4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства
Хармонизиране на данъчни законодателства
Дело C-4/20: ALTI, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/20: Skellefteå Industrihus, Определение от 18 май 2021 г.
1. Придобива ли се и запазва ли се правото на приспадане на ДДС, когато планираната икономическа дейност не е осъществена и не са реализирани облагаеми сделки?
2. Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална правна уредба, която предвижда незабавно възстановяване на целия размер на приспаднатия ДДС с лихви при отказ от планиран проект без реализирана облагаема дейност?
3. В каква степен държавите членки могат да определят правилата за корекция на приспаднатия ДДС и какви са границите на тяхната свобода съгласно членове 184—187 и 192 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-844/19: INSS, Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилагат правната последица, предвидена в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-846/19: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, […]подлежи на преценка във всеки конкретен случай, […]винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и […]се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?
Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки
Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-868/19: Finanzamt für Körperschaften Berlin, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Следва ли член 11, първа алинея, от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на разпоредбата на член 2, параграф 2, точка 2 от UStG, доколкото тя възпрепятства едно дружество от тип GmbH & Co. KG, чиито съдружници наред с водещия орган не са само лица, интегрирани във финансово отношение към предприятието на водещия орган по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2 от UStG, да бъде органично интегрирано дружество в рамките на ДДС група?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) С оглед на принципите на пропорционалност и неутралитет, следва ли член 11, втора алинея, от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че може да оправдае изключването от ДДС група на дружества от типа, посочен в първия въпрос, поради това че сключването и изменението на дружествените договори на тези дружества не подлежат на никакви формални изисквания съгласно националното право и че чисто устни споразумения могат евентуално да породят доказателствени затруднения относно съществуването на финансовата интеграция на органично свързаното дружество?
б) Не може ли член 11, втора алинея, от Директивата за ДДС да се прилага, когато националният законодател не е изразил намерението си да предотврати измамите и избягването на данъци още при приемането на мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-935/19: Grupa Warzywna, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на данъчнозадълженото лице, което неправилно квалифицира освободена от ДДС сделка като подлежаща на облагане с този данък сделка, се налага санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС, поискан за възстановяване без основание, без да се вземе предвид естеството и тежестта на нередността, която опорочава данъчната декларация, липсата на данни, че тази грешка представлява измама, и липсата на загуба от приходи за държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/20: Finanzamt Wilmersdorf, Определение от 14 април 2021 г.
Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, при която правото на приспадане на ДДС се отказва на данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае, че придобитите от него стоки са свързани с измама по веригата на доставки, въпреки че не е участвало активно в тази измама?
Необходимо ли е установяване на активно участие или улесняване на измамата от страна на данъчнозадълженото лице, за да бъде отказано правото му на приспадане на ДДС?
Има ли значение дали разглежданата сделка е предоставила икономическо или данъчно предимство на данъчнозадълженото лице или дали измамата е била завършена преди неговата сделка, при преценка на отказа на правото на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/20: Casa di Cura Città di Parma, Определение от 14 април 2021 г.
Може ли правото на приспадане на ДДС по Шеста директива да се ограничи по отношение на стоки и услуги, използвани както за облагаеми, така и за освободени операции, като се изчислява по пропорция, включваща и оборота от освободени медицински услуги?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която не допуска приспадане на ДДС за стоки и услуги, използвани за освободени дейности, и която определя пропорцията за приспадане въз основа на общия оборот, включващ и освободените операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-907/19: Q-GmbH (Assurance de risques spéciaux), Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Налице ли е свързана със застрахователни и презастрахователни сделки услуга, която застрахователни брокери и агенти извършват като освободена от данък услуга по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, когато данъчнозадължено лице, което извършва посредническа дейност за застрахователно дружество, предоставя на това застрахователно дружество освен това и застрахователния продукт, предмет на посредничеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-856/19: Комисия/Унгария (Taux d’accise sur les cigarettes), Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Оправдано ли е неспазването на минималните изисквания за размера на акциза върху цигарите поради вътрешни затруднения или заплаха от сериозни нарушения на обществения ред?
Нарушено ли е задължението за лоялно сътрудничество от страна на Европейската комисия чрез предявяване на настоящия иск за установяване на нарушение?
Може ли общото данъчно натоварване върху цигарите, включително ДДС, да се счита за изпълнение на минималните изисквания по член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/64/ЕС, или да се приложи дерогацията по член 11, параграф 2 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.