите служби не са възразили по никакъв начин срещу анулирането на митническата декларация за моторното превозно средство, извършено въз основа на документите, с които е разполагал продавачът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/15: Wallenborn Transports, Съдебно решение от 1 юни 2017 г.

Представлява ли правна разпоредба на държава членка в областта на ДДС, съгласно която свободните зони с митнически контрол от вид I (свободни пристанища) не са част от територията на страната, едно от положенията, посочени в член 156, по смисъла на член 61, първа алинея и в член 71, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС?
Настъпва ли данъчно събитие и ДДС става ли изискуем по отношение на стоки, които подлежат на обмитяване на основание член 71, параграф 1, втора линея от Директивата за ДДС, когато пораждащият митническите задължения фактически състав се осъществи и митническите задължения станат изискуеми в рамките на свободна зона с митнически контрол от вид I, а правната уредба в областта на ДДС на държавата членка, част от чиято територия е свободната зона, предвижда, че свободните зони с митнически контрол от вид I (свободни пристанища) не са част от територията на страната?
По отношение на стоки, превозени в свободна зона с митнически контрол от вид I под режим външен транзит, без този режим да е приключил, които в свободната зона са били отклонени от митнически надзор, в резултат на което по отношение на тях е възникнало митническо задължение по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс, настъпва ли данъчно събитие и става ли изискуем ДДС в същия момент по силата на друг правопораждащ фактически състав, а именно съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, поради това че преди действието, чрез което стоките са били отклонени от митнически надзор, те не са били представени пред компетентна за съответната свободна зона и разположена на територията на страната митническа служба и режимът транзит не е бил приключен в тази зона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-624/15: Litdana, Съдебно решение от 18 май 2017 г.

Допускат ли член 314, буква а) и член 226, точка 11 от Директива[та за ДДС], както и член 314, буква г) и член 226, точка 14 от нея национални правила и/или практика, основаваща се на тези правила, които не позволяват на данъчнозадължено лице да прилага режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата, тъй като в рамките на проведена от данъчните органи данъчна ревизия се установява, че във фактурите с ДДС за доставените стоки е била предоставена невярна информация/данни относно прилагането на режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата и/или относно освобождаването от ДДС, но данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае за това?
Следва ли член 314 от Директива[та за ДДС] да се разбира и тълкува в смисъл, че макар във фактурата с ДДС да е посочено, че стоките са освободени от ДДС (член 226, точка 11 от Директива[та за ДДС]) и/или продавачът е приложил режима за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоките (член 226, параграф 14 от Директива[та за ДДС]), данъчнозадълженото лице придобива правото да приложи режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата само когато доставчикът на стоки действително прилага този режим и надлежно изпълнява задълженията си във връзка с плащането на ДДС (заплаща ДДС върху маржа на печалбата в своята държава)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-154/16: Latvijas dzelzceļš, Съдебно решение от 18 май 2017 г.

Трябва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е приложим винаги когато в получаващото митническо учреждение по режима на външен общностен транзит не е представен пълният обем на стоката, включително и при надлежно доказване, че същата е била напълно унищожена или безвъзвратно загубена?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли надлежното доказване на пълното унищожаване на стоката и следователно обстоятелството, че е изключено влизането ѝ в икономическия оборот на държавата членка, да обоснове прилагането на член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс], така че при изчисляването на митническото задължение да не се включват унищожените при външния общностен транзит стоки?
Ако член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че върху обема унищожена при външния общностен транзит стока се начислява вносно мито, следва ли член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в този случай заедно с вносните мита трябва да се заплати и [ДДС], макар и да е изключено действителното влизане на стоката в икономическия оборот на държавата членка?
Трябва ли член 96 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че главното отговорно лице е винаги отговорно за плащането на посоченото митническо задължение, както е предвидено в режима на външен общностен транзит, независимо дали превозвачът е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от посочения кодекс?
Трябва ли член 94, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка е длъжен да обяви за солидарно отговорни всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение наред с главното отговорно лице в съответствие с разпоредбите на този кодекс?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и ако законите на държавата членка по принцип обвързват задължението за плащане на [ДДС] върху внос на стоки с режима на пускането на стоките в свободно обращение, трябва ли членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да обяви за солидарно отговорни за плащането на [ДДС] всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение в съответствие с разпоредбите на [Митническия кодекс]?
Ако отговорите на петия и шестия въпрос са утвърдителни, могат ли член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] и членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в случай че митническото учреждение на държавата членка погрешно не е потърсило солидарната отговорност за митническото задължение от някое от лицата, задължени наред с главното отговорно лице, това обстоятелство само по себе си може да оправдае освобождаването на главното отговорно лице от отговорността за митническото задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/16: Posnania Investment, Съдебно решение от 11 май 2017 г.

Прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот (вещ) от данъчнозадължено лице:
а) в полза на държавата — за покриване на просрочени задължения за републикански данъци;
б) в полза на общини, окръзи или области — за покриване на просрочени задължения за местни данъци, вследствие от което съответните данъчни задължения се погасяват, представлява ли облагаема сделка (възмездна доставка на стоки) по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива[та] [за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-699/15: Brockenhurst College, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че могат да се квалифицират като „тясно свързани“ с предоставянето на образователни услуги по смисъла на тази разпоредба и следователно като освободени от ДДС дейностите, упражнявани при обстоятелства като тези в главното производство и състоящи се във възмездното предоставяне от студентите във висше учебно заведение в рамките на обучението им на ресторантьорски и развлекателни услуги спрямо трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/15: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Съвместим ли е люксембургският режим за освобождаване от ДДС на услуги, предоставяни от самостоятелни групи лица на техните членове, с изискванията на член 2, параграф 1, буква в) и член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО?
Позволява ли люксембургското законодателство неправомерно на членовете на самостоятелни групи лица да упражняват право на приспадане на ДДС, фактуриран на групата, в нарушение на член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е изключването от приложното поле на ДДС на зачисляването на разходи от член на самостоятелна група лица към групата, когато този член придобива стоки или услуги от свое име, но за сметка на групата, с член 14, параграф 2, буква в) и член 28 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/15: Farkas, Съдебно решение от 26 април 2017 г.

Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност с целта за избягване на данъчните измами, основаващата се на разпоредбите на Закона за ДДС данъчна практика, според която получателят на стока (или услуга) по сделка, за която е приложим режимът на обратно начисляване, продължава да дължи данък, когато доставчикът на стоката (или услугата) е издал фактура в съответствие с общия данъчен режим и е декларирал и внесъл в бюджета ДДС по посочената фактура, а получателят на стоката (или услугата) от своя страна е приспаднал ДДС, платен на издателя на фактурата, въпреки че не е имал право да приспада данъка, за който е прието, че продължава да е задължен?
Пропорционална ли е глобата в размер на 50 % от дължимата част от данъка, която се налага за неправилен избор на начина на облагане, при положение че няма загуба на приходи в бюджета, нито данни за измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/15: Eko-Tabak, Съдебно решение от 6 април 2017 г.

Може ли да се приеме, че изсушени, плоски, с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа и/или част от такива, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които [съдържат] глицерин и са годни за пушене след проста манипулация (посредством смачкване или ръчно нарязване), представляват обработен тютюн по смисъла на член 2, параграф 1, буква в), подточка ii) или на член 5, параграф 1, буква a) от Директива 2011/64?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли член 5 във връзка с член 2 от Директива 2011/64 правна уредба на държава членка, която прилага акциза върху обработен тютюн за тютюн, който не е посочен в членове 2 и 5 от посочената директива, който, при все че не е предназначен за пушене, може да се пуши (от такова естество е или е годен за пушене) и който е бил обработен, за да бъде продаден на крайния потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/15: Identi, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на национална разпоредба, която предвижда погасяване на задължения по ДДС в полза на лица, които отговарят на условията за достъп до освобождаване от задължения, уредено в членове 142 и 143 от [Закона за несъстоятелността]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1333435363767 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form